-
Здравейте, като тинейджърка си мечтаех за малка татуировчица-скорпионче....тогава родителското тяло успя да ме спре...и то съвсем основателно..
След двете раждания така се разплух и качих толкова кг...че нямам едно място по тялото, което да не се промени...представлявам си каква грозна гледка щеше да е сега...
Иначе и до сега си се заглеждам по чуждите татуси, особено ако са на перфектни тела:D...А съпругът ми пък, не понася татуси...:(
Мисля си,че ако след някоя година щерката поиска татуировка-аз няма да я спра....повече съм против безбройните пиърсинги отколкото татуировките...
-
Ох, искам на лицето като на маорите, но като остарея ... :D
Иначе съм решила като родя да си нарисувам нещо ...
-
Аз имам две татуировки и не съжалявам че съм си ги направила,бъпрели че вече минаха 15 и повече години.За мен за да си направиш татуйровка трябва да има някъкво значение,не само ей така щото е на мода.Едната я направих след като е роди синът ми а другата след ражждането на дъщеря ми.Нямат нищо общо с тя,прото така се случи.Първата ми е глава на тигър,защото съм родена в годинатана тигъра,любимото животно ми е и се чувставм малко тигър.В смисъл че съм кротка докато не почнеш да ми настъпваш лапите или опашката :D .Втората е биомеханика и един скарабей в едно М .Скарабея казват ченоси щастие пък и съм побъркана по египтяни и изобщо по ориентаската култура,а М-то си е от именцето ми.Като размер не са малки,но за мен това няма значение.Важното е да са стилни и да означават нещо.За да си направя втората ми трябваха 4 месеца докато харесам най-после рисунката,така че не беше някакъв гевезелък или просто желание.:oops: Не обичам много много миниатюрните. :lady:
-
1 Прикрепени файла
Ей това ще си направя аз, само да зхладнее :)
“И това ще мине“
Прикачен файл 185472