Вманиачени ли сме във форума?
Твърдо и категорично ДА!
Printable View
Вманиачени ли сме във форума?
Твърдо и категорично ДА!
Хайде още една "болна" от същата болест.
Още една болна по цял ден ми е отворен форума на работа в нас да видя нещо ново да споделя с вас какво съм ушила да видя вия докъде сте стигнали а когато нямаше форум се бях поболяла само седях пред pc-то и проверявах по хиляда пъти дали е пуснат следва еднo много засрамен лице :)
Като четох какво сте написали, момичета, се успокоих. Като започна профилактиката на форума, разбрах колко съм се вманиачила. Непрекъснато се опитвах, и опитвах, и опитвах да вляза, но.... :( Като започна да дава съобщение че страницата не може да се отвори или не е намерена, направо се разболях. Ставах посред нощ да пробвам :D Тук искам да благодаря на Ния за помощта :kissyou: Сега вече съм спокойна. Имам форум и макар да нямам свободно време,:D все гледам да понадникна тук.
Благодаря Ви, че ви има, момичета и момчета!
Не само вманиячени, ами тежко болни. И тази болест май има вече епидемичен характер. Все повече и повече сме заболелите. и докато не си вземем по 2-3 хапчета ФОРУМЛЕК не ни минава. Вчера ме нямаше и сега бързам да си взема двойна доза от лекарството.
Въпреки че съм отскоро във форума и аз вече членувам в групата!
Но това никак не е лошо, според мен, дори напротив!:idea:
И аз съм от вас мили.Макар сега да нямам много време за да дискотирам то поне разглеждам.И все дърпам по нещо макар да нямам време после да си ги картотекирам.И компа ми е задръстен с какво ли не.Без да знам кое къдее но все някога ще ги подредя.
ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ РАЗБИРАМ НЯКОИТЕ ВИ ДУМИ, ХУБАВО Е ДА СЪМ ПРИ ВАС:idea: И ОТГОВОРЪТ МИ Е "ДА ДА ДА ДА ДА". :PP
:confused: Дали съм вманиачен... не знам. Но когато нямам интернет шия повече :D
И аз сум тук,луда работа,но съчетано с цветарство и с 2 мъркащи топки е направо релакс!!!
Иска ли питане:D Всяка свободна минута съм тук с вас:thumbup:
И моят отговор е ДА.Немога да си го обясня,но ако не вляза в форума се чуствам много раздразнителна.Тук релаксирам :D
Лошо няма, от нашата мания не се умира:D Радвам се, че познавам мн хора от форума, които ми станаха истински, близки приятели:kissyou:
Бройте ме и мен!:PPТо нашето си е цяла зараза...Според мен да си нормален е скучно! Нашата лудост е креативна и от нея се ражда красота!:clap:Искрено се радвам на компанията ви!:kissyou:
Какво да кажа, като от 8,30 до 17 ч. съм непрекъснато във форума (докато съм на работа) и трябва всичко преровя. Това със сигурност означава, че сме доста маниаците! Но пък е прекрасно:clap:
И аз няма да се деля от групичката. Първата ми работа сутрин или след работа е да се мушна във форума и да погледна какво ново става. Даже първо проверявам пощата си,там ми дава систематизирано къде какво е писано и хоп-там съм.Немога без форума,но и аз ако нямам нет забелязвам,че шия повече. В крайна сметка по-добре сме от клуба на алкохолиците-не налитаме на бой:D:D:D
Определено съм си за групата на вманиачените-няма какво да се заблуждавам.
Ако отделям толкова време за шиене колкото отделям за зяпане и писане във форума доста от заплануваните ми неща за ушиване щяха да са готови.
