Какво мислят вашите познати?

Какво мислят хората покрай вас когато разберат че шиете гоблени?
Повечето от моите познати се възхищават от това изкуство.Но скоро една моя приятелка ми каза че това било само за баби.(а аз съм само на 24г)
Та затова питам как е при вас. :?

Ами повечето ми познати като разберът остават доста учудени, млад човек пък да се занмава със това............но във последствие когато виждат нещо ушито просто замлъкват и нямат думи :D Доста приятелки покрай мен започнаха да шият :wink:

Всички ми казват - "Ти се луда. Вечер вместо да си почиваш ти си бодеш очите."
А на мен ми харесва, само че нямам толково време колкото бих искала .
Е, когато стане готов гоблена всички го харесват. Тогава вече- "Много е хубав! Кога успя да го ушиеш......"

Аз се научих да шия на 23г.Сега съм на 30г.Приятелките ми са около моята възраст,но за съжаление(тяхно),нито една не споделя моето хоби.Като седнем на кафе и аз разпалено захвана темата гоблени или плетива,никой не взима отношение,но като видят готов гоблен в рамка,всички се възхищават,ахкат,охкат,но въпреки това казват,че не биха имали нерви да се занимават с такова нещо.

И на мен много пъти са ми казвали, че съм луда, за да шия такова нещо, да си вадя очите, питали са ме за какво са ми тези гоблени, било безсмислено губене на време и т.н. Но на мен не ми пука особено от тези изказвания, :music: напротив, като че ли ме карат напук на тях да шия още по-ожесточено [:] :yes:
С това мое хоби аз самата се чувствам, че съм малко над тези, които ми говорят тези неща, за които споменах. Дори съм казвала на някои от тях, че според мен не шиенето на гоблени е безсмислено, а дременето пред телевизора със скръстени ръце :!:

Ужас книга мога да напиша по тази тема :)
Какви ли не отзиви съм получавал, и добри и лоши. Вече каквото и да ми кажат няма да ме учудят :)

При мен обикновено като разберат, че шия всеки вика "Боже, ти ни си в ред откъде тия нерви". А в интерес на истината шиенето така ме успокоява, съсредоточаваш се върху гоблена и броенето и не мислиш за нищо друго. Даже понякога ми става нервно ако някой ме прекъсне докато си броя бодовете

:hello: zdravei chestno da ti kaja i moite poznati ne reagirat dobre na tova che shiq gobleni,no na men ne mi puka poradi prostata prichina che mi dostavia udovolstvie.geldam da pravia tova koeto iskam v jivota!a tova e edno ot neshtata,koito ne haresva tova izkustvo znachi nqma vkus.az sam po4eti na 22 godini i ne mi puka!!!taka che davaite smelo napred.a i sled nqkolko godini koi znae moje i da ni pomognat tezi gobleni,kogato imame nujda.USPEH NA VSI4KI!!! :clap: :thumbup:
angelcheto_kiss@abv.bg

Ами майка ми само вика кога ще ме научиш имен баба ми веднъж обясняваше на дядо ми че е мн трудно се шиели гоблени щото трябва да си броиш бодовете и т.н. но иначе долу горе роднините ми са доста радостни от това че могада шия/сега нетолкова хубаво носе опитвам де/
а приятелките ми малконеме разбират мн защото те не могат да шият :yes: :yes:

От моите познати един не се занимава с гоблени, и мислят, че това е доста изнервяща работа. А аз ги убеждавам, че е точно обратното - аз се успокоявам с шиене.

Водолейче, по този въпрос май повечето имаме същото отношение откъм страна на познати и роднини.
Аз съм благословена с най-добрата приятелка на света, но бродерии с нея никога не сме коментирали: това не е сред нейните интереси.

Добре си дошла сред нас!http://www.iflorist.com/en/images/items/t-r_c05b.jpg

:hello:
Честно казано като се замисля, приятелките ми се възхищават на това, че се занимавам с шиене на гоблени, а на леля ми например и е много чудно откъде намирам нерви, но пък много и харесват гобленчетата ми и имаше мераци да я уча, но нея я влече плетенето(явно за него има нерви :yes: ).А и много близки за мен хора ме научиха на това занимамие и съм им много благодарна , така че [:]

На мен всички ми се чудят как имам нерви, да не съм някоя баба и все от тоя род, само мъжът и майка ми ме подкрепят и дори понякога ми помагат с някой и др. бод

Pove4eto go odobriavat.Ima i otrizatelno nastroeni,no sa mn.malko-vadeli si o4ite,kak sam imala nervi da 6ia i dr.Savigdat,ama as ne gi i pitam kato iskam da 6ia.A ina4e im haresva u6itoto.

Аз също си мислех, че се трошат много нерви преди да започна. Предполагам, че е защото като малка съм шила кръстчета и съм се ядосвала ако нещо не се получи. Сега имам търпението да го правя и съм доволна от резилтата. Всеки, който види ушитото цъка с език и се тюхка как е възможна такава красота.

