http://misli.hit.bg/index.html
Мислех че ще е интересно да се види , на мен ми действа окуражаващо в трудните моменти ,а на вас?:idea:
Printable View
http://misli.hit.bg/index.html
Мислех че ще е интересно да се види , на мен ми действа окуражаващо в трудните моменти ,а на вас?:idea:
Аз съм потресена...Нямам думи...тези клипове ме оставиха без дъх...
Страшни са!Добре, че ги сподели с нас!Благодаря!:kissyou: :clap:
Благодаря,че ги сподели с нас!
Страхотни са!!!Благодаря, че ги сподели с нас.
Има много ценни неща. Благодаря ти, че ги сподели с нас.:flowerlove:
За тези който обичат поезията прдлагам за начало тази на Петя Дъбарова
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=5666&Level=1
http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...=10004&Level=1
Само да поясня, че е Дубарова, а не Дъбарова.Цитат:
Първоначално написано от alunagalia
Цитат:
Първоначално написано от nellli
Извинявам се на всички за тази и всички бъдещи грешки от този род но пиша с латиница и после правя транскрипция с програма от абв.бг. Понякога няма как да коригирам защото програмата така го превежда. Дори и сега немога да поправя !!!
Благодаря за линковете!Цитат:
Първоначално написано от alunagalia
Моето изкушение да пусна този пост тук е друго - от сърце ти благодаря за усилията които полагаш за да пишеш на кирилица ,не се претеснявай за грешките ,това което правиш е уважение към другите и бъди сигурна че ще бъде оценено.БЛАГОДАРЯ:kissyou::kissyou::kissyou:
:kissyou: :kissyou: :kissyou:
Blagodarja za vsichko!/ mojata kirilica se precaka/
Преинсталирай набързо програмката и да дойде:idea:Цитат:
Първоначално написано от marji
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
БЛАГОДАРЯ... :clap: В момента нямам думи да кажа друго, ти ме хвърли в размисъл:confused:
alunagalia :( :confused: :cry: :) :(
Колко истина има във всичко което си казала.Аз също съм от тези,които са порастнали тогава.Беше безгрижно. беше велико,беше истинско!БЕШЕ НАШЕТО ДЕТСТВО..................
Хайде да ви развеселя малко без да изневеряваме на великолепния Чудомир
Локумите
Назначиха Ганя Гущеров за общински бирник в село Каменяк. Средна възраст човек, значи, женен, неосъждан, лявото му ухо пробито, но три години стоя без работа, та заприлича на сиромах Лазар.
Като го изпращала жена му, вън до пътната врата му прочела конско евангелие:
- Това, дето ти рекох, ще ти го повторя: Започваш пак служба да служиш, ама мисли за тебе, за мене, че най-много за децата. Кротко, внимателно и чукне ли часът, на масата да бъдеш. От къщи - в канцеларията, от канцеларията - в къщи. Никакви кръчми, никакво пиене! Ни вино, ни ракия, ни коняк, ни ром! Нито глътка, нито капка, че сръбнеш ли веднъж, отиде ти службицата и аз не мога го понесе. Или ще се удавя, или ще се обеся. Тъй да знаеш, казвам ти го. Не мога го понесе...
Клима с глава Ганьо Гущерът, съгласява се по принцип с преждеговорившата и клетва дава да се води точ в точ с конското евангелие и поема с торбата към Каменяк.
Пристига в селото, посрещат го сърдечно и нали пустата му служба е важна и засяга населението по паричната част, всеки иска да се запознае, приятел да му стане и всеки го дърпа, значи, към кръчмата за почерпка.
- Да идем да сръбнем по едничко за добре дошъл, г-н бирник!
- Да му опънем по чашка, г-н Гущеров!
- По едно коняченце с лимонче така... много е питателно преди обяд...
А той, човекът, се бори със съвестта си, калява си волята и се противопоставя енергично.
- Не мога, вика, братя, не пия! Съжалявам, вика, но от пеленак не съм слагал такива неща в устата си. Не, вика, че убеждението ми е такова, а просто на просто организъм. Извинявам се, но не мога. Съжалявам. Виж, ако чак пък толкова настоявате, едно локумче мога да взема.
- Дай един локум на госта бе!
- И от мене един, но по-голям да е!
Дъвче си Ганьо втвърдените локуми, преобръща ги из устата си, сякаш яде живи водни жаби, и продължава да упорствува и да се бори.
Днес тъй, утре тъй, докато почна да слабее и да му се вие свят от въздържание. Слабее човекът, пусталее и туйто.
Един ден, като му причерняло, си рекъл на ума: «Досега търпях, търпях, ама отсега, рекъл, да прощават и жената, и децата, и службата, и държавата. Ще наредя да ми носят тайно винце от Голо бърдо, рекъл, и ще си го къркам вечерно време в къщи. Ще пусна пердето, ще му седна, та да става, каквото ще. Защото и тифус върлува из селото, рекъл, и война се е задала, и умирачка има на тоя свят.
Нагласили се с хаджи Донча от Голо бърдо. Той, значи, ще му праща с момчето по една дамаджана и ще казва, че е оцет, а Ганьо ще внася парите срещу данъка му. Натурално изплащане, значи. Тайно и под клетва.
Денем, кога е с приятели, един вид с локуми, бели сладка и шоколадчета, а вечер - черно винце; денем - демагогия и заблуждение, а вечер - ох, на дяда!
Карал така наш Ганчо, изпълнявал новото разписание чак до свети Трифон Зарезан. Като дошъл тоя голям празник, цялото село се събрало в лозята. Отслужили поповете молитвата, благословили, подрязали лозята и се наредили всички около курбана. Хапнали колкото хапнали, дошло време и до сръбване. Пък вино, вино, едни тубести дамаджани, едни шарени бъклици, едни калаисани медници, та да ти е драго да гледаш. И никой не се сетил на наш Ганя локум да донесе, представете си!
Гледал той селяните как вирят бъклиците и как топят рунтави мустаци в белите медници, гледал и преглъщал на сухо, чак по едно време дядо Власи се обадил:
- А бе, бирниче, рекъл, поне за хатър на свети Трифона му дръпни един път бе! Такъв ден веднъж в годината бива, че може ли така?
А Гущерът маха с глава отрицателно и очите му се наливат чак.
- Ако има грях най-подире, на мене да го пише господ, ама сръбни си и не разваляй празника. Ами1 Свети Трифон е то. Я опитай моето винце. От стар мискет е. Само една глътчица.
- Хайде, хайде - намесил се и дядо поп Иван. - Благословено нещо е, божа кръвчица и нито е срам, нито е грях. Цукни му издебеличко, па ако умреш, аз съм насреща.
Ганьо Гущерът се подърпал, поопънал се още малко, па като се прекръстил, рекъл:
- Да става, каквото ще!
Поел с разтреперани ръце бъклицата от дяда Влася, дигнал я като бинокъл нагоре и дълго време оглеждал небето със затворени очи. Пресрамил се, значи, човекът, поотпуснал се, че като му се отпушило гърлото - ха бре с бъклицата, ха с дамаджаната, ха сега пък с медника, - насмукал се като муха на волски корем и ги настигнал. Завило се след това едно хоро, зачупили се ръченици, разиграли се, дето има една дума, старци и пеленаци. Че борби, че прескачаници, че тупкане на калпаци, че търкаляне по поляните, изпонапило се мало и голямо, а само наш Ганчо се държи и нищо му не става. Като се свършило виното, станал, отръскал се като куче от роса, оставил пияните да се търкалят и поел за село.
На другия ден стоят в кръчмата махмурлии селяни и си приказват.
- Брей - дума дядо Власи, - ний че бяхме втасали и прекиснали всички, и дума да не става, ама чудя се на бирника. Какво беше това негово гърло бе, какво беше това чудо! Стари и изпечени пиячи се осрамихме пред един човек, дето през живота си не е куснал ни вино, ни ракия. Чудна работа, знаеш! Чудна работа! Гледах го бе, пред мене стоеше и през цялото време пиеше юнашки и нищо не му стана.
Нено Керин, който си беше поръчал горчиво кафе, облиза дъното на чашата с дългия си език и рече важно:
- И аз тъкмо за това мислех, дядо Власи. От локумите ще е. Сутринта, преди да идем в лозята, аз го почерпих един, горският го почерпи, Митьо Лелин му поръча и не зная кой още, но четири локума си подложи на корема и тогава дойде. От тях ще е сигурно. - И като си разкопча левия калцун и се почеса, добави: - Ама и аз вече ще си имам обица на ухото. Зададе ли се друг път такова пиене, ще туря в пояса пет-шест локума и тогава ще тръгна.
