Как се запалихте по шиенето?

Аз специално попаднах на една изложба на гоблени, беше края на 2003 на Росица Бакалова и тогава си казах, че ако се науча да шия, няма спирка, и общо взето мен малко ми трябва да си намисля нещо и така започнах

:D Не мога да кажа точно, че съм се "запалила", защото шия от както се помня - каренца, покривчици, в училище по трудово шиехме възглавнички и какви ли не други неща.:D Баба ми шиеше, майка ми шиеше, лелите и те и някак съвсем нормално беше да шия и аз. Гоблените дойдоха по-късно - май бях към 14 годишна и естествено Вилер, и естествено внесен почти контрабандно и разпространен между роднини, приятелки и познати.:D И така, с известни прекъсвания /най-голямото около 10-тина годиини/ и до днес. Ама то си е жива болест:D

преди 2-3 год.правихме ремонт на детската стая и тогава видях падаща звезда на милена стил.реших да го ушия на детето и тя стана каквато стана... с двата крака вътре...:D

Мен майка ми научи преди десетина години. Тогава се бях запали много, избродирах няколко малки вилерови гобленчета и пикльото, започнах 1-2, които така и не довърших и последва дълго прекъсване. И така до преди колко една година, когато моя позната ми каза за този форум и оттогава не съм спирала :)

По гоблените се запалих по време на първата си бременност-така се бях изнервила,че майка ми ми препоръча бродирането като вид психотерапия. Аз по принцип съм нервак, едвам копче зашивам и това ми се видя като..."Мисия невъзможна"...ама после, почти на инат,реших, че няма да оставя гоблените да ми се опънат- продължих..и така вече 9 години!

А аз шиех много карета и покривки българска бродерия. Един ден майката на снаха ми дойде и каза край, имаш да обзаведеш цял хотел. Минаваме на гоблени и така вече 35 години

Първо бях пленена от каретата на една кука, /_и сега плета, но рядко/ но като открих гоблените се влюбих в тях.Аз също съм нервак като ieti at , но учдващо за всички и особено за мен , те ме успокояват и мога да седя с часове без да мръдна.

Запалих се от майка ми,която вечер лягаше при мен и си шиеше,научи ме и от тогава няма спиране,засега съм малко в застой,но децата преди всичко!

Това е много увлекателно,защото като видиш нещо веднъж сътворено после искаш и още и още...Трябваше да си "облека" стените в нас и така от ходене да си търся готови картини или гоблени продавачите ме насочиха да се науча да шия - пробвах се. Като ми показа една продавачка на гоблени и така ...

Ами беше ми ясно че гоблените отнемат много време, а в един момент го имах и реших да пробвам. Викам си "Сега е момента - нали чакаше да имаш време - да видим какво можеш да направиш с него" И така започна. Сега нямам разбира се, но хобито си остана. Пък и нали човек трябва да има някакво хоби. Това е задължително.
Честно казано едва доживявам няколкото свободни часа за да шия. Даже шия насън :)))) ако на някой му се е случвало.

Запалих се покрай една приятелка.Тя все ми обесняваше колко приятно било това занимание и колко успокояващо й действало.... Реших да опитам и ми хареса. Лошото е, че не ми остава много свободно време и шия само вечер, когато не съм много изморена.

:-| Ами как. Още като ученичка гледах една приятелка как шие. Тя пък ме гледаше как плета. Сега аз шия, тя плете. От гледане си разменихме хобитата :D

Аз се запалих покрай майката на една моя приятелка. Колкото пъти отидех у тях, все я сварвах с гоблена в ръцете. А по стените в дома им можеха да се видят такива красоти... Чак се прихласвах! Особено по Ифигения! Като усети интереса ми към гоблените, леля Христина сама ми предложи да си купя нещо по-малко и да ми покаже! Така вече 24 години!:gipsy:

Когато се омъжих и чаках първото си дете започнах да плета малки дрешки за сина ми .След това блузки с картинки които са си един вид гоблен голямо броене падаше започнах да плета и на една кука след време имах проблеми с нервите и майка ми ми взела Моста мостар и ми показа как се шие гоблен от тогава не мога да спра да шия :D

Моето шиене започна през далечната 1975 г когато една колежка донесе схемата на"Параклиса" и аз цялата съм я прерисувала на милимитрова хартия/това беше голям труд/.След това баща ми ми купи конци от Гърция и така до днен днешен е моята страст.Шила съм няколко карета -българска бродерия ,който също са много трудни за изработване.

