PDA

Покажи пълната версия : СПОМЕННИК



Adelina
08.08.2006, 14:31
Предлагам да си направим нещо като споменник, подобен на тези от ученическите години, в който всеки оставяще някоя мисъл, мото, стихотворение, притча, народна мъдрост и други, за спомен на притежателя. А тук ще е за спомен на всички участници във форума.

Надявам се идеята да ви допадне :wink:

Adelina
08.08.2006, 14:41
ТРИТЕ ЗЛАТНИ ФИГУРИ
Преди много години един крал искал да изпита мъдростта и проницателността на краля от съседното царство, както и прозорливостта на народа му. Затова му изпратил три златни фигури с еднакъв вид и еднакво тегло. Кралят трябвало да разбере коя от тях е най-ценна.
Заедно със свитата си кралят от съседното царство разгледал фигурите, но не могъл да открие и най-малка разлика между тях. Дори най-мъдрите в кралството били готови да заложат главите си, че разлика няма. Кралят се натъжил от заплашващия го позор, че управлява царство, в което няма човек,достатъчно умен,за да открие разликите между фигурите. Цялата страна се занимавала с това и всеки правел най-доброто, на което е способен. Когато всички почти били загубили надежда, един млад човек се обадил от затвора. Той бил съгласен да определи разликите, само да го оставят да разгледа фигурите. Кралят го повикал в двореца и наредил да му ги дадат. Младият мъж ги разгледал много внимателно. Най-накрая открил, че всяка фигура има по една дупчица в ухото. Продължил изследването си, като прокарал тънка сребърна нишка през дупчиците. Открил,че при първата фигура сребърната нишка, вкарана през ухото, излиза през устата. На втората - през другото ухо. При третата - нишката най-после се показала през пъпа. След като помислил малко,той се обърнал към краля: ”Ваше височество, мисля, че решението на загадката ни се представя като отворена книга. Трябваше само да я прочетем. Вижте тук - както всеки човек е различен, така и тези фигури са различни. Първата фигура напомня на човек,който едва чул нещо, бърза да го каже на някой друг. Втората фигура наподобява човек, за когото казаното влиза през едното ухо и излиза през другото. Третата фигура прилича на човек, който щом чуе нещо, го запазва за себе си и душата му се вълнува. Господарю, след всичко това ти трябва да оцениш стойността на фигурите. На коя от тях би се доверил?На тази, която не може да запази нищо в себе си? На другата, за която твоите думи са като отминаващ полъх на вятъра? Или на онази, която ще бъде надежден пазител на твоите думи?”.

ЦЕНАТА НА ЗНАНИЕТО
Тракторът на един селянин се повредил.Той и приятелите му се опитали да го поправят, но без успех. Накрая селянинът се принудил да извика майстор. Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и съвсем внимателно огледал всичко. После взел чук, ударил с него един-единствен път по определено място от двигателя и тракторът тръгнал. Моторът забръмчал, като че ли никога не е бил развален. Но когато майсторът дал сметката на селянина, същият се изненадал и ядосал: ”Какво?! Искаш 50 тумана за един удар с чук?”.
”Скъпи приятелю,--отвърнал майсторът—ударът с чук струва 1 туман. Но искам още 49 тумана за това, че знам къде да ударя.”.

Katerina
22.08.2006, 16:55
:hello: на всички!
Идеята ми допада.С удоволствие се включвам, разбира се с чужди мисли ,които ми харесват:
За всеки човек е важно творейки да оставя нещо след себе си.
Остави следата на живота си, отпечатай я със стил...

Да живееш значи да правиш нещо,което да те надживее.

elena88
29.08.2006, 13:37
~~СПОМЕНИ~~


Нощта величествено бдеше звезди заливаха небето, луната някаде блестеше, във сън потъваше сърцето. И в тая нощ неповторима , дойде при мен за първи път , расбрах съдба неизменима събрала ни е в този кът. В моя мрачен досега живот нечувана звезда изгря , непостигнат някога възход , моята любяща душа съзря. Защо безкрайно те обичам, защо за среща бдя случайно. с любов теойто име изричам испълвайки се с чувства тайно.



1.Обичахте и още те обичам

за тебе мисля често до зори

макар това пред всички да отричам и пред себе си дори

незнам дали ще те забравя скоро ще падне ли в сърцето ми слана

незнам но на земята има хора които любят цял живот ЕДНА!



2.Отиде си вратата се затвори

затвори се и моето сърце ,

остана само спомена да ми говори за

отминалите нежни часове.

Отиваш си добре! Върви!

Не искам и немога да те спра

Когато всичко изгори ти

неможеш да запалиш ПЕПЕЛТА!



3.Едни очи немога да забравя

едни очи ме карат да не спя

едни очи в очите ме изгарят

и като въгледн вечно ме горят

но аз никога не ще забравя магията

на любовта

едни очи ме лъгаха жестоко

но аз не ще им никога ПРОСТЯ!



4.Очите пак са насълзени

и в тях блести една сълза

аз плача може би за тебе

затуй че ти ме изигра

Играта беше много проста

На влюбена се престори ти

а аз повярвах и се влюбих доста а

може би щастлив бях дори.

Е аз съм свикнал да плача ,

В очите винаги блести сълза

като олово ми тежат клепачите

и устните проклинат ЛЮБОВТА!



5.Едно момиче те обича ,

но ти не си разбрал това

погледнеш ли я във очите

ще разбереш че е така.

Едно момиче всяка вечер

на сън ръцете ти държи

и този сън ще бъде вечен

ако за него не узнае6 ти.

Това момиче всяка вечер

те призовава във нощта и

тайничко си тя мечтае загледано

в една звезда. Тази вечвр тя отново

до прозореца стои , но вместо

весела усмивка сълза в очите и блести.

Ти никога не си я виждал и няма да я раз-

береш, но тя ще те обича вечно докрай,

дори и да умреш. Едно момиче те обича,

но ти не си расбрал това и трябва вече да

се слеят две влюбени сърца!!!



6.Защо сърцето ти не чувстава

нима сковано е от вечен лед

защо поне веднъж не се разтупа

когато плачех с глас за теб!



Ти имаш ли сърце се питам

обичал ли си някога жена

заспивал ли си като мъж пред нея

изпитвал ли си мъка, самота?



Защо сърцето ти не чувства

нима е късче лед

и питам се защо се влюбих

защо обичам точно теб.



7.От угасващия залез

Бликат езерни води

И небесен свод се къпят

Чудно хубави звезди

Аз очаквам вече време

Мълком да прошепнеш ти

Тайнствено сърцето мое

Една истина мълви!



8. И птицата понякога умира зареяна

във синйото небе , ала с огромна обич

вятъра и свири и целува мъртвите криле.

