-
Възхищавам ви се най-искрено, мили гобленарки! Аз шиех като девойка много карета( с кръст-бод само), но така и не стигнах до гоблен- поне за сега( то никога не е късно човек да се "запали").И ви вярвам, че шиейки се разтоварвате и си почивате- защо ли много хора не могат да го възпиемат че не е "самоизтезание"???
Аз подобно на вас си релаксирам плетейки (присмивали ми са се в студенсткото общежитие как си плета спокойно в 23-24h под буйните ритми на DeepPurple).
Та- щом ви носи радост- давайте!
А ,явно или скрито- всички ви се възхищават и биха искали да могат същото.Давайте!!!
-
:hello:
Като се почне не си вади, не си мачи очите :twisted: Само мен ядосват :twisted:
Таман съм си наумила какво да довърша и се почва,почини си малко и от сорта............
Всички сте ги чували тея работи,нищо ново :thumbup: ,но ние продължава ме нали :?:
-
Имам доста приятелки и всички се възхищават от това изкуство,но само една от тях се занимава със шиене. Но като цяло всеки който е видял готов гоблен е останал очарован. :wink:
-
отговор
За гоблените най-голяма подкрепа намирам от моя съпруг,който все иска нови и нови красоти да шия,а също така и моята баба която шие от млада.А относно коментарите на странични хора те въобще не ме интересуват. :smokin:
-
Когато бях малка, майка ми се опитваше да ме научи да шия каренца, обаче аз не исках. Може би и затова започнах да шия гоблени късно /на 34 години/. Оказа се страхотно. Вече 3 години постоянно бродирам. Имам ушити 10-ина гоблена и изобщо не ми пука кой какво мисли.
Определено майка ми е много щастлива. Съпругът ми ме подкрепя напълно, щом аз се чувствам добре. Приятелките ми не шият, но това, че аз шия не им пречи /нали всеки си има своята лудост/. Само децата ми са малко нещастни от моето бродиране :D
Когато завърших Вестфалската воденица /70х57 см/ и си купих "Неразделни" на Гобкон /40х50 см/, големият ми син каза: "Охо, пак една година без домашни сладкиши..." :wink: :D
-
От къде
:hello: по-важно е, че на мен ми доставя удоволствие :!: А иначе ми се чудят откъде намирамвреме да шия гоблени :?:
-
За гоблените не знам, но преди много обичах да плета на една кука (бях само на 14-15 години). И помня, че на едно екскурзионно си бях взела плетката и като нямах какво да правя в една хижа, взех да плета. Идва една жена от групата и като ме видя, ми вика: "Ама ти плетеш ли? Я върви се скрий зад някой храст. Макар че то тук е пълно с откачалки." :twisted:
-
Приятелките ми казват, че това не е за тях, те са по по-бързите работи а гоблена щял да ги изнервя. Така и не мога ди ги убедя в обратното. Но иначе харесват всичко което ушия и казват,че това е много труд
-
:hello: Около мен никой не шие гоблени и постояно марморят,че това е за спокойни хора и хора без работа и как може да си губиш времето, но аз съм на друго мение и не ми пука какво мислят моите познати, защото открих ВАС :wink:
-
:hello: Моите приятели мислят че е много красиво,но трябват много време и нерви. :? ...Харесва им,но не е за тях. :yes: Но майка ми се запали покрай мен!
-
всички мои познати ми се възхищават на това, което творя.има и такива, които се учудват защо вместо да си почивам си " бода очите " . но много се радвам ,че две момичета от тези , които мислеха така, вече имат по два ушити гоблена- и вече мислят по друг начин !
-
Хич не ме интересува какво мислят.Това е мое хоби и си е само за мен.
Всички се възхищават, някои искрено,други от куртоазия. А на когото не му е интересно с мен,моля,свободен е да си намери по-интересна компания.Аз намерих моята тук,с всички споделящи моето хоби.
-
Нека и аз споделя как реагират хората около мен на това, че бродирам. Аз започнах да бродирам на 16-17 години. Сега съм на 21г., но не съм спирала. Запалих майка ми, после сестра ми. Те харесват ръкоделието ми, защото и те бродират....Но приятелките ми първоначално ме гледаха много странно...но след това свикнаха и много им харесва.Винаги ме питат- какво шия в момента, кое съм завършила и т. н. Както вас така и мен ме успокоява. Имало е вечери, в които до 2-3 съм бродирала от любопитство по бързо да го ушия, за да видя дали ще е красиво....Та така....Обожавам да бродорам
-
:confused: Всеки по различен начин реагира. Например колежката ми с която сме в една стая не бродира, но винаги когато говоря за гоблени се интересува, разглежда списанията, схемите, моделите, конците, какво шия, да и покажа колко съм ушила и винаги се възхищава, но не желае да бродира. Аз поне не съм срещала някой, който да ми се присмее, че бродирам гоблени.