ООО, ТОВА Е МОЯ ЛЮБИМ АВТОР.нЕ СЕ ХВАЛЯ, НО ЗНАМ МНОГО ПАСАЖИ НАИЗУСТЕНИ ОТ НЕГОВИТЕ РАЗКАЗИ.тОЙ МИ Е СЛАБОСТ, А КОГАТО ГО ЧЕТА СЕ СМЕЯ ОТ СЪРЦЕ- ЕЛЕКСИР ЗА ДУШАТА МИ!!
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
:clap::clap:Не си забравила великият,може би най- великият българин
нещо интересно което ми "попадна" пред очите и което може би ще ви хареса и на вас:
Приятно четене!
ИСТОРИЯ НА ЛЮБОВТА
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички подготвили лодките си и отплували. Единствено любовта упорствала да остане. Когато островът почти бил потънал Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай нея...
Любовта казала: "Богатство вземи ме със себе си!". "Не мога - отговорило Богатството - имам много злато в кораба си и няма място за теб".
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб... "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата...
Тъгата била на близо затова Любовта я помолила... "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас: "Ела Любов, аз ще те взема със себе си!"
Гласът бил на непознат възрастен... Любовта била толкова щастлива и развълнувана, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата той продължил по пътя си...
Любовта осъзнала, колко му дължи, затова попитала познанието" "Кой ми помогна?"
"Помогна ти Времето" - отвърнало Познанието.
"Времето?" - учудила се Любовта. "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!"
Много ми хареса и е самата истина
ООО радвам се че има и хора с вяра в тези чувства. :kissyou:
Един ден един стар мъдрец попитал своите потомци:\\\"Защо хората крещият когато са ядосани?\\\"- \\\"Крещият защото губят спокойствието си\\\"- отговаря един от тях.\\\"Но защо повишава глас , ако човека стои пред тях?\\\" , попита отново мъдреца.\\\" Ами, крещим защото желаем човека срещу нас да ни чуе!\\\"отвърна един друг потомък.Маестрото отново пита:\\\" Но не е ли възможно да се говори с по нисък глас??\\\"Бяха дадени и други отговори но никoй от тях не задоволи стария учител.\\\"Незнаете да ми отговорите ,защо се крещи срещу един човек когато сте ядосани??\\\" Реалността е че когато двама човека са ядосани един на друг техните сърца се отдалечават много.За да се скъси дистанцията и за да се чуят те крещият.Колкото по ядосани са толкова по-силно крещият.От друга срана какво се случва когато две персони се обичат?? Те не крещият, говорят си на нисък тон,шептят.И защо??Защото сърцата им са много близко. Растояниети между душите им е късо.А понякога са така наблизо, че не е нужно да говорят , а само шептят.А когато любовта е абсолютно голяма не е необходимо дори да шептят, достатъчно е да се гледат.Техните сърца се познават, и това е което се случва на сърцата на две персони които се обичат, те се доближават.\\\"И стария мъдрец направи заключение:\\\" Когато вие обсъждате с някои, непозволявайте вашите сърца се отдалечават, не казвайте думи които могат да ви отдалечат още повече, защото сега или после ще дойде момента в които растоянието ще стане толкова голямо, че няма да е възможно да се намери пътя за връщане\\\".......:kissyou:
Колко е вярно това.... Защо не се замисляме за такива дребни на пръв поглед неща? Крещим, изричаме думи който не трябва да се казват, нагрубяваме и когато бурята отмине разбираме, че е можело просто да погледнем човека срещу нас и да замълчим.
alunagalia благодаря, че ни даде тема за размисъл
Днес не е един обикновен ден , като всички които ще дойдат.Всичко което ще правиш през бъдещите дни , зависи от това което правиш днес!!!
Хемингуеи
Ако ти е възможно, познаваш ли определени хора и тяхния начин на работа, накарай ги да се замислят върху тези думи! И ако всички го правеха,може би светът щеше да е по-чист и хората по-човеци!!!
Не се разбира, че сбърканите неща в сегашно време.....се развиват катасрофално в бъдеще!!!
Всички ние си спомняме с умиление нашето детство нашите игри и нашите поразиилРодителите ни които спазваха закона дали от страх дали от съвест и ни учеха да бъдем добрилВ забързаното и изнервено ежедневие ние забравихме да възпитаме децата си на доброта толерантност и търпениелОставихме възпитанието на медиите интернета и училището и когато се случи нещо лошо търсим вина навсякъде другаде но не и в себе си.Защо забравихме добротата?
