Привет на всички.Нещо не пишете по темата:idea:Да се похваля - бях станала 60 килца и през целея април седях на салати и разни пилешки пържолки.Глад ви казвам - вълчи.Четях оня роман "глад" от Ненаедников и полза - никаква.Когато в края на май се качих отново на кантара и той пак показа 60 ми идеше да го изтупам през терасата:(
Казах си"Край , стига толкова лишения ще ям каквото си искам когато си искам и колкото си искам и ще отслабна".Сега не съм се качвала на кантар, но дъмките ми провиснаха и ми се появиха резките отстрани на краката което е сигурен знак за отслабване.
Та започвам да мисля , че всичко е въпрос на психика.Ако си повтарям че всичко ми се лепи организма ми ще се държи според очакванията ми.Ако - както се и получи - си внуша че слабея и няма проблем да си хапвам то така и ще стане.При мен точно това даде резултат:kissyou: