Прощално писмо на Маркес

Това е прощалното писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес,но то съдържа много истини,неща които все някога са ни минавали и на нас през главите.Мен лично ме накара да се замисля и ... мъничко да си поплача.Надявам се и на вас да ви хареса.
* * *
Ако Бог забравеше за миг,че съм една парцалена кукла ими подареше късче живот,може би нямаше да каазвам всичко,което мисля,но със сигурност щях да мисля всичко това,което казвам тук.
Бих придавал повече стойност на нещата не спрямо това,колко струват,а спрямо това,което означават.
Щях да спя малко,да мячтая повече,защото за всяка минута,когато затваряме ои,губим 60 секунди светлина.Бих продължил,когато другите спираха,бих се събуждал,когато другите спяха.Бих слушл,когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако бог ми подареше късче живот бих се обличал просто,бих лежал по очи пред слънцето,оставяйки непокрито не само тялото,но и душата си.
Боже,ако можех,бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънццето.Бих изрисувал върху зваздите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенадит,а песен на Шерат би била серенадата,която бих подарил на луната.Бих поливал със сълзи розите,за да почувствам болката от прегръдката им..
Боже,ако имах едно късче живот...Нямаше да оставя да премине дори един ден без да кажа на хората,че ги обичам.Бих накарал всеки мъж и всяка жена да повярват,че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.На хората бих посочвал колко грешки правят,като мислят,че спират да се влюбват,когато остареят,без да разбират,че остаряват,когато спират да се влюбват!На малкото дете бих дал крила,но бих го оставил само да се научи да лети.На възрастните бих показал,че смъртта не настъпва в резултат на преклонна възраст,а в резултат на забравата.Научих толкова неща от вас,хората...Научих,че всички искат да живеят на върха на планината,без да знаят,че истинското щастие се намира в начина,по който изкачваш стръмния склон.Научих,че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си,го пленява завинаги.
Научих,че човек бива оправдан,за това че гледа другия отвисоко само,когато се опитва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това,което чувстваш и винаги да правиш това,което мислиш.Ако знаех,че днес би бил последният път,когато щях да те гледам как спиш,бих те прегърнал и бих помолил Господ да мога ,да стана пазител на душата ти.Ако знаех,че това е последнният път,когато те гледам как излизаш през вратата,бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.ако знаех,че тези са последните моменти,когато те виждам,щях да казвам "обичам те" и нямаше глупаво да си мисля,че ти вече го знаеш.
Винаги има утре и животът ни дава и други удобни възможности,за да направим нещата така,както трябва.Но в случай,че направя грешка и ни остава само днес,бих искал да ти кажа,че те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого-нито млад,нито стар.Днес може да епоследният път,когато виждаш хората,които обичаш.Затова не чакай повече,направи го днес,защото ако утре-то никога не дойде,със сигурност ще се разкайваш за деня,в който не намери време за една усмивка,една прегръдка и беше много зает да направиш дйствителност последното им желание.Дръж тези,които обичаш близо до себе си,кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях,обичай ги и се отнасяй добре с тях,намери време да им кажеш "извинявай","проси ми","моля те ","благодаря" и всички думи,изразяващи любов,които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли.Поискай от Господ силата и мъдростта,за да ги изразиш.Покажи на приятелите си какво означават за теб!

Габриел Гарсия Маркес е един от любимите ми писатели,а романът "Сто години самота"разголва душата на човеците.Винаги съм се удивлявала на хората,които ,макар и пораснали все още успяват да мечтаят,защото това чувство е прекрасно и когато човек го загуби,значи душата,на душата му е уряла!Прекрасен автор!

Маркес си е Маркес ....
няма какво повече да добавя ... :kissyou:

Не съм попадала на творби на Маркес, но това което прочетох докосна душата ми. Непременно ще потърся негова книга. Наистина човек трябва да се замисли как минават дните му,за да не съжалява когато "утре" не дойде.