Printable View
Защо един гоблен като се започне трябва да се довърши :)
Какво мислите вие?
Моите доводи са:
- да не се размотават конците и панамата /риск да се повредят
- да се дава пример на поколенията, че като се започне една работа трябва да се довърши
- за да може човек да усеща удовлетворение от труда си по-навреме
Моята мотивация е,че искам по-скоро да си го видя на стената и да му се радвам..а не само да ми стои в кутията и да се подмята...:greeneye:
Пък и околните да му се радват!
:thumbup:Цитат:
Първоначално написано от leti_at
Аз не започвам нов докато не завърша стария! Така че нетърпението ми да започна новата красота е моят най-голям (и успешен!) стимул! :gipsy:
При мен е да си го видя на стената окачен и не на последно място да се похваля да ме видят колко съм работна (каза Аби скромнтата);)
Аз също шия по един гоблен:confused:но това беше докато не открих форума:D Честно казано не мисля да си променям стила, но сега така се наложи - единият е за подарък. Моят най-голям стимул е, че нямам търпение да видя гоблена готов. Колкото по-близо съм до финала, толкова по нетърпелива съм и гледам да шия по-бързо.:D
Само че аз, за съжаление, не винаги успявам да се сдържа и започвам нов, преди да съм свършила стария :shy2:Цитат:
Първоначално написано от eleni_genova
Днес мога да добавя още една причина да се завърши гоблена по-навреме
Остават ми последни 3-4 квадрата от схемата и един от конците взе чувствително да привършва. От всички останали ще имам излишък, но този с 0.5-1 метър няма да ми стигне. Обадих се на ЕТ Иванка Иванова - Габрово. Любезно ми услужи жената и ми каза на този знак, кой номер Анхор съответства. НО комплектовката е правена преди 5-6 години и в магазина видях, че вместо да синее, този цвят, който ми каза г-жа Иванова жълтее .... От каталога на Анхор пък намерих един, който да е аха-аха същия - нали и Анхор скоро прави промени по гамата си
Та извода е: започнатото е добре да се доведе по-навреме до края :greeneye:
Оххххх! :uhhhh:Как обичам да ги започвам..... и ...колко трудно се мотивирам да ги завърша.....:(
Аз също не започвам нов гоблен ,ако не съм свършила предния.Може да постои няколко дена ако не върви нещо .В последно време това което шия бяха все за подаръци ,така че ща неща трябваше да ги ушия .Бяха голямо предизвикателство, средни, но трудни за шиене.1 Девойка с леопард за рождения ден на малката ми дъщеря ,а другия Между два свята за рождения ден на голямата ми дъщеря и двата са по схеми от Галерия Бродерия.Понякога домашните вкъщи ме предизвикват ,че нещо не мога да ушия.Това също може доте стимулира за да им докажеш ,че не са прави. Извиняам се за дългия пост.
Единствената ми мотивация да завърша даден гоблен е да имам поставен срок, т.е. да е свързан с нещо, а не просто да го ушия. Няма ли срок.....бързо съм го почнала ,че ми е харесал,но... може и след години да го завърша.:D
Аз пък шия който и колкото ми харесва.Понякога стои недовършен някой една година-откривам го и го довършвам с огромно удоволствие.Не търся стимул да завърша, само удоволствието!!!
Досегашният ми труд върху този гоблен да не е хвърлен на вятъра...... (т.е. да не си плюя върху труда)... И да ми се махне най-накрая от главата, че не мога да го гледам повече.....
Аз шия един голям и между другото ушивам по няколко малки - успоредно. Май наистина мотивацията ми е удоволствието по време на шиене. Но винаги буксувам при довършване на гоблена, обикновено фона. Мнооого е досадно. Но пък си мисля и събирам идеи за следващия голям проект.
И аз като повечто от вас колкото повече се доближавам до края, толкова е по-голямо нетърпението ми да го ушия. Случва се (особено откакто открих този форум:gipsy:) да ми се иска страшно много да започна нещо ново, но си казвам ако го почнеш кога да му се не види ще ги завършиш и двата? Не стига, че нямам толкова време, колкото ми се иска, ами и няма скоро да видя нито един от двата да краси дома ми. Така че дерзая и се старая да го приключа бързо, за да мога да започна новата красота!:idea:
Леле, колко ми е познато това :shy2:Цитат:
Първоначално написано от Jana_jj
Когато започна нов гоблен,го започвам с много голям мерак.Към средата обаче почва да ми става досадно и тогава планирам следващия.Към края на гоблена вече нямам търпение да го свърша,за да започна другия.Но най-голямата досада е фона.Почна ли да шия фона и особено ако е 2 или 3 цвята,се изнервям и шия почти през цялото си свободно време,само и само да ми се маха от главата.Докато по-дребните детайли шия с много голямо удоволствие.
Като знам колко е красиво като се рамкира и колко радост ми доставя на мен и моите близки,просто не мога да оставя нещо докато не го завърша и не го дам за рамкиране.Просто всичко което шия го купувам с любов и очакване за нещо невероятно.
Всичко това ,което пишете е валидно в пълна сила и за мен,но......... аз шия по няколко на веднъж,някой гоблен като ми грабне окото и го почвам,нищо ,че в момента шия друг.Е все пак се ограничавам и в момента шия три на веднъж.Но пък като останат по няколко квадратчета от гоблен за да ги довърша си представете какво шиене пада.И хоп на веднъж два или три е така шия по-дълго време,но поне не ми омръзват.Та в момента шия "Въскресението" "Христос чука на вратата" "Свете Екатерина" и "Хубавата мадона" те били четири ужас,моляви не правете така!
