Нещата от живота

Преди време попаднах на една история, напечатана на лист. Беше малко апокрифна, началото почти не се четеше. Мина доста време оттогава. Днес, докато разчиствах, отново намерих този лист и реших да го покажа и на вас.

Преподавателят в един университет – уважаван професор, влизайки един ден при студентите, извадил от една чанта разни предмети. Без да промълви нито дума, той взел един голям празен буркан от туршия и изсипал в него толкова топки за пинг-понг, че го напълнил догоре. След това попитал студентите дали според тях бурканът е пълен. Те, разбира се, отговорили утвърдително.
След това професорът взел една кутийка с малки камъчета за мозайка, изсипал ги върху топките и след като разклатил буркана, те се наместили между белите кълба. Пак попитал студентите дали сега бурканът е пълен и те пак се съгласили.
После професорът взел един найлонов плик, пълен с пясък, и изсипал и него в буркана. Разбира се, този път пясъкът проникнал във всички кухини между топките и камъчетата в буркана и го напълнил догоре.
- Сега пълен ли е най – после? – обърнал се той към студентите. В отговор се чули мощни възгласи на одобрение.
Професорът бръкнал в чантата си и извадил две бутилки бира. Отворил ги спокойно и ги изсипал до последната капка в буркана. Пясъкът попил течността, сякаш никога не я е имало, а студентите започнали да се заливат от смях.
- Така – проговорил професорът, след като смехът утихнал. – искам да разберете, че този буркан всъщност представлява вашият живот. Топките за тенис са важните неща – семейството, децата, здравето ви, приятелите ви, любимите ви занимания. Нещата, които, дори ако всичко друго липсва, изпълват живота ви. Малките камъчета са останалите неща, които пълнят живота ви, като например къщата, колата, работата. Пясъкът пък представлява ежедневните дреболии. Ако сипете първо пясък в буркана, няма да има място нито за топчетата, нито за камъчетата.
Така става и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за дребните неща, никога няма да имате време и място за това, което е истински важно за вас. Обръщайте внимание на тези елементи от живота си, които са основополагащи за щастието ви. Поиграйте с децата си. Намерете време за профилактичен преглед при доктора. Заведете любимия човек на вечеря. Играйте футбол с приятелите си в неделя сутрин.
Винаги ще остане време да почистите къщата или да поправите мивката. Погрижете се първо за топките за тенис, за нещата, които имат значение. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Настъпило мълчание в залата. Накрая един от студентите се престрашил и попитал с притеснение какво все пак символизира бирата.
- Добре, че попитахте – усмихнал се професорът. – Тя е за да покаже, че независимо колко изпълнен може да изглежда живота ви, винаги има място за още две бири.

много вярно! :clap: кара те да се замислиш

Това определено ми хареса, Pepinas :!: МНОГО ВЯРНО И МНОГО ПОУЧИТЕЛНО :!: :!: :!:

Точно така е в живота, много поучителна история...благодаря,че я сподели с нас :yes:

Иска ми се да мога да си я запиша и да я нося винаги със себе си,често да си припомням всичко това и да го споделям с други,когато смятам,че е необходимо.

Не мисля, че някога съм чела нещо по - вярно и по - разумно! Благодаря ти, че сподели тази история! Човек понякога трябва да спре и да се замисли как живее живота си и колко са неговите белите топчета.
Още веднъж благодаря от сърце :yes:

:hello:
Много хубава история. Наистина- това е животът :!:

Сякаш наистина животът ни изтича през пръстите като пясък. Когато го прочетох за пръв път бях потресена - все едно някой ти обяснява простичко смисъла на живота, който ти винаги си знаел, но някак си нямаш време да се огледаш и осъззнаеш същественото.

Да, найстина много хубава история. Това ме накара да се замисля доста . Между другото синът ми днес има рожден ден, става на цели 13 години.

ИЗВИНЕТЕ ЗА ПОВТОРЕНИЕТО.

Има много истина в това!А истината понякога боли.Едва когато загубим някого,който ни е особенно скъп осъзнаваме колко кратък е живота!

Твърде рано ми се наложи да осъзная, че животът е жесток и понякога много кратък. Разбирам го идеално, мъча се де не се дразня от ежедневните проблеми - но нещо не успявам. Все си казвам - от утре ще бъде друго - а то е все същото и същото и........така всеки ден.
Но човек е така устроен - да чака по-доброто, да се надява. Ако не е надеждата - за къде сме. Но не трябва да прави и много планове за бъдещето - защото нали знаете - "Ако искаш да разсмееш Господ - разкажи за плановете си"

Цитат:

---

Първоначално написано от Zlatka

Да, найстина много хубава история. Това ме накара да се замисля доста . Между другото синът ми днес има рожден ден, става на цели 13 години.

---

Честит рожденник Zlatka! :flower:
Да ти е живо и здраво детето и много, много да те радва!
:lady:

:hello:
Zlatka,честит ти рожденик :!:
Да ти е жив, здрав , много послушен и да има много късмет :!: :!: :!:
:flower: :flower: :flower: :party: :party: :party:

И аз съм я чела преди, но не напечата,а в нет-а някъде, наистина е много хубава :yes: :lady:

:hello: :!: Тази история е много поучителна -ще е добре да я четем поне по веднъш на ден :yes: :yes:

Zlate, честит празник и от мен! Да ти е живо и здраво детенцето и много да те радва!

Хубаво е че се чувствам част от Вас , точно сега , точно в този момент имах нужда точно от тази история , осъзнах благодарение на нея нещо , което толкова дълго време ми беше убягвало - искам само да кажа просто едно скромно БЛАГОДАРЯ

Pepinas, благодаря ти :!:

Страхотно е наистина и толкова вярно, благодаря :!: :!: :!:
Zlatka , да ти е жив и здрав рожденика, с малко закъснение , но от сърце :!:

Цитат:

---

Първоначално написано от Rosssi

Pepinas, благодаря ти :!:

---

За нищо, ако попадна на нещо подобно непременно ще ви го покажа.

А, Miro, не само ни убягват някои неща ами като заблудени правим все едни и същи грешки. Най - редовната е да слагаме работата над семейството - да пълним буркана с дребни камъчета и все не остава място за топките пинг - понг.

МОМИЧЕТА МНОГО, МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗДРАВИТЕ И ПОЖЕЛАНИЯТА ЗА СИНЪТ МИ :!: ПЕПИНА ТВОЕТО ПИСМО ГО ПРИЕХ КАТО ПОДАРЪК ЗА МЕНЕ ЗА ТОЗИ ДЕН. Б Л А Г О Д А Р Я :!: :flower:

Напълно те разбирам, Злате! Сякаш на своя си рожден ден не изпитвам такава радост и еуфория при подготовката, както на децата. Може би защото не си спомням какво точно участие съм взела в раждането си. :D Виж на децата ... помня всичко до най - малката подробност.
Вчера реших да последвам съвета от историята и се поразходихме с дъщеря ми. На 11 тази седмица тя навършва 12. Заведох я на фризьор, за любимото й списание, ходихме да си купим боксерки двете, изобщо помотахме се... :rainbow:

:hello: На всички мога да кажа че докато четох всичко написано до тук,тръпки минаваха по мен :!: Разбрах че точно от това съм имала нужда :!: БЛАГОДАРЯ ВИ че ви има и незнам дали има човек който да не се развълнува :!:
Някои хора трудно изричат думата обичам.Аз не съм от тях и ви казвам:
О Б И Ч А М ВИ !!!!!!! :kissyou:

Ето нещо и то мен, в което също има много истини. Може и да сте го срещали, но е хубаво човек по-често да си припомня тези неща:

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но пoстигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
ЗАПОМНЕТЕ - ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ - КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА ТОЗИ, КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ - КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ - ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС! ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ. ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Джордж Карлин

Това, което прочетох много ми хареса.
А забравено в моята поща стоеше и това писмо. Ето го сега, тук му е мястото и на него:


ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ


Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и
извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Оттогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи. Те промениха моя живот. Днес аз чета
повече от по рано и чистя по - малко. Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. Отсега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “В някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек, но само 30 секунди могат да бъдат достатъчни, за да разрушат всичко.
Казва се, че е необходима 1 минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, 1 ден за да го заобичаш, но ти трябва един цял живот, за да го забравиш отново…

Pepinas и astera,много хубави истории сте написали !Много ме развълнуваха и пак ще си ги прочитам :!: :yes:

А ето и още две мъдри мисли, които много концентрирано изразяват всичко това:


Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш планове

Ако искаш да разсмееш господ прави планове!

Скъпи момичета и момчета с риск да ви натъжа тук е мястото да напиша моя възглед към живота. Всички изписани по-горе сентенции и истории съм ги чела и друг път, но замислялили сте се върху тях истински. Аз не бях!

На 14 години загубих много близък човек, с който буквално бях израстнала. Отиде си нелепо два месеца преди абитурентския си бал. Тогава душата ми просто се разкъса - не можех да повярвам че това се случва, но...
Голямата ми болка се удвояваше от една проста случка - последният път, когато видях този човек жив той тичаше към мен, за да ми каже нещо, но аз бързах и му казах, че ще говорим после. После обаче нямаше! И днес - 12 години по-късно аз не съм преодоляла тази загуба, но тя ме научи да обичам хората днес и сега, да ги целувам и да се карам с тях тук и сега.
С времето душата ми се възроди и осъзнах, че важните неща често се забравят в забързаното ни ежедневие и трябва честичко да се подсещаме кое е от значение.
Сега се опитвам да живея в мир със себе си, с принципите си и се стремя да не забравям, че човешката душа е най-голямото богатство което може да се притежава. Да си добър човек, да правиш добро без да очакваш нищо в замяна, да не правиш компромиси с чувствата и добродетелите си - това е важно.

Моята лична сентенция е: Всичко в този живот се връща и хубавото, и лошото!!!
И това не са просто думи - проверено е, но друг път ще ви разкажа как научих, че доброто се връща в момента, в който най-малко очакваш, но най-много имаш нужда!

Стана малко философско и сектантско, но нето съм филосол, нито сектант, просто споделям.

Моля за извинение за правописните грешки!

Мили момичета,чета нещата,които сте си споделяли преди 3 години и се надявам темата да продължи...:kissyou::wine: НАЗДРАВЕ ЗА ЖИВОТА !!!!

Замислих се,защо темата е замряла...:confused:Като че ли пясъка в буркана на живота е взел превес?...
Абсолютно съгласан съм с това,че човешката душа е най-важното,но днес в този миг,тя живее в моето тяло и те двете трябва да са в пълна симбиоза.
Ето нещо,което аз много харесах на времето и се опитвам да го првърна в мото на живота си.

Имаш два избора!
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, като се случи нещо лошо си казвам имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери - "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: "По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите: "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение. И ако поне малко си водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно. Сега ти имаш два избора - да изтриеш това съобщение или да го изпратиш на някой, който ти е важен. Хубав ден!

:kissyou: