ivk@
12.08.2009, 14:09
Привет на всички бродиращи!
Накратко: казвам се Ива, на 32(почети), мама на четиримесечно слънце. :baby:
Аз съм абсолютно начинаеща.
Когато бях малка, майка ми ме научи да бродирам, започвах няколко гоблена, които тя завършваше :-|
Тя имаше златни ръце. След като почина(преди около 9 години) по всякакъв начин сякаш се опитвах да се отдалеча, да избягам от спомените в това число и гоблените, които бяха нейна страст. Наслаждавам им се, възхищавам се на красотата им, обичам ги, но...
Незнам на какво се дължи (дали на хормони или нещо друго), но напоследък все по-често поглеждам назад- към спомените, прибрани в прашни кашони, оставени върху гардероба, с надеждата времето да премахне мъката и да дойде "подходящо време за тях" ...преглеждам, сортирам...дойде ред и на гоблените...
Милата ми майчица! Направо се хванах за главата- до тук открих 4 кашона и един куфар- с прилежно подредени схеми основно на Вилерови гоблени, легенди. Друг с кутиики с конци- различни цветове. Трети- със започнати гоблени...
Ами сега? Какво да правя? За нищо на света няма да ги изхвърля (каквито "съвети" получих)...но те са толкова много. Струва ми се, че един човешки живот няма да стигне, за да се ушият...
Е аз, може би, пораснах- вече няма да бягам от спомените, а ще се постарая да извадя и запазя хубавите неща и да "пусна" тъгата да си отиде...сега аз съм мама и искам да може детето ми да се докосне до онази красота, с която ме обграждаше моята майка...
Благодаря ти, мамо за това което съм!!! :flower:
П.П. Моля да ме извините за дългия пост- уж накратко, а то стана ...изповед...Радвам се, че ви намерих
Накратко: казвам се Ива, на 32(почети), мама на четиримесечно слънце. :baby:
Аз съм абсолютно начинаеща.
Когато бях малка, майка ми ме научи да бродирам, започвах няколко гоблена, които тя завършваше :-|
Тя имаше златни ръце. След като почина(преди около 9 години) по всякакъв начин сякаш се опитвах да се отдалеча, да избягам от спомените в това число и гоблените, които бяха нейна страст. Наслаждавам им се, възхищавам се на красотата им, обичам ги, но...
Незнам на какво се дължи (дали на хормони или нещо друго), но напоследък все по-често поглеждам назад- към спомените, прибрани в прашни кашони, оставени върху гардероба, с надеждата времето да премахне мъката и да дойде "подходящо време за тях" ...преглеждам, сортирам...дойде ред и на гоблените...
Милата ми майчица! Направо се хванах за главата- до тук открих 4 кашона и един куфар- с прилежно подредени схеми основно на Вилерови гоблени, легенди. Друг с кутиики с конци- различни цветове. Трети- със започнати гоблени...
Ами сега? Какво да правя? За нищо на света няма да ги изхвърля (каквито "съвети" получих)...но те са толкова много. Струва ми се, че един човешки живот няма да стигне, за да се ушият...
Е аз, може би, пораснах- вече няма да бягам от спомените, а ще се постарая да извадя и запазя хубавите неща и да "пусна" тъгата да си отиде...сега аз съм мама и искам да може детето ми да се докосне до онази красота, с която ме обграждаше моята майка...
Благодаря ти, мамо за това което съм!!! :flower:
П.П. Моля да ме извините за дългия пост- уж накратко, а то стана ...изповед...Радвам се, че ви намерих