Не искам да обидя никого с това мое изказване то е просто плод на наблюдение от училището на децата ми и на хората около мен.
Простотията и простащината вземат надмощие!Нека свички заедно да ги спрем!За да не си блъскаме главите в бъдеще!
Имаш право, за това което казваш. И на мен ми е много болно когато проблемите на обществото се размиват между институциите и в това общо блато се давят нашите деца. :(А и те май вече не останаха или не се раждат или напускат страната. Виждам че жестокостта е навсякъде не само в България. И странното е че като цяло обществото е коварно, безотговорно и озлобено, а индивидуално всеки от нас търси човещината и любовта.:confused:
Къде грешиме?
Това писмо получих вчера, смятам го zа мило и го публикувам тук::confused:
Научих....че никoй не е идеален....
Докато не се влюбиш.
Научих .... че животът е жилав....
Но аз повече!!!
Научих....че възможностите никога не се губят.
Тези които оставиш да ти се изплъзнат ....ги взема някой друг.
Научих че винаги трябва да се използват добрите думи ....защото после трябва да се храниш.
Научих ..... че една усмивка е най икономичния начин да подобриш външния си вид.
Научих.... че немога да избера как да се чувствам....но мога да направя нещо
Научих че всички искат да живеят на върха на планината.....Но цялото щастие идва повреме на изкачването.
Научих....че най-добре е да давам съвети в два случая..... Когато ми ги искат и когато зависи живита.
Научих....че колкото по малко време прахосвам...повече неща правя...
Ето едно стихче изровено от споменика ми :
Легенда за любовта
Когато на изток зора зазори
ти пътнико странен край скалата се спри.
Послушай прибоя
на чайките бели послушай гласа.
Разказва морето с безмълвна тъга
странна легенда за любовта.
То било отдавна,край селото
морско,живяло племе добро,
в селото живял момък красив
и любел той девойка с черни коси.
Те ходели често на тази скала,
брал той букети от диви цветя.
Веднъж на скалата сама била
и с нетърпение го чакала тя.
Но камък отранил се,политнала тя,
заплакали чайките с разбити сърца.
И младият момък от скръб заболял,
намерен бил мъртъв на тази скала.
Сега на скалата два кръста стоят,
разказват те легендата на любовта.
"Пророкът"И рече му Ал-Митра:За любовта
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
ТРИТЕ КЕДРОВИ ДЪРВЕТАВ една знаменита древна легенда се разказва как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите, както е известно на всички, растат много-много бавно, така че нашите три дървета прекарали векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Паулу КОЕЛЮ
Те видяли как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те видяли застанали лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката, чудели се, гледайки как покрай тях преминават кервани, натоварени с пъстри платове.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-- След всичко, което ми се наложи да видя - казал първият - аз бих искал да се превърна в трон, в който да сяда най-могъщият цар на земята.
-- А аз бих искал да стана част от нещо такова, което за векове ще преобрази Злото в Добро - казал вторият кедър.
-- Колкото до мен - казал третият - то аз бих искал като ме гледат хората, всеки път да си спомнят за Бога.
Минали години и години и ето че най-накрая в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали.
Всеки кедър си имал своето заветно желание, но реалността никога не пита за какво си мечтаем.
От първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на неговата дървесина сковали ясла. От второто дърво направили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада в големия град.
Кедровите дървета горчиво се оплаквали: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но никой не й намери достойно приложение".
Времето минавало и ето че веднъж, в една звездна нощ, някаква съпружеска двойка като не си намерила покрив, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено.
И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала: Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята.
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата.
И тогава вторият кедър разбрал, че в същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човекът и Божеството.
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели човек с множество рани и го забили с гвоздеи върху кръста. Третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба.
Но не минало и три дни, когато той разбрал онова, което му била приготвила съдбата: човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството.
Така се изпълнила съдбата на трите ливански кедъра. Както това винаги става с мечтите, мечтите им се сбъднали, но по съвсем друг начин, от този, който те си представяли.:kissyou:
Страхотно е!
:clap:впечатлихте ме страшно, и аз съм заклет романтик ,благодаря ви за тези споделени красиви картини,стихове и разкази:kissyou: