Гледайте и критикувайте

[Mogoblin]

Все още очаквам мнения и критики по моята статия, публикувана тук
http://filet-gifts.ucoz.com/load/patterns_zahlmusters_schema_skhemy/embroidery_broderie_vyshivanie/originalnaja_gorodskaja_broderija_60_h_i_70_h_godo v_khkhv_v_bolgarii/25-1-0-97
Ще се радвам на няколко коментара! Благодаря!

[inmaterial]

На мен много ми допадна твоята трактовка...особено в частта "Светът е събран в парче плат 50х50 см!". И като си спомня, че баба ме мъчеше с такива "карета" навремето...:)
Браво!

[van4e_to]

Мога само да те поздравя! :clap::clap::clap:Върна ме в годините, когато майка ми използваше всяка свободна минута за да направи следващият бод! Както сега аз с гоблена. А тогава трудно се намираха модели. Ако някоя жена в града успее да се снабди с нов модел, после по веригата - биваше ушит от повечето жени. Да знаете колко бяха красиви, но впоследствие ги прибра, защото " им минала модата". Сега се опитвам да я убедя, че за ръчно изработените неща няма мода, при положение, че си вложил толкова старание, желание и любов! Скоро ги разглеждахме и каза, че първо ще пита снахата дали ги иска, за да ги ползва. Ако ли не - обеща, че ги извади "отново на бял свят", за да им се радва!

[leti_at]

Статията много ми хареса. Няма какво да критикувам. Радвам се,че някой е успял увлекателно да представи това изкуство-малко позабравено, малко ретро, но носещо българския дух, показващо сръчността, усета и стремежа за красота на българката. И най-вече оцеляло през времето. Трябва да ценим своите национални богатства и да ги показваме по-често-едно от тях е българската шевица.Благодаря ти,че сподели статията си с нас.

[walentiina]

Само поздравления и адмирации,а не критика залужава твоята статия.Носи малко носталгия за времето,когато българската жена е изработвала с ръцете си всичко в дома си,носи и гордост,и възхищение от красотата на родната шевица.

[ba4iiska]

Гледайте и критикувайте

А защо да критикуваме? Защо да говорим за спомен от миналото?
Сега във времето на алуминий, пластмаса и другите измислици забравяме нашите корени, да не говорим за нашата същност...
Вече по-често виждаме хора, които в дворовете си са направили малка етносбирка, но това не ме връща към миналато, след като до тях е ел.скара , а не огнището на дърва където да изпечеш месото си.
Забравихме от къде сме, обърнахме му гръб и гледаме на запад или на изток и им се възхищаваме. А около нас има толкова много красота сътворена от нас. Нима нашите баби, дядовци, родители са били по-глупави като са създавали и градили, а ние рушим.

Аз съм млад човек, бродирам гоблени, а в къщи е пълно с такива карета.

Майка ми едно време уши толкова много карета за мен и сестра ми - за всяка да има и то еднакви.
Като чеиз свекърва ми ми даде може би 30 такива карета и кое от кое по - хубави и по-различни; с малко бродерия или изцяло запълнено....

Да не говорим за плетените на една кука от баба ми (майката на майка ми) и от бабата на съпруга ми неща. Където съм могла съм сложила, често ги пера и подменям с други и ме е яд, че има такива, които не мога да сложа поради ограниченото място.

[sianie35]

Това не е за критикуване, а трябва да ни кара да се замислим накъде сме тръгнали и докъде ще ни докара начина на живот.Винаги съм смятала, че един ден ще се върнем към природата, към битовизма, към по-елемeнтарния, но по-здравословен начин на живот .....но си викам дано вече не е късно!И на мен ми се чудят как една млада жена си губела времето за шиене, нещо, което било отредено вече за пенсиoнерски начин на живот(да ме извинят по-възрастните от мен дами, но това не е мое мнение).А какво тогава? Да препускам по молове, кафета и клюки, да се тровя с цигари и алкoхoл, само защото съм млада и да си използвам времето? ! Е, аз пък искам да оставя нещо след себе си и се чувствам удовлетворена бродирайки!За това съм избрала този форум като водещ в сайтовете ми фаворити, за това и малкото ми приятелки са гобленарки!Радвам се ,че ви има момичета!:kissyou:
Поздравявам те за статията-невероятна е!

[Mogoblin]

Много съм благодарна на всички за обширните и искрени коментари! Радвам се, че скромно съм изразила мнението на много за това неоценено богатство!