Моето шиене започна от скоро, по- точно от една година. " Зарибиме " Ради , която ми е колежка. До този момент гледах сестра ми как шие / Все голями и Вилерови/ и и казвах , че никога няма да седна и да си "вадя "очите.Когато започнах работа ,Ради непрекъснато ми говореше колко много я успокоявало шиенето, реших да опитам и така сега чакам всяка свободна минута за да се отдам на любимото си занимание. А сестра ми ме похвали за старанието с което шия

И аз да споделя как започнах. Около 1993-4 год. видях моя братовчедка да шие "Мостар" и възкликнах, че няма никога да шия, да ме вързат с верига ще я скъсам и ще избягам. Но една година по-късно отидох на гости у една приятелка и видях "Момичето с шапката" и "Момичето на скалата" и ..... отидох, сама си купих гоблен едно панерче с розички, показаха ми как и аз седнах и честно да си призная не мога да стана вече. :D Това хоби е доста скъпичко, но е по-страшно от наркотик, е поне за мене :D

Аз пък миналата пролет попаднах случайно в един гобленарски магазин. Моя приятелка искаше да види преждите там и , докато си избираше, аз се зазяпах по ушитите гоблени - ей, много красоти ! Започнах да разпитвам най-подробно продавачката. Моята дружка много изненадано ме попита - " Ама ти можеш ли да шиеш гоблени ? " , аз - " Откъде да знам, може и да мога, не съм пробвала" ......... и се пробвах . Сегаааа няма спиране......................:idea: :D :idea: :D

Честно казано , аз не си спомням вече как точно съм започнала да шия. Спомням си първият ми гоблен много добре , ама дали сама съм изявила желание да ми го купят или са ми го подарили-нямам никакъв спомен.:confused: Четях на листовката указанията и ги следвах. Един ден /бях стигнала средата /леля ми ,която също шие го погледна и се оказа, че шия не с гобленов бод , а с някакъв странен наклонен бод. Не съм го разшила , а продължих вече както трябва.

свекърва ми шие от 13-14 години и много пъти ми е казвала- много ме успокояват, защо не опиташ. Липсваше ми време, но вече синовете ми са големи и ангажиментите по-малко. Не че една жена няма какво да прави като се прибере от работа, но напоследък това което най-много работя в къщи са гоблените. Започнах преди 2 години, след като съвсем неочаквано и за мен самата си купих Диви коне на Милена стил. Една приятелка ми показа как се разчита схемата, как се правят пликчетата и т.н. няколко дни отварях гоблена и схемите по няколко пъти, но не събирах кураж, а и нещо не ми идваше мерака. Прибрах гоблена и го отворих отново чак след 8 месеца. Имах здравословни проблеми и се наложи да премина на намален работен ден. И така гоблена ми помогна да запълня времето( аз не мога да стоя със скръстени ръце) и от тогава, вече не пускам иглата. Щастлива съм че открих и вас и вече не мога да си представя как до сега съм живяла без да шия:D

Бях още ученичка, когато с майка минахме покрай един магазин за гоблени. Влязохме и аз направо "залепнах" там. Харесах си едно гобленче и много молих майка да ми го купи. Накрая го имах, обясниха ми как да шия и се оказа, че много ми се отдава. Интересното е, че никой около мен не беше шил гоблени, но затова пък запалих много хора, включително и майка ми.

Запали ме лелята на мъжа ми преди 10 години.Тя работи в такава фирма за гоблени и като се оженихме ми подари този http://images17.snimka.bg/003046136-big.jpg. Прибрах го в един шкаф където отлежа две години и като го започнах ми хареса и не съм спирала.Колекцията ми е скромна ,но си я харесвам.

