-
С голям кеф изчетох всичко и то НАИСТИНА ми липсва.
Не мога да втълпя на днешните деца какво изпускат пред телевизора или комппютъра,как като се заиграеш с децата не ти се прибира ,а сега не можеш да ги накараш да излязат освен ако не е на диско или кафе.
Липсва ми това да ми сипват боза в стъклена чаша и ако тя е гладка да е с начупени краища ,а ако е от тези с гравюрите в гънките да е мръсна :D
Липсват ми мръсните и лепкави пликчетата с прясно плодово мляко,които късахме със зъби за да изтискаме в устата (ягода и малина) -сега има в кутии и са толкова оцветени и изкуствени ,че след това ми вървят киселини.
Липсват ми пликовете с вода ,които мятахме от балконите,уличните телефони ,които работеха и без монети и си правехме шеги с бабите.
Липсва ми карането на колело пред блока,зелените шишета от Веро ,с които се пръскахме,невероятният вкус на банани и мандарини,портокали-просто защото ги вкусвахме само на Нова Година...това са били най-вкусните банани и портокали в живота ми.
Липсва ми претъпканата с консерви,хляб и половината покъщина кола на път за някой къмпинг или на палатка на някой язовир :(
Днешните деца за съжаление са много осъкатени в детството си :(
Колкото и първично да им се струва изписаното ,то е незаменимо!!!!
-
Детство мое , реално и вълшебно....
Наистина го имахме всичко това и беше прекрасно. Сърдим се сега на децата , че са се забили в компа и ни приемат ни предават...Но те ли са виновни за това или ние ... май на нас самите ни е по- удобно да заседнат пред телевизора и да не ни занимават с разни въпроси и въпросчета, да си кротуват там в стаята , докато ние готвим, перем, чистим...че ние нямаме време дори да поговорим с тях. Не знаем нищо за тях , но не се и впрягаме много , нали не ни занимават със себе си ... чудо деца...Не могат да играят, да , децата наистина не знаят какво е игра, но когато са били съвсем малки колко от нас намериха време да им покажат как се играе, как от всичко става игра , те са невероятни , само трябва да знаят че има и такова нещо - игра ! Представете се 5-6 хлапета, клекнали, глава до глава и половин час не мръдват, вглъбени, тишина- оказа се ,че гледат как една мравка носи нещо си.... Работата ми е такава , че край мен по цяло лято минават семейства с малки деца. Каква разлика е при децата - тези които са от малко градче или село и тези , които са от София или друг голям град. Едните веднага хукват по дървета , поляни , храсталаци .... другите само мама вади лап топа , зареджда филмчето , сяда милото на верандата и цял ден не мърда от стола...пристигат да го викат за игра , то само гледа и дори едно "не" не казва, и така 3-4 дена докато се престраши и отиде при останалите да ги гледа отстрани какво правят...
Но се отплеснах . На мен ми липсва селото ...да онова нещо да имаш село и през ваканциите да си при баба и дядо... Нещо незаменимо и с нищо несравнимо...и оная топла пепел през лятото , бос си, стъпваш в нея и тя на балончета да излиза м/у пръстите ти, облачета прах...у-хаааааа... да завали дъжд, да тръгне водата и да хукнеш да правиш язовири в калта, парче счупена тухла и да я буташ в пясъка като количка или камионче, да чупнеш клон от лянтуз и да си направиш пистолет или пушка , да начупиш царевица от блока на ТКЗС и да печеш , но там до камарата с бали слама, това че я подпалихме ... очаквано , но не си признахме ...Огромната филия селски хляб, намазана със свинска мас от тенджерата и шарена сол за цвят, а вечер да чакаш овцете да се приберат, да ги издоят и едно канче топло мляко, току що издоено, на екс и пак хукваш , че играта не чака....и Баба и Дядо , от друго време , от друг живот , но винаги имаха и време и обич за нас...защо и ние не станахме като тях...
-
Ей, Дорис, ако знаеш колко познато ми звучи това за селото.Най- милите ми спомени от детството ми са свързани с това прекрасно място-селото.Каква красота и омая имаше в летните селски вечери....Благодаря ти ,че ми го припомни.
Все пак ние си имаме нашите спомени, а нашите деца .....какво ще ги стопли , когато пораснат?!
Всяко поколение с мечтите и спомените си...може би..
-
ама че носталгия ме налегна по отминалото детство....безгрижие,веселие и много щастие......
-
Ровейки се днес из нета попаднах на сайт,който с такава жажда разглеждах,да не говорим за носталгията,но си похълцах малко самичка от щастливите спомени.
За всеки,който има смелостта да се потопи в миналото...
http://detstvoto.com/
-
Цитат:
Първоначално написано от
fantaziq
Ровейки се днес из нета попаднах на сайт,който с такава жажда разглеждах,да не говорим за носталгията,но си похълцах малко самичка от щастливите спомени.
За всеки,който има смелостта да се потопи в миналото...
http://detstvoto.com/
Цял следобяд не мога да изляза от този сайт! Влезте и вие и не знам как ще излезете :idea:
-
Аз просто нямам думи колко е вярно всичко това,а и ми е трудно да пиша през сълзи.:(Това време което всички от нас сега хулят и плюят,верно си беше най-хубавото.Но кога го осъзнава ме...когато сме го загубили вече.
Жал ми е за нашите деца,че всичко изписано по-горе е вярно и не искам да се повтарям....Но едно нещо сте изпуснали за днешното време да споменете....Я се замислете колко деца тогава старадах ме от наднормено тегло,колко от нас бяха натъпкани с ваксини за какво ли не,колко от нас боледуваха от нещо различно като- кашлица,сополи и ангина....И кой беше чувал за СПИН,свински грипи и други животински глупости!Просто днес е един ад,който ние сами сме си го направили и за което горчиво съжаляваме ,но е късно.А най много ме боли,че Човека и Човешкото в нас угасна и се превърнах ме в роботи!
Ахххх какво ли не бих дала да се върне оново време....в което имаше 3 вида салам,но можешех ме да си го купиме,а сага има 333 вида салам от незнайно какъв "материал",и не можеме да си позволиме дори да го помиришеме,а камоли да си го купиме.
Наистина се радвам ,че се намери човек който да ни припомни нашето детство,ще се пробвам да педложа на дъщеря ми да го прочете,но от сега знам одговора..."Не ме занимавай с вашето "Едно време",ставате досадни вече":(
:kissyou:Лек ден...и нека поне спомена живееш в нас да ни радва в това ужасно време!!!!
-
И аз съм под 35 , но помня много от тези неща.Чета, слушам Scorpions смях се и плаках.Това е жестоката истина.Хората престанаха да бъдат хора.Все бързаме за някъде , все не ни достига време - ей така да се порадваме на малките неща, които ни заобикалят.Станали сме цинични и много много самотни:(
Понякога детството страшно ми липсва.Детството с неговото безгрижие, смях и спокойствие...
-
Благодаря че ми припонихте миналото ,бях забравила как живеехме тогава и колко спокойно беше всичко.Изчетох цялата тема с голям интерес и заедно с вас се върнах в безвъзвратно отминалото време.
-
И пластмасово коте си имахме, толкова ценено.А зеленият крокодил Гена-хит сред играчките дори на дъщеря ми.А първите спящи кукли!!!Какво щастие беше, когато дядо ме заведе в някакво малко магазинче и ми купи такава-черни къдреви коси и мига, мига.Той беше обикновен човек, но голямо сърце с много приятели.Имаха си редовни срещи в едно кръчме след фабрика Загорка в Ст.Загора-все още съществува като барака ,но не работи.И за да не се изморя, слагаше ме в раницата и така ходихме заедно на тези срещи.Толкова мили спомени.А пионерските лагери?Да, всичко беше под режим,но бяхме гледани-поне аз съм попадала на такива,добри условия и грижовни хора с нас.А лагерните огньове и игрите.Имали сме организиран ,но смислен живот.Понякога ми е жал за днешните деца,за начина им на живот.Времената са различни,но децата са деца и имат нужда от внимание ,за да бъдат човеци.Годините минават,но хубавите спомени топлят в трудни моменти.
-
-
колко мило и колко вярно въпреки, че не съм кой знае колко голяма, но успях да хвана малко от това време, защото бях 6 клас и махнаха униформите, след това и на военно не съм ходила...
всичко е било супер...
-
Времето беше хубаво защото бяхме деца. След време нашите деца, ще пишат същото като ще въздишат по други неща. В тази връзка в сайта http://detstvoto.net/index.php?newsid=569 има една тема за детските заблуди - смяла съм се с дни от сърце. А нещото за което се сетих бяха бонбоните карамел "му". Бяха много яки!
-
Ех,всичко наистина беше така.Спомням си как гледах една от първите реклами на Швепс по телевизията/сигурно около 197 и малко/ и си мислех какво ли е това .Завиждах им в София,че си го купуват, а татко ми носеше дъвка за балончета "Идеал",като ходеше командировки,майка пък ми купуваше басмени роклички... на точки.Аз я обличах и ходех на сладкарница и в библиотеката-там се ходеше....
-
:clap::clap::clap:spomeni.....