Споделям половината ти мнение :DЦитат:
Първоначално написано от tdm13
Започването за мен е голяма тръпка, завършването - също, но по средата... голям проблем - първата тръпка си е отишла, а последната е мнооого далече... :lookup:
Обаче по отношение на фона, не съм така - обичам да шия без постоянно да следя схеми, да броя и проверявам по пет пъти дали не съм объкала нещо.. Мразя разхвърляни бодове :PP
Обичам просто да бода и да си мисля за нещо съвсем друго
Аз също започвам нов гоблен с голямо желание и колкото повече ушивам, толкова съм по-щастлива и доволна.Особено като се разкрие една цяла фигура, например животинче или сграда.Тогава си я гледам и си и се радвам.А за да не ми доскучава фона, го шия от време на време, докато шия по-сложните елементи, например докато гледам новините, така няма опасност да объркам нещо и после да се наложи да разшивам.
Мотивацията ми е да го видя рамкиран и закачен на стената. Когато започна един гоблен шия докато го завърша:confused:поне докато не открих форума......понякога започвам и някой малък.........
Ама аз така и не отговорих на въпроса каква ми е мотивацията да заврша гоблена :D
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването :) :kissyou:
Знаеш ли, установих, че не е приложимо да не се откъсва цял ден например, човек от бродерията. Имах няколко дни (преди около 2 седмици) незаети от нищо. Винаги съм смятала, че ще ги оползотворя в шиене от сутрин до мрак :D ама не - стана така, че пошивах час и половина, после четене, разходка и разни други забавления :greeneye: Иначе и аз много си се радвам и на нещата, които съм изработила :gipsy:Цитат:
Първоначално написано от Shanni
Стимулът ми е мъжът ми:gipsy: само ме пита- колко уши, я да видя и като ми каже че няма разлика от вчера ми идва:bong: ми каква разлика като шия покрива на ковачницата да номерирам снежинките ли:lookup:Като тинейджър и студентка шиех явеш яваш, фрегатата я ших две лета че и отгоре сега съм бърза ама Райков трябва да ме вкисне:idea:
Стимула за мен е да го видя готов завършен гоблена а и малкия син много ме проверява до къде съм стигнала .Най много ми спореше шиенето докато бях безработна една година голямо шиене падна ама и то какво да правя по цял ден ошетам наготвя и сядам пред телевизора с гоблен в ръка .Сега с новата работа нещо не ми остава време за гоблена работя по 10 часа сутрин тръгвам в 9 и вечер в 19 ,30 се прибера но почивните дни си наваксвам:D
i az kato desimitkov imam imam edin dosadnik na glevata koito postoqnno meproverqva do kudesum stignala i za6to ne sum u6ila edi si koi znak , 6iq drug.....v inters na istinata osven slu4aite kogao priqtelqmime vbesqva zardi tova mi e golqm stimul da mu pokaja kkvo sledva ....
Мотивация огромна, но................. да започна нещо ново. Сън не ме хваща като ми влезне нещо в главата. Напоследък завършвам май само това което е за подарък. Другите ще чакат за ми дойде "завършващата" муза :D
На последно преброяване са над 25 започнати :gipsy:
Не съм сама с многото почнати.:idea:Ама честно казано,на всеки гоблен си му идва времето да бъде завършен.При мен водещето е вдъхновението.Има неща ,които неусетно са започнати и свършени,а има които чакат ред.Винаги имам нещо да се занимавам,така ,че не ми е скучно-я фон,я детайл ...:D Срокът също е водещ стимул,особено за подарък ,но покрай някой голям има и по едно две малки.Стимул е и съпругът ми ,който пита кога ще го носим за рамка,а това е основание да работя по- бързичко ,за да завърша започнатото.Казано е ,че щом нещо е започнало ще бъде и завършено-ще му се види краят.:kissyou:
Мотивацията ми сега-
ЧИСТА ПРОБА ИНАТ!
Толкова отдавна съм започнала Воденицата на Буше, толкова пъти съм спирала за дълго, много дълго, че сега или никога. Този път го започнах благодарение на ВАС :kiss: Купила съм конци за други два, но панама не купувам, за да не се изкушавам.
МОТИВАЦИЯТА МИ - ЧЕ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНА НОВ ОЩЕ ПО КРАСИВ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ РЯДКО ГИ РАМКИРАМ
моята мотивация е същата като на bubole4o.А също и да видя реакцията на моето семейство,защото след като мина половината вече не им го показвам.А реакцията е :clap::eek::clap::eek:това е моят стимул.
Интересни мнения , аз обикновенно никога не си задавам този въпрос , просто започвам и свършвам гоблена , конкретна мотивировка - нямам , обикновенно шия за да си почина и да разтоваря съзнанието си , и докато шия веждам в съзнанието си пейзажа или картината , която шия като гоблен , та , като го завърша - удоволствието е пълно , а и готов като го видя , имам едно странно усещане на удовлетворение , защото има малка част от мен вътре в този гоблен и ... започвам следващия , а началото наистина е неповторимо , толкова цветове , готини гами , удоволствие за очите .
:kissyou:
:thumbup:Споделям напълно мнението на Миро, но с една разлика - аз шия по два гоблена наведнъж - един с гобленов бод - задължително и един с кръстчета, за да се разтоварвам и ги завършвам долу - горе по едно и също време. За де не омръзва ги сменям.Цитат:
Първоначално написано от Miro
Мотивацията ми е красотата, която очаквам да видя след завършването. Признавам си, че с започвала с голям мерак някои гоблени, а в последствие се разочаровам, когато очакванията ми не се оправдаят. И ги .............някъде - да чакат по-добри времена. Напоследък обаче си избирам картини, в които се "влюбвам" от пръв поглед и се старая да ги завърша колкото се може по-бързичко - да им се насладя, а и да ме похвалят, де:D Така си погалвам душичката.:party:[:]