Възхищавам ви се най-искрено, мили гобленарки! Аз шиех като девойка много карета( с кръст-бод само), но така и не стигнах до гоблен- поне за сега( то никога не е късно човек да се "запали").И ви вярвам, че шиейки се разтоварвате и си почивате- защо ли много хора не могат да го възпиемат че не е "самоизтезание"???
Аз подобно на вас си релаксирам плетейки (присмивали ми са се в студенсткото общежитие как си плета спокойно в 23-24h под буйните ритми на DeepPurple).
Та- щом ви носи радост- давайте!
А ,явно или скрито- всички ви се възхищават и биха искали да могат същото.Давайте!!!

:hello:
Като се почне не си вади, не си мачи очите :twisted: Само мен ядосват :twisted:
Таман съм си наумила какво да довърша и се почва,почини си малко и от сорта............
Всички сте ги чували тея работи,нищо ново :thumbup: ,но ние продължава ме нали :?:

Имам доста приятелки и всички се възхищават от това изкуство,но само една от тях се занимава със шиене. Но като цяло всеки който е видял готов гоблен е останал очарован. :wink:

За гоблените най-голяма подкрепа намирам от моя съпруг,който все иска нови и нови красоти да шия,а също така и моята баба която шие от млада.А относно коментарите на странични хора те въобще не ме интересуват. :smokin:

Когато бях малка, майка ми се опитваше да ме научи да шия каренца, обаче аз не исках. Може би и затова започнах да шия гоблени късно /на 34 години/. Оказа се страхотно. Вече 3 години постоянно бродирам. Имам ушити 10-ина гоблена и изобщо не ми пука кой какво мисли.
Определено майка ми е много щастлива. Съпругът ми ме подкрепя напълно, щом аз се чувствам добре. Приятелките ми не шият, но това, че аз шия не им пречи /нали всеки си има своята лудост/. Само децата ми са малко нещастни от моето бродиране :D
Когато завърших Вестфалската воденица /70х57 см/ и си купих "Неразделни" на Гобкон /40х50 см/, големият ми син каза: "Охо, пак една година без домашни сладкиши..." :wink: :D

:hello: по-важно е, че на мен ми доставя удоволствие :!: А иначе ми се чудят откъде намирамвреме да шия гоблени :?:

За гоблените не знам, но преди много обичах да плета на една кука (бях само на 14-15 години). И помня, че на едно екскурзионно си бях взела плетката и като нямах какво да правя в една хижа, взех да плета. Идва една жена от групата и като ме видя, ми вика: "Ама ти плетеш ли? Я върви се скрий зад някой храст. Макар че то тук е пълно с откачалки." :twisted:

Приятелките ми казват, че това не е за тях, те са по по-бързите работи а гоблена щял да ги изнервя. Така и не мога ди ги убедя в обратното. Но иначе харесват всичко което ушия и казват,че това е много труд

:hello: Около мен никой не шие гоблени и постояно марморят,че това е за спокойни хора и хора без работа и как може да си губиш времето, но аз съм на друго мение и не ми пука какво мислят моите познати, защото открих ВАС :wink:

:hello: Моите приятели мислят че е много красиво,но трябват много време и нерви. :? ...Харесва им,но не е за тях. :yes: Но майка ми се запали покрай мен!

всички мои познати ми се възхищават на това, което творя.има и такива, които се учудват защо вместо да си почивам си " бода очите " . но много се радвам ,че две момичета от тези , които мислеха така, вече имат по два ушити гоблена- и вече мислят по друг начин !

Хич не ме интересува какво мислят.Това е мое хоби и си е само за мен.
Всички се възхищават, някои искрено,други от куртоазия. А на когото не му е интересно с мен,моля,свободен е да си намери по-интересна компания.Аз намерих моята тук,с всички споделящи моето хоби.

Нека и аз споделя как реагират хората около мен на това, че бродирам. Аз започнах да бродирам на 16-17 години. Сега съм на 21г., но не съм спирала. Запалих майка ми, после сестра ми. Те харесват ръкоделието ми, защото и те бродират....Но приятелките ми първоначално ме гледаха много странно...но след това свикнаха и много им харесва.Винаги ме питат- какво шия в момента, кое съм завършила и т. н. Както вас така и мен ме успокоява. Имало е вечери, в които до 2-3 съм бродирала от любопитство по бързо да го ушия, за да видя дали ще е красиво....Та така....Обожавам да бродорам

:confused: Всеки по различен начин реагира. Например колежката ми с която сме в една стая не бродира, но винаги когато говоря за гоблени се интересува, разглежда списанията, схемите, моделите, конците, какво шия, да и покажа колко съм ушила и винаги се възхищава, но не желае да бродира. Аз поне не съм срещала някой, който да ми се присмее, че бродирам гоблени.