Самия факт че сутрин когато дойда в офиса първото нещо което правя е да вляза и съответно излизам към 18.00часа-добре че трябва да си ходяhttp://s.rimg.info/e7efeb1ddfbc6b7031354e7f91502e2c.gif
Е, това е ПРИСТРАСТЕНА СЪМ-признах сиhttp://s7.rimg.info/e113c1dace6b3bd0...39423c0b19.gif
..... да сте виждали някой луд, да се признава за такъв!? :oops:
Здравейте, съфорумки!!!!:kissyou: От един месец съм във вашите редици. Гордея се ,че съм част от този "свят" /форума/, но от ден на ден се питам дали е за добро:?: Улавям се , че все повече прекарвам пред компютъра и то във форума.... Гоблените чакат да се шият на втори план. Това май не е много добре, но така го усещам. Приятно ми е да чета вашите мнения, да пиша своите по различни теми. В обкръжаващата ме среда почти никой не разбира какво наистина означава хобито ми за самата мен. А предполагам, всички вие, бихте ме разбрали. Та нали сме "болни" от една и съща болест... Дали някой ден ще се излекувам ли или това не е тежка диагноза и може да се живее с нея:?:
Pepina, живее се с тази диагноза, повярвай ми:idea:Даже само мисълта, че някой иска да те излекува, ще те ужасява.Поне при мен е така:DЕдинствено по-трудно е да се справиш с останалите около теб и след като надделееш, усещането е чудесно - гоблени, Форум, пак гоблени и пак Форум.......:kissyou:
:thumbup:Добре,че не съм сама!Повече време съм пред компа,вместо да шия гоблени.Отварям пощата и оттам като прочета какво става и почвам да сърфирам из форума.Отделно съм се пристрастила и към колекциониране на схеми.Даже се наложи три пъти да преинсталирам операционната система,тъй като блокирах компа.Но много се радвам,че принадлежа на тази общност.И се надявам това да продължи.:thumbup::thumbup:
чак до престрастяване не мисля ,но интереса ми е голям.Например аз бях 9 дни в чужбина и първата ми работа след като се върнах е да вляза във форума и да се поровя за да разбера какво става!Това е нормално защото имаме общо хоби и интереси! Така че поздравления!!!!!!!!!
Аз определено при всеки удобен случай гледам да влезна във форума.Много ми харесва всичко в него и съфорумките са просто чуденсни нямам думи просто(винаги помагат при нужда) за което съм много благодарна на всички. :)
проблема при мен е че нямам с кого друг да споделям свойто хоби
Нито една моя приятелка, позната или колежка / да не говорим за мъжете/ не споделя мойте интереси.Съпругът ми се отнася с разбиране, но не е същото
Преди да открия форум смятах че освен мен никой друг вече не бродира гоблени. / даже бях на път да се откажа напълно/. Оказа се че споделянето имало голямо значение.:idea:
Благодаря на създателите на форума и на всички участници в него.:loveglasses:
Повече от вманиячена съм:DСъпругът ми казва ,че съм луднала на тема гоблени:crazy:
Ох, и моето си е чисто вманиечаване:D Стана сутрин рано и първата работа да си включа компютъра и проверя форума, а малката плаче ли, плаче даже памперса не съм й сменила.Дори пред компа се кърмим - да не изпуснем нещо :baby:
Май всички ни е хванала една и съща 'болест' :D.Щом имам възможност ,веднага съм влязла във форума:kissyou:.
:confused:май и аз трябва да се включа , като манячка ,почти всяка вечер си ,,почивам,, с форума:shy2::kissyou:
Ставам-и съм във форума!Готвя и пак наминавам от тук !Шия ,но пак следя всичко :smokin: И това ,ако не е пристрастяване :shy2:
Мислех, че не съм докато онзи ден останах без интернет. Щях да изтрепя всички в къщи:fight:, чувството е като да останеш без цигари и да няма откъде да си вземеш. Пушачите ще ме разберат:D
Еми да!;)
Отговорът май е да! Отскоро следя форума, но отделям повече време за него, отколкото за шиене!
Аз определено съм се вманиачила. Сутрин като закусим и оправя, мятам яденето на котлона изсипвам коша с играчките да дидо да си играе и сядам пред компютъра. Сега започнах Етъра, но честичко го мятам за да поровя из форума.:D Но всичко хубаво си има край- през м. май започвам работа, а лятото май ще сме си и по село, а там нямам компютър - тъй че ще има:cry::cry::cry:
Не плачи тъкмо ще имаш повече време за шиене и повече неща после за показване:gipsy:
УРА!!!!
Изпълних инструкциите и от първи път се включих!
Здравейте, момичета!
Подновявам темата, понеже форумът невероятно много ми липсваше тези дни!
Аз твърдо съм от категорията на ВМАНИАЧЕНИТЕ!!!
:D:DИ аз все проверявах по няколко пъти на ден, дали не е приключила профилактиката по-рано.
На мен ми действува като опиума - за него е категорично, че опиташ ли веднъж спиране няма:greeneye::D:idea:А кога ще хвана иглатаааа никой не знае:confused: Как ме зарибихте..............