Леле, колко ми е познато това :shy2:
Printable View
Когато започна нов гоблен,го започвам с много голям мерак.Към средата обаче почва да ми става досадно и тогава планирам следващия.Към края на гоблена вече нямам търпение да го свърша,за да започна другия.Но най-голямата досада е фона.Почна ли да шия фона и особено ако е 2 или 3 цвята,се изнервям и шия почти през цялото си свободно време,само и само да ми се маха от главата.Докато по-дребните детайли шия с много голямо удоволствие.
Като знам колко е красиво като се рамкира и колко радост ми доставя на мен и моите близки,просто не мога да оставя нещо докато не го завърша и не го дам за рамкиране.Просто всичко което шия го купувам с любов и очакване за нещо невероятно.
Всичко това ,което пишете е валидно в пълна сила и за мен,но......... аз шия по няколко на веднъж,някой гоблен като ми грабне окото и го почвам,нищо ,че в момента шия друг.Е все пак се ограничавам и в момента шия три на веднъж.Но пък като останат по няколко квадратчета от гоблен за да ги довърша си представете какво шиене пада.И хоп на веднъж два или три е така шия по-дълго време,но поне не ми омръзват.Та в момента шия "Въскресението" "Христос чука на вратата" "Свете Екатерина" и "Хубавата мадона" те били четири ужас,моляви не правете така!
Споделям половината ти мнение :D
Започването за мен е голяма тръпка, завършването - също, но по средата... голям проблем - първата тръпка си е отишла, а последната е мнооого далече... :lookup:
Обаче по отношение на фона, не съм така - обичам да шия без постоянно да следя схеми, да броя и проверявам по пет пъти дали не съм объкала нещо.. Мразя разхвърляни бодове :PP
Обичам просто да бода и да си мисля за нещо съвсем друго
Аз също започвам нов гоблен с голямо желание и колкото повече ушивам, толкова съм по-щастлива и доволна.Особено като се разкрие една цяла фигура, например животинче или сграда.Тогава си я гледам и си и се радвам.А за да не ми доскучава фона, го шия от време на време, докато шия по-сложните елементи, например докато гледам новините, така няма опасност да объркам нещо и после да се наложи да разшивам.
Мотивацията ми е да го видя рамкиран и закачен на стената. Когато започна един гоблен шия докато го завърша:confused:поне докато не открих форума......понякога започвам и някой малък.........
Ама аз така и не отговорих на въпроса каква ми е мотивацията да заврша гоблена :D
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването :) :kissyou:
Знаеш ли, установих, че не е приложимо да не се откъсва цял ден например, човек от бродерията. Имах няколко дни (преди около 2 седмици) незаети от нищо. Винаги съм смятала, че ще ги оползотворя в шиене от сутрин до мрак :D ама не - стана така, че пошивах час и половина, после четене, разходка и разни други забавления :greeneye: Иначе и аз много си се радвам и на нещата, които съм изработила :gipsy:
Стимулът ми е мъжът ми:gipsy: само ме пита- колко уши, я да видя и като ми каже че няма разлика от вчера ми идва:bong: ми каква разлика като шия покрива на ковачницата да номерирам снежинките ли:lookup:Като тинейджър и студентка шиех явеш яваш, фрегатата я ших две лета че и отгоре сега съм бърза ама Райков трябва да ме вкисне:idea:
Стимула за мен е да го видя готов завършен гоблена а и малкия син много ме проверява до къде съм стигнала .Най много ми спореше шиенето докато бях безработна една година голямо шиене падна ама и то какво да правя по цял ден ошетам наготвя и сядам пред телевизора с гоблен в ръка .Сега с новата работа нещо не ми остава време за гоблена работя по 10 часа сутрин тръгвам в 9 и вечер в 19 ,30 се прибера но почивните дни си наваксвам:D
i az kato desimitkov imam imam edin dosadnik na glevata koito postoqnno meproverqva do kudesum stignala i za6to ne sum u6ila edi si koi znak , 6iq drug.....v inters na istinata osven slu4aite kogao priqtelqmime vbesqva zardi tova mi e golqm stimul da mu pokaja kkvo sledva ....
Мотивация огромна, но................. да започна нещо ново. Сън не ме хваща като ми влезне нещо в главата. Напоследък завършвам май само това което е за подарък. Другите ще чакат за ми дойде "завършващата" муза :D
На последно преброяване са над 25 започнати :gipsy:
Не съм сама с многото почнати.:idea:Ама честно казано,на всеки гоблен си му идва времето да бъде завършен.При мен водещето е вдъхновението.Има неща ,които неусетно са започнати и свършени,а има които чакат ред.Винаги имам нещо да се занимавам,така ,че не ми е скучно-я фон,я детайл ...:D Срокът също е водещ стимул,особено за подарък ,но покрай някой голям има и по едно две малки.Стимул е и съпругът ми ,който пита кога ще го носим за рамка,а това е основание да работя по- бързичко ,за да завърша започнатото.Казано е ,че щом нещо е започнало ще бъде и завършено-ще му се види краят.:kissyou:
Мотивацията ми сега-
ЧИСТА ПРОБА ИНАТ!
Толкова отдавна съм започнала Воденицата на Буше, толкова пъти съм спирала за дълго, много дълго, че сега или никога. Този път го започнах благодарение на ВАС :kiss: Купила съм конци за други два, но панама не купувам, за да не се изкушавам.