Умира цветето и пада без цвят без мириз

в пропастта , ала по тичинките му остава ,

влага и праи от смъртта му красота!!!



9.След залеза на всяка вяра , настъпва мрак

и тъмнина, след залеза на всяка обич,ще бъде

мъка и тъга.Когато някой си отива, а ти неможеш

да го спреш, когато виждаш че една любов умира

а ти неможеш с нея да умреш. Расбираш че мечтите

са измама, че спомена е болка отлетяла, че си оби-

чала , а обич няма че си била щастлива а не си расбрала.



10.Дв приятелкки те бяха , а сега са смъртни врагове

на един чин стояха, а сега са в различни класове.

Ената залюби чудно хубаво момче, другата без да се

потруди, любовта и отне. Две приятелки те бяха а сега

със във различни класове, но май и двете проумяха, че

любовта със жертви се кове!!!



11.Любов ли? Нима съществува, това са тъй слаби слова

.Целувка и нощи безсъннии свършва се тази игра."Обичам"

нима можеш да кажеш."Внимавай после ще тъжиш, че

любовта е измама, затова си мълчи. Раздяла! На какво ти

прилича? Начало на нова игра? И пак се повтаря безкрайно

любов ли се казвза това?



12.Простих аз първата ти грешка, апосле и втората простих

помислих си че е човешко и мъката си тайно скрих. Така

привикнах да прощавам и ти привикна да грешиш и май

забрави вече мила че любовта със мен делиш. Да скъсам с теб

не беше лесно, ужасно много ме боли, но по добре да страдам

чесно, отколкото в безброй лъжи!!!



13.Прости ми сега тези думи изричам и толкова много сгреших

прости ми защото те обичам, но сам аз нашата любов провалих.

Прости ми че толкова те виних и слушах целия останал свят.

Прости ми , защото не ти се доверих а сега безброй неща ни делят.

Прости ми поне и живей ти с друг ,който и да е той.Прости ми защо-

то в мен мъката се лей, и защото немога аз да си простя!!!



14. На Герито:

Защо когато очите си затворя, пред мене твоя лик стои?

Защо когато ги отворя рухват всичките мечти? Толкоз близо бе до

мене , а сега си толкова далеч , чакам да ми се обадиш всеки ден

нима си ме забравила веч?Тръгнахме си толкоз бързо , а сега през сълзи

към теб тичам. Признах любовта си твърде късно, но вече знам че те

обичам!!!



15. Ти искаш с теб да останем добри приятели. Как да расбирам това?
Длани, които до болка се стискаха слепи да се здраеисват едва? Пог-

леди до дъно пищи се жадно , едва да се вдигат сега , устни парещи се

безпощадно дружески да си мълвят? Не ние неможем да бъдем добри

познати, няма среда в любовта бяхме най близки , за туй от сега ще сме

най-чужди в света!



16.Да ето аз съм в бяло и цялата в коприна. В очите ми блестят сълзи. Усмих-

вам се на всички но на сила , а нещо в гърлото горчи. Ах, как тежко, как е за-

душно , хората се смеят.След малко ще влезе и той. Ще ме прегърне и ще каже:

"Хайде скъпа изтрий сълзите и бъди герой!" О, не немога! Чувствам че ще падна.

Пред всички ставам с пламнали очи. Не го обичам чувате ли хора!!! Нещо в мене

вика и крещи. Но срещам погледа ти мамо , единствена си ме разбрала ти. Те каз-

ват само "мълчи дете , заради мен мълчи" Сред хората се движим двама отрупани

с целувки и цветя. Усмихвам се единствено на мама , с каква надежда ме изпраща

тя. Едно дете към него приближава "Вземете казва тез цветя" Един човек ви поже-

лава щастлив живот със таз жена! Изтръпвам цяла, изпускам розите със вик. Една

бележка малка лежи в ръцете ми без плик , без думи , с неговото име само. Най-

хубавото име на света, което аз немога да изричам , защото съм омъжена жена!!



17.Ти спомняш ли си първата целувка? Лъчите в моите очи? А после капките дъждовни се сляха с моите сълзи.Ти спомняш ли си срешите лъжовни и нежеланото дете. Майка на 17 дори и малко смешно ми звчи. И мислих си понякога през сълзи

"това дете живота ми расби" А имах вид на малка и невинна и като че ли ор нещо се боях и много често на край града стоях. И чаках те отново да си дойдеш макар да знаех че при нея си добре. Напрано влак след влак очаквах , надявах се като дете. Но ти не се обади вече, дори не зная пще ли си жив? Единствената ми надежда е детето погледна ли го виждам теб. Но ако някога то ме попита: "Къде е татако , моляте кажи?" Тогава с какви очи ще го погледна, дали ще му раскажа без лъжи или ще го притисна до гърдите и ще целуна черните очи? И ако ти при мен се върнеш знай че аз ще те приема , но не заради първата си обич , а заради това че си баща на моя син!!



18.Едно момиче плава мълчаливо , едно момиче плава във нощта. В сърцето свойта мъка е стаила и рони тя сълза подир сълза. Те падат бавно, бавно се отронват, попиват в меката земя ,ала са толкова горещи че после дълго стене тя. Една сълза блестяща капва на нежните момически ръце , и пръстите опарени потрепват под огъня на свитото сърце.



19.Когато чуя че си се оженил , и с нея много си щастлив, ще дойда аз на твоята свтаба да видя огъня в очите жив. Леко вратата ще отворя ще се скрия в някой кът и незабелязано сред толкоз хора ще те погледна може би за последен път. После сред подаръците ще оставя моя дар. Пръстенът , който ти ми подари. Ти случайно ще го видиш и ще се запиташ "Кога ли е дошла?" Не се вълнувай аз просто връщам си дълга!!!



20.Недей ме пита имам ли сестричка, каква била къде е тя! Сестричката ми бе като звездичка но, уви тя се разболя. Умираше отиваше си вече ,а беше рано, рано призори. Умираше, а татко рече "градът е далече , а нямаме пари" Бе малка тя , а мъката и бе голяма, ковчега татко нежно бе сковал. Тя можеше да казва само "мама" и дори така смъртта си назова. Недей ме пита имам ли сестричка , една сълза в очите ми гори, че трябваше да имам като всички , но уви градът е далече , а мямахме пари!



21.Колко странен беше твоя първи поглед който толкоз много ме плене. Аз се отзовах на него , повярвах ти ,гледах с нежност плаха , виждах в твоите очи любов. Аз бях толкова щастлив в оня чуден и прекрасен миг и глава на твоите гърди склонил гледах с нежност плаха твоя лик. Защо ли трябваше да вярвам на този поглед мил, как тези чудно хубави очи са могле да ме излъжат. Защо така коварно ме излъга ти. Обичамте това е което искам да ти кажа за последен зов. Обичамте, немога повече да крия но не мисля да те моля за любов. Аз много те обичах но ти уви не ме разрбра , сам в живота ме остави по тебе вечно да скърбя.



22.Сам дойдох и сам ще си отида, какво ли мислиш ти сега за мен, дали таиш в сърцето си обида или все пак си спомняш със тъга. Кого излъгах тебе или мене , защо си спомням с плачещи очи , да плача вече тъй съм изморен , а да те питам зная ще мълчиш. Но да се върна пак при теб немога , че моята обич времето отвя , ще ме прегърнеш ти неискрено и дълго ще се смееш над това. Обичахте много те обичах , едно те моля само ми кажи , когато първи път влюби се момче , то винаги ли после ще тъжи???



23.Една девойка палава въвяла с теб в живота и нивите се диплили от крехкия и смях. А днес се стели шума над гроба и в гората. Незная нищо повече да питам не посмях , но тя върви навсякъде където идем двама. В неловкото замлъкване смехът и пречи. Заварвам аз ръката и в ръката ти голяма и в миг погледа и срещам в твоите очи. Тя млада е и хубава все 20 годишна и никога косата и не ще се посребри. Щстлива ще запази тя и вярата предишна и честотата нявгашна и силата дори. Боя се от убитата, но как да я пропъдя? Боя се че съм влюбена в незнайните черти. Да би могло тъй хубава и силна аз да бъда. Аз жадувам с нейната неотолима жажда. От светлините с трепети се боди трепет нов. Все повече очаквам те и чувствам как се ражда самото и безсмъртие любов.



24. Вървя по пътищата прашни и се прибирам удома , кървят в душата раните ужасни иска ми се тука да умра. Оставих те за 2 години братко любимата да пазиш у дома. Не ти ли сви сърцето , когато девойката прегърна? За мен говори ли ти тя? Кажи от обич ли го стори или просто ти трябваше жена? Сега пред мен как ти ше застанеш да гледа6 право в моите очи какви ли думи ще кажеш да спреш горчивите сълзи?



25.Обича6 ли , ще бъдеш изоставена игра такава има любовта. Единия за влюбен се признава, а другия излиза след това. Затуй на безразлична се преструвай , безчувствена като камък бъди. Обичай го но първа не презнавай и не победимата ще бъдеш ти!



26.Едно момче седи само на кея в далечината втренчило очи , сега , когато ти се смееш , то стиска устни и мълчи. Едно мълчи със тебе се сбогува , загубва първата любов, душата му от болка стене и чака сетния ти зов...!


27.Kъм себеси когато си на дъното на пакала когато си най-тъжен , най-злочест от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.Когато от безпътища премазан си и си зазидан ж четири стени от всички свой пътища прерязани, нов път си направи и пак излез.Света когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.Трънлив и сляп е на живота ребуса , на кръст разпъват нашите души не загубжай,загубил всичко себеси единствено така ще го решиш.


28.Красива си знаеш ли моето момиче,нежна и малка като капка роса,сълзи от очите ми често потичат,но ги скривам във твоята черна коса,знам че друг обичаш,горда не бъди, не ме лъжи истината я отричаш тая че сърцето ти кърви.Ще мине година и друга,но раната остава в твоята душа.Май лъжа е , че времето лекува,можеби друго , но не и Любовта..!


29.Леглото ти със бели рози ше покрия , аз всяка роза съм целувал през ноща. На всяка казах колко те обичам и колко пусто е без тебе, по света.Питам се всеки път когато дойдеш ти , защо така жестоко времето лети , колко си мила с мен , и как да съм щастлив , когато тъй и кратък този хубав миг.До утре вечер е тъй далече.До утре вечер е цяла вечност.Ох Обичам те със цялото си сърце.Ти си въздуха който дишам, слънцето което ме радва, звездите който светят за мен, Обичам те..Обичам те..Обичам Те..!

svirepo`limon4e
30.08.2006, 16:05
Съдба

Ужас крещи някак муден
хвърля отенък с неясни окраски
и някакъв спомен мил безумен
за принцове балове и въшебни каляски
Или мечта беше,това безумно съзнание
Удавено в пламъци изкрящи от грях
Усетило цялата мощ що е страдание
и приело е в себе си ден и нощ
Но май мечтата беше по проста
Да гледа изгрева без да има тъгa
да върви с усмивка да стъпва да ходи
НО звънец прозвънява-Реалността
.
Окъпани ярко блестят си звездите
изпили чернилка крещящи в нощта
един блок окъпан-мечтите
за един са реалност за друг пък са ад
Квартира уютна но няма усмивка
а само гола тъй нежна плът
ръката подава хартийка банкнота
цигара угасва на половина,светът
пак се превръща във нещо
едно задължение на него е роб
блести червеникава ламба зловещо
или май е красиво-под ламбата гроб
всички мечти в кратък миг пак долитат
и после реланост една купчина прах
нощта е черна дори звездите са гадост
очи се затварят и мечтаят за рай
И всичко привършва ей тъй то привършва
за миг за два. Има ли значение ? то свърши
Сега топлят душ измива нощта
Една мечта изплува набързо за миг за два,звънеца
И ПОСЛЕ ПАК.







Kакво е животът???

Kакво е животът? Просто миг до смърта!!!
отваряш очи, вдишваш и толкоз.
Какво е животът? една душа във плътта
обича,мрази,умира и толкоз

Kак ще живееш ти сам си избираш
дали ще е в мрак или слънчева пролет.
но каквото да сториш, аз зная разбираш.
В пръстта свършва твоя полет,Умираш!!!

Слънцето свети, а ти си под него.
То безмълвно примигна,и тебе те няма.
Какво си сторил? Кажи какво постигна,
дали смърта го погуби в черна измама?

Накара ли някои теб да обича ?
да плаче за това че ти си отиде ?
и с гняв да крещи ,Аз те обичам!!!
И да не иска,не вярва че ти си отиде!!!

Ако успя, може не зная.
Смисъл е имало в твойто дихание.
Ако успя, може не зная.
Мигът е бил с на пролет ухание

Аз ще опитам, дали ще успея
да вдишам от чистата слънчева пролет.
Ще литна в небето ще питам за нея
и няма да спирам безумния полет.

Какво е животът??? Просто дихание
глътка въздух за миг, и смърта.
Какво е животът без на пролет ухание?
Безмислена крачка на там под пръстта!!!







Утре

Погледът се рее безметежно
и вижда дяволски напред.
Мрак ухание небрежно
и болест за която няма лек.

Градът утихва само светлинките,
в хиляди нюанси си блестят.
Погледът привиква а мечтите
изгарящи безмилостно седят.

Колата движи се по булеварда
а поглетът по примерен се рее
ноща красива чудесата.
кои са те ? И за какво копнее?

И после сън и следващ ден
и нищо утре пак е като днес,
Погледът е ту ярък ту сломен,
а утре пак е като днес.








Изгоних слънцето…

Изгоних слънцето приспах луната,
излъгах всичките звезди.
Oбърнах гръб на красотата,
напред по пътя от лъжи.

С безкраен огън преластявах,
с незнаен хлад за миг си тръгвах.
После да се върна общавах,
душа без жалост аз изтръгвах.

Летях напред, падах и ставах.
След мене плачещи очи.
Какво погубвах осъзнавах,
но това не ще ме утеши.

zuma
03.09.2006, 20:42
:hello: Обичам те,когато идваш, когато сядаш тихичко до мен...Обичам те когато си отиваш и те търся всеки ден след ден...Обичам те когато ми говориш,когато свенливо ме гледаш с очи...Обичам те когато се усмихваш и потъваш в моите сълзи...Обичам те когато те сънувам, когато изгарям в огън от страст...Обичам те, когато те прегръщам и когато плачеш ти дори!

После пак :!: :!: :!:

svirepo`limon4e
03.09.2006, 21:01
Едно дете

В детските очи бушува радост,
неопетнена и вълшебна.
Усмивка приказно красива
и просто сякаш съвършенна.

А стъпките са във полята,
там някаде вав вечна пролет.
Крачетата не стъпват по земята.
Летят не спират своя полет.

А погледът е просто всичко
едно ухание една надежда
и все нагоре не се свежда.
безкрайно чист и вечно яръ,к
и в него просто всичко, просто всичко.

Познал е болката, не я приема
отхвърля е и пак се смее,
усмихва се прекрасно. Взема,
всичко чисто без да го пилее.

И просто тича ,смее се и тича.
Вълшебно бие детското сърце,
смее се думички изрича
и слънцето прегръста със ръце.

И тича из градните на рая,
фонтаните шептят щастливо.
Тича лекичко игриво
и караме да замечтая ,
да се затичам с него във безкрая.

Adelina
03.09.2006, 23:30
:clap: Всички спомени са чудесни :!: Радвам се че идеята ви допадна :) . Очаквам още такива красиви и поучителни изненади :wink:

Djemma
12.09.2006, 22:40
За тогава, когато днес ще бъде някога !

* * *

Загина Нещото-
така, от Нищо.
Внезапно то се изпари.

От Нещото-
остана дупка.
Остана Нищо да боли.

* * *

Седемнайсет лета-седемнайсет въздишки...
Бели и черни петна в паметта.
Недорасли усмивки...Седемнайсет години
непоканени, неизпратени...
Седемнайсет свещи изгорели в нощта-
и забравени...

* * *

Върши всичко с мяра, макар и удоволствие да е то.

* * *

Жени, недейте нивга остарява !
Бъдете като липовия цвят.
Макар, че още в юни прецъфтява,
години пази своя аромат.

* * *

Целувам те при всеки светофар,
когато той ни спре по правилата.
Целувам те, целувам те със жар
и тръпне от целувките колата.

Завиждат ми шофьорите отзад
и клаксони надуват, ще се пръснат.
Че вече светофарът е зелен,
а аз не мога устни да откъсна.

Пътуваме щастливи във нощта,
целувките по устните ми парят.
Ах, нека днес на всякъде в света,
червено светят всички светофари.

ati
20.09.2006, 17:10
ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

NIA
20.09.2006, 23:01
"Животът се измерва не с години,
а с дирята оставена след нас"



А ето и един от любимите ми стихове


Връщайки се от зарана, вечерта веднъж
Джени вир водица стана в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж,
от къде ще знае всякой де,кога ,веднъж
някой си целунал някой в цъфналата ръж.

"Спасителят в ръжта" от Селинджър

Nellyyyy
21.09.2006, 00:11
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея.Възхитителна песен, заплатена с живота.Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.Защото най-хубавото се добива само с цената на голямата болка...или поне така е според легендата.

Това е от една моя много любима книга - "Птиците умират сами"

svirepo`limon4e
29.10.2006, 20:35
ЛЮБОВ С ПРОКЪЛНАТАТА

В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,
сякаш изживявах съня еротичен,
с друга бях,
аз самият някак си различен.

Крехкото й тяло ме желаеше и се боеше,
от очите наранени спомен стар сълзеше,
ръцете деликатни ме отблъскваха страхливо,
устните предателски, простенваха свенливо:

-Не ме докосвай! Да те отблъсна няма да успея,
на клада страстна цяла тлея,
а искам да съм силна, твърда и студена,
а ти ме виждаш наранена, опетнена....
И ти си мъж, като него ще изчезнеш,
щом спазъма отмине и улегнеш,
че си любил прокълната няма да повярваш,
друга ще прегръщаш, тайничко ще се покайваш....
А аз отново сама и прокълната,
ще споделям със луната болката позната
и твоята греховност с нея ще изкупвам,
самоопрощението твое вечно ще просмуквам....
И ти си мъж ще изчезнеш като него,
на своя Дао верен и на мъжкото си Его,
пречистен, ще прегръщаш своята любима,
а за мен ще си оставил вината непростима....

-Не ме докосвай пак! Да те отблъсна няма да успея,
веднъж го правя, повторно не умея....
-Проклятието свърши! Когато те прегърна,
друга страница за двама ще обърна....
Не бях те срещал и мислих си, че съм обичал,
а своята самотност, "любима" съм наричал,
самотен вятър вместо тяло съм прегръщал
и празнотата вместо въздух съм поглъщал....
Лицето на жената беше нейната маска,
а тайничко съм търсил истинската ласка....
Не ме отблъсквай, ще страдаме и двама
и вечно ще живеем в болка и измама...
Прокълната ще бъдеш, а аз ще съм лъжовен,
повярвай, за миналото ти не съм виновен.
-Направи ме да забравя! Да забравя! Да забравя!
-От проклятието ще те избавя! Ще избавя! Ще избавя!

-Не ме докосвай! Аз съм прокълната!
-Прокълната, ти за мене си жената!
-Ти си мъж, като него ще избягаш!
-Не ще избягам, трябва да ми вярваш!
-Всичко ще се срути! Не ме докосвай!
-Ще те докосна! Не ме отблъсквай!
-Не ме лъжи, че всичко ще се срути!
-Ще го срутят воплите мой нечути!
-Не ме лъсти накрая ще успееш!
-Ще успея и екстазно ще живееш!
-Не ме убивай! Ще ме убиеш!
-Друг живот във мене ще откриеш!

Под розовата дреха плътта й се разголи,
белоснежна прелест шепнешком замоли,
кат гарван чер, прелитащ над лозята,
захапах аз гръдта на прелестната непозната....

И вкус на квас и елексир изпълни ми устата,
любовниците са различни-една си е лъжата,
жената аз обичах, жената благославях,
жената лъжех и жената покорявах....

А стаята ни бе споена на скалите,
/някъде наблизо кряскаха орлите/
от стона ни започна да се кърти,
късно бе да спрем, предпочетохме да бъдем мъртви....

Сладостният пламък в ужас забушува,
в омагьосан кръг около тела ни затанцува,
голите тела, разпънати в средата
очакваха да срещнат скоро сатаната....

Разпънати във ужас, разпънати във сладост,
пияни от ярост, пияни от младост,
изкусени изкусители във пламъците си пленени,
в прегръдката фатална все още упоени....

-Отново ме излъга!-през стенания изрече.
-късно е да съжалиме вече,
все вярвам и после вярата се кърти,
на сутринта с поредния лъжец сме мъртви....
Вечер оживявам и пак тъй става,
в началото не вярвам и съм права....

Преди да стигнем края, мракът ме обгърна,
с ужаса не можех времето назад да върна....

Помислих, че съм мъртъв, но се събудих,
или може би, в реалност друга се изгубих....
На снимката ти, закачена на стената,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!
"Не ме докосвай!"-шепот от съня ми,
дали реални бяха измяната, грехът ми,
"Проклятието свърши!"-прошепнах на стената,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!

svirepo`limon4e
29.10.2006, 20:39
Рисувам душата ти от пясък
и те викам...
Но вятърът рисунката отвява,
пустинята огромна е,
а аз сама те губя –
някъде в безкрайността.
Сълзите ми горещи стават дъжд,
обливам те и тялото ти аз покривам,
усещаш ме, но се страхуваш от това.
И търся те, и търся те, ала защо,
щом себе си не мога да открия...

svirepo`limon4e
29.10.2006, 20:40
Към твоя дом вървя по дивата пътека,
в гора от чувства и мечти,
вървя и търся мъничко утеха
и мъничко любов във твоите гърди.
Вървя и питам самотата
дали те има или те измислих,
дали ме искаш или си играеш,
дали обичаш или заблуждаваш?
Ще спра да питам,
ще спра да търся твоите следи.
Ще чакам твоя глас и твоята любов ще чакам.
Ще спра, но само за да ме откриеш сам.

Венета Иванова
30.10.2006, 15:44
Житейски дребни грижи...


Житейски дребни грижи са всичко похабили -

размислиш ли, неволно сърцето те боли;

а блянове такива... С кого ли, боже мили,

с кого душевни мъки човек да сподели?



Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада

и дреме полусънен в желана самота;

търпи ли се оная убийствена досада от

хорската пазарна и жалка суета?


Стих. е от П.Яворов - колко прав е бил той....


Ела!


Очите ти са звездни небеса.

Косата ти е здрачния воал

на късна вечер, твоята коса!

Дъха ти - свеж момински дъх,

на юга съживителния лъх,

зефир посред цветя заспал.



Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над мен,

ела и дъхай в моето лице,

ела и сгрей изстинало сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса.

П.с. Моята първа специалност е българска филология - любим поет Яворов, имам чувството, че че кагато го чета, изпадам в друго пространство...Стиховете му са като безбрезно проникване в душата,, затова си позволявам да ги споделя с вас

snejanka77
01.11.2006, 21:34
нека преливат от щастие дните ти
нека щастлив бъде всеки твой полет !
нека в радост се сбъднат мечтите ти
нека настъпи в живота ти пролет!

snejanka77
01.11.2006, 21:37
пожелавам от сърце здравината на скалите , красотата на елите и на всички банки парите !!!

snejanka77
01.11.2006, 21:38
животът , казват , е борба
в която трудно побеждават.
и ако истината е това -
да победиш - ти пожелавам.

blue_bouble
04.11.2006, 12:37
Ето нещо и от мен,заради което ме поканиха в предаването на МИлен Цветков.Писала съм го като студентка.И е най-хубавото любовно послание за мен!:)

Искам да съм твоя


Искам да съм твоя
цял ден и цяла нощ!
Искам да съм твоя
моя жадувана любов.
Да ме изпиваш като вино,
да ме изгаряш като жар,
да ме наричаш с нежни думи ,
да бъдеш моя блян.


Искам да съм твоя
да ме обичаш до полуда ,
да ме целуваш до безкрай,
да се огъвам от възбуда,
и всичко свое да ти дам
Искам да съм твоя.
Само твоя !
искам!

А тази мисъл е от нета ,но страшно много ми хареса:

За целия свят може да си никой,но за мен ти си целия свят!

vilqnita
04.11.2006, 13:45
Здравейте. И аз ще добавя нещо красиво към вашите красоти.
Писани са от мен в някои от вълнуващите ми дни. Надявам се да ви харесат.

1. ОСЪЗНАВАМ

Когато се вслушам...
чувам птичките да пеят.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в цветята...
виждам красотата им.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в ръцете ти...
виждам спокойствието, което ми даряват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато погледна в очите ти...
виждам добротата, която излъчват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тези очи...Празен!
Когато допирам ръката ти до лицето ми...
усещам нежността,която ми даряват.
Осънавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато допирам ръката си до сърцето ти...
усещам ударите му.
Осъзнавам каква бъда без тези удари...Празна!
Всичко в този свят ме води към теб!!! Дали всичко е случайност!?!?
Просто ти си нещото, което запълни празнината ми...
Осъзнавам, че на където и да погледна, каквото и да докосна, каквото и да чуя,ако то не ми говори за теб...аз пак ще съм празна...

2. ВИНАГИ

Винаги, когато се усмихнеш...ме даряваш с топлина!
Винаги, когато ме погледнеш...чувствам ударите на сърцето ти!
Винаги, когато ме докоснеш...се оставям в ръцете ти...и на мечтите си!
Винаги, когато ме целунеш...нахлуват необясними страсти в мен...Обичам те завинаги!
Винаги. когато се обърнеш и имаш нужда от мен ...ще бъда там някаде, където Винаги можеш да се докоснеш до мен!
Моята "твоя" душа...Винаги в твоята "моя" душа!
Моята "твоя" ръка...Винаги в твоята "моя" ръка!
Просто помни Винаги и Бъди Винаги моя съдба!

3. ИСКАЙ МЕ

Доближи се до мен...
Притисни ме до себе си...
Чуй сърцето ми...
Усети желанието ми...
Желанието ми да те имам...
Да те усещам...
Дай ми дъха си...
Погали кожата ми...
Дай ми аромата си...
Улови излачването ми...
Подари ми допира си...
Дай ми красотатa си...
Слей я с моята завинаги...
Искай ме...Бъди мой...Желай ме...

А четвъртото е нещо което прочетох някаде и хареса много

4. Ключа към сърцето може да бъде само една мила дума или нежна целувка...

snejanka77
04.11.2006, 16:39
снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце
една пътека няма и не може да затрупа-
от моето до твоето сърце !!!

snejanka77
04.11.2006, 16:40
жени , недейте остарява.
бъдете като липовия цвят-
който още в юли прецъфтява
но години пази своя аромат .

snejanka77
04.11.2006, 16:41
бъди ти мила и добра , скромна в любовта и горда с името жена.

snejanka77
04.11.2006, 16:42
любовта не е да се намериш някой , с когото да живееш , а някой , без когото не можеш да живееш.

svirepo`limon4e
29.11.2006, 09:18
Раздяла..

За пореден път оставяш ме сама
И ето пускаш моята ръка
Ноща е тъмна навява самота
Но знак ли е това,че я няма любовта?

В живота има срещи след раздяла
Но болката от нея си остава
И няма нищо на земята
Което да помогне на душата..

Приближават се двете тела
Но вече нямам какво да ти кажа
Дори да плача в ноща пак сама
По този начин какво да докажа..

Че морето е от моите сълзи?
Че щастлив ти в него се къпеш..
И разбиваш моите мечти,
Мечти от любовта тъй мъчни..
Разбиваш тях ,разбиваш моето сърце
Погубваш любовта и пускаш моите ръце..ЗАВИНАГИ!


* * *


Животът ми е празна улуца
без надписи,тъмна,без светлина.
И няма тротоари даже,
да поспра и да си почина.

Хора по нея все тъй преминават,
а после отминават и скриват се в ноща
и питам се защо ли идват въобще щом тръгват си?
За да оставят просто следа във прахта?

Животът ми е улица безкрайна
Вървя по нея-няма светлина.
А всичко също е,еднообразно е и празно
Потопено е в безмълвна тъга

svirepo`limon4e
03.12.2006, 22:22
Габриел стана и отиде в другата стая.
Майка й седеше там и мълчеше.
-Мамо..Защо ме викаш?
-Ти..Малка уличница!!!
-Кк..Какво?-заекна тя..
Много добре знаеше за какво говори майка й.
Говореше за връзката й със Чад - момчето,което тя обичаше повече от всичко.
-Казах ти че не искам да имаш нищо общо с него!!!Казах ти!Моята дума нищо ли не значи..?!Габриел,аз те обичам,това е за твое добро..
-Но..как може да е за мое добро..няма да позволя да контролираш живота ми..-Момичето знаеше какво следва след тези нейни думи,но въпреки това беше смела и ги изрече.
-Какво?! Аз-майка ти?!Да нямам право да те контролирам?!Искаш ли да видиш колко много мога да те контролирам,неблагодарница такава!-майка й беше вбесена.-Няма да излизаш от стаята си..Да видим как ще се виждаш с него! Да видим!!!
-Но..ти не разбираш..ти..-опита се да каже Габриел..
-Отивай в стаята си..!! Ще се появиш чак за вечеря...
Габриел се разплака и отиде в стаята си..
легна на леглото..чувстваше се безсилна срещу майка си...незнаеше какво да прави,знаеше че тя щеше да направи всичко възможно,за да може тя да не се вижда с него..и защо..само защото не беше тяхната класа..
Доста сълго мисли..беше отчаяна..не знаеше какво да прави..наистина незнаеше..
Не се появи за вечеря,а майка й дори не беше забелязала..
Доведения баща на Габриел обаче усети отсъствието й и каза:
-Мария,къде е малкото изчадие?!
Двете й сестри се изхихикаха злобно.
-Сигурно не е гладна.Разтроена е,защото няма да се вижда с бедняка вече.
-Не можеш да я спреш,скъпа..знаеш много добре..ако искаш..можем да заминем някъде...
-Точно така..ще направя всичко възможно..малката уличница да не се вижда с просяка...
****
-Габиии...Габии..
Габриел се събуди и чу гласа на Чад отвън.Хвърляше й малки камъчета по прозореца всяка сутрин,.преди майка й и злобните й сестри да са се събудили..и излизаха навън в града да се разхождат..поняккога ходеха в едно близко село с прекрасна природа,където се усамотяваха и изчезваха от суетата на града..
-Чад!!!-Габриел се беше показала по нищничка на терасата и шепнеше .. - Не мога да изляза..Не мога! Тя ме е заключила!!! А Ева няма да ми даде ключа..страх я е..
-Ах ... Ами..скачай тогава..!
-Но..-усмихна се-как ще скоча..
-Спокойно..иди да се облечеш,а като дойдеш ще разбереш..
вълна на щастие обля момичето...Чувстваше се истински щастлива..и свободна да прави каквото си иска...
А..незнаеше какво я очаква в бъдеще..незнаеше че след този прекрасен ден,щеше да й е поднесена ужасна новина..която щеше да разбие всичките й илюзии за щастие...
Беше облякла дънки със свежа розова блуза и най-удобните си маратонки...Майка й мразеше тия дрехи...
Излезе на терасата,а от долу беше хвърлено здраво въже..което я чакаше..
-Вържи го по парапета и айде..
-Но..-засмя се отново..-ще падна така!
-Аз нали съм долу..
След минутка беше при него - в прегръдките му и при целувките му.
-Къде ще ходим.?-попита той.
-Искаш ли в селото?
-Да тръгваме! - каза тя и се усмихна
***
Бяха в селото и се върнаха..Стигнаха почти до къщата на Габриел,и тя се сети за един доста..голям проблем
-Аа..Чад..Как ще се прибера сега...?!
-ау..за това не бях помислил..
-Добре..Просто влизам..и..не ме интересува..Обичам те,съкровище..Обичам те повече от себе си,знаеш го..
-Аз също те обичам,Габ..Знаеш колко много..само..не искам да те загубя..
-Няма да ме загубиш..Ще сме заедно завинаги,обещавам.
Тя влезе в къщата,а във всекидневната я чакаха майка й и доведения й баща.
-Ела тук!-каза майка й ядосано и злобно-сега, ще ти сервирам двойно по-голяма изненада,отколкото ти на мен сутринта,малка уличница такава!
-Какв...-не можа да се доизкаже,защото майка й я прекъсна.
-След два дни...заминаваме да живеем извън страната,в Калифорния..-плаж,море..РАЙ! не мислиш ли..-с ехидна усмивка на лицето каза Джак - баща й.
-Не..НЕ!Не мога!Всичко е ТУК - къщата..училището..
-Спокойно,любима моя..-майка й я започна..-къщата вече ще си има нови хора- намерили сме купувачи,сега търсим,не по-точно избираме къща там.Училището ти също е уредено..
-НЕ!!!НЕ!НЕ МОГА МАМО!АЗ ГО ОБИЧАМ,ЗНАЕШ..Защо искаш да страдам.подяволите..Ще се самоубия..кълна се!Ще се самоубия!!!
-И за това съм помислила,Глупачка такава!!!
-Не.....-каза тя и хлипайки отиде в стаята си...
Светът й изведнъж рухна..С чад бяха почти година..тежка година,щастлива година...Майка й правеше всичко възможно да ги раздели през тази година..но не успяваше..те се обичаха...
Той беше..Принца на белия кон,за който тя беше мечтала от малка..От малка,когато истинския й баща й обясняваше .. как приказките се сбъдват..и тя ще намери своя любим,и..нищо нямаше да им попречи да бъдат заедно..Единствен беше ТОЙ - както тя е единствена..един за друг...Всичко е като пъзел..като мозайка..
Заспа..
***
Ставай,Мърлячке!Виж се къде си заспала!-Сестра й дойде да я събуди...
-Какво...
-заминаваме още днес..-със злобна усмивка каза тя.
-БЕЗ багаж..СТАВАЙ,КАЗАХ!
***
Тръганаха....Пристигнаха.....настаниха се.....
Габриел умираше...
Майка й показа стаята й - Легло,Скрин,Маса - С цветя на нея..Семпло но..красиво..
-Оставаш тук! - каза тя и й затвори вратата..
Габриел не издържаше..знаеше че няма да издържи много..знаеше го..
Какво ли правеше сега Чад..Знаеше ли че е заминала...
Щеше ли да я намери..
Но как..Той дори незнаеше къде е тя..
ТЕЛЕФОН!Да,в стаята й имаше телефон...
Набра добре познатия номер на момчето....
Свободно..никой не вдигаше...
Реши да опита по късно.След половин час пак се обади...
-Да...-отговори тъжен глас..Личеше си че жената отсреща е тъжна..и е плакала..
-Чад..?!-попита тя с леко притеснение,че няма да може да го чуе..
Жената отсреща се разрида..
-Чад..Чад..Е мъртъв..самоуби се тази сутрин..-гласът изглеждаше огорчен,отчаян...истински..-заради..приятелката си..с пистолета на баща си... той я обичаше..а тя..тя замина без да каже нищо!Лъгала го е..че го обича..ОБЕЩАЛА му е..че винаги ще са заедно..
Габриел затвори телефона..Ето сега всичко й рухна...отпусна се на леглото...Заплака..
Умираше..Тя щеше да умре..Днес..СЕГА..
Изпитваше неопредолима..тъга,омраза към майка си..и безумна и истинска любов..
Стана..и в изблик на яд все красивата слънчево-жълта ваза от масата и я изтряаска в пода..
Счупи се на хиляди парченца..да..хиляди..точно толкова,на колкото беше и сърцето й в момента...
Седна долу на земята право в парченцата стъкло..плачеше за всичко...плачеше за съдбата си на .. нещастница...Ръцете й..гърбът й..всичко беше в рани от вазата..
Тогава тя взе най-голямото и остро парче от вазата...и го заби право във вените си..режеше..а дори не я болеше..
Болката беше сладка..Болката,след която всичко щеше да свърши...
Остана със сетни сили..УМИРАШЕ..
Взе лист от дневника си..и написа със собствената си кръв :
Ето..Мамо..Постигна ли това,което желаеше..Надявам се да си щастлива...Аз най-сетне съм..и то истински...После откъсна друг лист и продължи да пише,отново с кръвта си..
Чад..чакай ме..Обичам те..Заедно ще сме..точно както ти обещах...

Остави двата листа,пропити с кръвта и сълзите й на масичката..
След това легна на леглото си..и зачака да настъпи мигът..в който щеше да покаже на своето момче..че още го обича..и че не забравила думите си...

svirepo`limon4e
03.12.2006, 22:26
АКо имах избор... ако можех... да избирам как да се родя....
Бих се родила в един миг на безвремието. Бих застинала в отробата на земята прегърнала слънцето и луната.
Бих целунала звездите... бих си откраднала от прашеца на ангелските крилца..Ако имах правото бих взела едничък косъм от дявола и бих го обвила с прашеца от ангелите. Щях да ги пазя до сърцето си за да не забравя никога как дяволите сплетоха в косите ми своите стиихии а ангелите ми подариха една чиста душа , която да ме тегли към хоризонта.
Ако можех бих пожелала да ми се случи всичко онова. Бих преживяла пак онази разтърсваща любов , която разкърти тухличките с които обграждах света си. АКо можех бих затворила очи за да видя пак срамежливите цветя който разпъпват под нежните грижи на незнаен и тихо скрит градинар.
Ако можех да повторя живота си бих била същата оная грешница на любовта , любеща и горяща в кладите на страста. Клади захранвани от мечтите ми , подпалени от копнежа на очите ми.
Ако можех... бих подала ръка , една мъничка ръка която съпоставен с твоята изглежда тъй крехка и незначима.... бих я подала , ала не за просия. Бих ти я дала като дар. Едничък дар в който да хвана целият свят за да ти го подаря.
Ако можех да виждам през времето бих била пак оная недодялана малка скитница в морето от хорски сълзи пробивща си път...Път през безконечната болка на хората - обкражаващи ме и обичащи ме...
Ако имах право на едничък танц... бих истанцувала най-нежният валс с едно тихо падащо есенно листенце збрало в себе си неверните цветове на фауната.
Бих свирила... бих пяла от сърце и душа. Тялото ми би се носило из небесата като нежна фигурка обгърната от облачен благослов...
Ако можех....ако можех бих била пак оня безумна мечтателка и идеалистка драпаща със зъби и нокти по портата на милосърдието за да изпрося малко мечти за онези нямащи силите да мечтаят...
Ако можех да пиша... ако можех да пиша бих писала за всички ония който има се иска да бъдат....
Ако можех да редя стихове... бих писала за моята болка... за твоята болка... за една красиво споделена болка...
Ако можех... щях да продължа да пиша и живея осъзнавайки какъв дар е моят живот , смирявайки се пред безметежноста на боговете.
Ако можех... бих била магьосница... магьосница раздаваща малко звезден прашец.... Ала не от ония... забравили се... ала не от ония мислещи , че дълг на всяко живот същество е да бъде на тяхното мнение....
А от ония... в сянката... ония лекуващи рани и даряващи живот...
Ако можех да бъда мечта... щях да се родя в очите ти... и да умра в едничката сълза падаща по огнените ти страни...
АКо можех... бих умряла в ония миг на безвремие където денят и нощта се сливат в едно , за да родят хорските безумия ... Човешките копнежи , който се разливат над синя лагуна....
Ако можех да ти подаря нещо... щях да ти подаря едно звездно цвете....
Ала.. аз не мога... нищичко.....
Прости....

svirepo`limon4e
03.12.2006, 22:35
Искам да докосна изгрева. Да се завия с мъглата на собственото си отчаяние и да се потопя в морето от сълзи.
Искам да подскоча на някое розово облаче и да положа глава върху ангелско крилце , което да ме освободи от безумната самота на стенещата ми душа...
Искам да видя пак онзи безметежен залез над разпенилото се море и отново в безумен екстаз да запея онези песни , който златистият пясък все още помни... Ала до кога ли ? До кога ли....
Искам пак да потъна в прегръдките ти , само за мен.... Дали ще ми прости мъжкото ти достойнство отхвърлената ръка ?
Дали ще ми прости душата ти , че избрах вместо тебе ?
Ще ме приемеш ли пак в нея ? Ала не в предверието където ме остави да чакам , да се оглеждам в огеледалата наредни в коридора на сърцето ти...
Не... аз искам да потъна в прегрдъките ти , да усетя отново нежният шепот на гласа ти...Но тази нощ аз отново съм тук сама с чаша вино в ръка.... а друга пие жарките ти устни....
Каква пък... съдбата на сълзата била такава....
Искам да се преродя... и да се родя в прегръдката на лотосов цвят. Като Палечка. Листенцата да бъдт моя закрила от жестокостта на зверският свят.
Ах как самотно и пусто е тази нощ в моят прозорец. Колко копнежи сплетени в пръстите ми изгоряха на огньове от тъги и разочарования. А белезите по младите ми ръце остават... сякаш старчески треперещи пръсти.
Тръгвах хиляди пъти по плоскостта на собственото си сърце. И всеки път беше гррешен и всяка пътечка водеше до задънен край...
А сега... искам просто ... една...прегръдка

svirepo`limon4e
03.12.2006, 22:41
... и минавайки по пътищата, по които с теб сме били не един път, пак ти ще изплуваш ... твоят образ ...
твоята усмивка ... твоя поглед ... те ще бъдат до мен ... но ще усещам вятъра вместо теб .. ще целувам нищото -
вместо теб ... ще бъда сам сред многото ... и компаньонка ще ми бъде самотата, която ще се опитва да разбере и да
намали болката неосъзнавайки, че е безсилна ... а времето ще тече бавно ... докато един ден реши да помогне ... на
нещастника и да и да направи бледи спомените ... за прекрасните мигове прекарани с теб ...
Но до тогава ... болката ще бъде неописуема ... а градът ще е същият ... светлините, автобусите, хората - ще се усмихат
... ще поздравяват ... външно ще бъде прикрита тя - болката, и някой едва ли ще предполага за нейното съществуване ...
всичко ще бъде по старому с разликата, че теб вече няма да те има до мен ... че мен няма да ме има в твоето сърце ...

snejanka77
04.12.2006, 20:06
още нещо
Влакът отминава с тежки колела,
но споменът остава за вечни времена!

Когато пясъкът в морето бъде преброен,
тогава ти ще си забравена от мен!

Иди в гората, преброй листата,
ако са 125 обичам само теб!

Който обича, той не забравя,
който забравя, той не обича,
а кйто обича , а после забравя,
той е забравил как се обича!

Бог създал Жени,
нарекъл ги звезди
Бог създал мъже,
нарекъл ги СВИНЕ.

Не можех да закусвам,
защото те обичам,
не можех да обядвам,
защото те обичам,
не можех да вечерям,
защото те обичам,
не можех да заспя,
защото бях гладен/а!

Снощи изпратих едно ангелче да те следи,
но то се върна.
Аз го попитах защо се върна,
а то ми отговори, че не може да следи други ангели!

snejanka77
04.12.2006, 20:07
и това
Един ден ще ме попиташ какво избирам -теб или живота. Аз ще ти отговоря живота и ти ще си тръгнеш, без да знаеш, че ти си моят живот

Д.Стоянова
04.12.2006, 22:16
Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири най-трънливия храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клонки,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре,извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота.
Но целия свят притихва заслушан,и дори Бог на небето се усмихва.
Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка...или поне така е според легендата!

svirepo`limon4e
05.12.2006, 11:51
Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...

Барабанеше кръвта
по стъклата....
Кипеше жарта в
дебрите на водата.

Умираше самотата ,
за да се роди в нищетата.
И стон и глас....
Болезнен вик
Изстинал миг...

Търсеше ме... нали ?
Бях се скрила в моята крепост от мечти...
Нямаше в нея място , за твойте тъжни очи...
Бях се скрила... в крепост.. от мечти....

Разби я !
С тежи тъжни очи...
Покори я... с неми песни ....

Извлече ме насила...
Уби ме и погреба...
Възроди ме и оплака...
Замина си на онази тъмна гара ,
замина със влака....

Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...

desi_stoeva
05.12.2006, 15:28
Прочетох тази тема и - някакси - ми стана мило.
Спомних си времето, когато си пишехме тези неща.
Стана ми мило, пък после ми стана смешно. Малки бяхме, а такива тъжни неща си пишехме... Нещастни любови, разбити мечти, неверни приятели... ах...!!!
От днешна гледна точка, не мога да си обясня този копнеж към мъката и нещастието. Особено тогава, когато са били наистина най-безгрижните ни години.
Мисля си, че, ако днес попълвам споменик /съществуването на който има единствената цел след години да бъде прочетен и да ти напомни за човека/, бих искала да напиша там нещо весело. Искам да ме помнят като ведър, щастлив човек /какъвто, между другото, съм/, а не като нещастна в любовта, личностно неосъществена стара мома.

Ето моят спомен за вас.

История за любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в кая на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата ), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало се, оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана ( а в действителност тя се скрила в дъгата ), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

desi_stoeva
05.12.2006, 15:36
И още нещо.

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада, той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искала да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че добрите приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание...

dona-ilona
17.06.2010, 23:26
:blueflow::blueflow: Ето няколко стиха от Елвира Божилова/мои любими/

Забудь печаль,тревоги Пусть память в будущем приятна,
другой не облекчит судьбу! хоть ждут нас бури и борьба!
Ведь впереди-еще дороги!
А счастье-плата за борьбу!
От нас зависит сделать мир чудесен
Создать гармонию и каплю красоть!
Без радости,уль!бок и без песен
нам в праздник не познать мечть! !
Я твердо знаю:песни и страдания
приходят вместе как с слезами-смех.
Ведь в етом-жизнь,и все ее познание.
И в етом боль,и радость и успех!

:blueflow::flower:

neli0909
18.06.2010, 01:32
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

mimka
06.07.2010, 23:48
ЖИВОТЪТ НЕ Е ДА ЧАКАШ БУРЯТА ДА ОТМИНЕ....ТОЙ Е ДА СЕ НАУЧИШ ДА ТАНЦУВАШ ПОД ДЪЖДА!