Още като малка имах мерак защото леля ми шиеше. Пращаха и гоблени от чужбина и тя се славише с това. Ушила е стотици гоблени които е продавала и подарявала. По късно към 9, 10 годишна у нас се подмяташе един гоблен помня че беше една зима и всички женки в нашето семейство го прехвърляхме от ръка на ръка. После сестра ми почна да шие и ми8 купи тя първия гоблен и татко каза докато не го ушия няма да се жена:) И бързам:)

аз пък се запалих от едно домашно на сина ми по трудово обу4ение,трябжа5е да бродира разделител за книга и като всеки мъж без помо6т не можа да се справи.След това реших 4е ако си зака4а икона,то поне да е нешто стоиностно а не тези ки4ове които се продават и запо4нах с иерусалимската икона и ....ве4е спиране няма...

Аз започнах да бродирам през 2001 г ,когато видях една приятелка да шие и ми се стори доста увлекателно и тогава гоблените станаха моето хоби!

По гоблените ме запали жената, на която моите родители са кумове. Тя има уникална, огромна колекция от гоблени, просто целите й стени са обсипани....Гледах я и реших да опитам :D - и така вече 10-тина години.
Благодаря й от сърце :kissyou:

скоро. може би преди месец и половина. един познат ме помоли да проверя къде могат да се продават гоблени - имал клиент с готови ушити и решил да ги продава :confused: . тогава реших и аз да опитам. и без друго отдавна се каня да го направя. сега нямам спирачки. то не бе шиене, не бе чудо. всяка минутка - вечер до 12 - 1 , сутрин преди работа, постоянно ми е гоблен в ръцете. а последния така ме изнерви ..... почнах го , и го сгреших, естествено. и понеже съм голям инат , плюс това, че обичам да правя нещата както трябва, реших да го почна наново. като го разших :cry: все едно панамата беше стреляна с пистолет. лошо ми стана. пък и един конец ми свърши ..... обърнах панамата и го почнах отдолу нагоре - откъм дупките. сега съм почти на 3/4 готова и този път няма грешки. надявам се до ден - два да го довърша, защото вечер шия по 6 - 7 часа.

И аз да докладвам как открих магията на гоблените....работех на място, където е невъзможно да не се ядосваш до краен предел ежедневно и една колежка ми препоръча шиенето като способ за успокояване....и така вече 5 години- :) Обаче насреща имам само 2 гоблена, а в момента шия трети, който става много бързо и е почти готов

Aз се хванах на инат на свекърва ми ,която хвалеше нейна съседка,която шиеше гоблени.Никой не можел ,а какво нещо ушила жената!Иаз право в магазина за гоблени и си купих "Майчина усмивка".Като за пръв с всички екстри 1:1 + два образа.Показа ми моя позната,но без да ми каже тънкостите и първо добре ми се накара за изборът на гоблен.А аз и кръстче не бях шила ,но от мерак за един месец го уших.Мога да плета на една кука,на две,на пет но това не можех ,е вече го мога и то благодарение на свекърва ми.Така вече 9-10 години.Това е голяма краста и който се е хванал няма отърване.

и аз да се похваля , за този около месец и половина съм ушила "лунна нощ", "снежно утро", "малкото езеро" - те са като носни кърпи и като за начало нарочно ги взех такова. тук там има по мякоя грешка в първите два, но третия ми е без грешка :clap: . сега / днес/ смятам да довърша "замъкът Мерсбург" - влача го от 18.10 и не ми стигнаха повече от 1/3 от цветовете, та затова забавих изпълнението докато си взема на другия ден съответния конец. днес взех последните изчерпани и се надявам до края на нощта да е готов. този път грешки няма :clap: за "дупето му " няма да говоря :D , но следващия смятам да започна да го изкусурявам и оттам, макар че ще става доста по - бавно. харесала съм си "горска хижа", той е малко по - големичък, но ще се справя.

И аз да кажа как започнах. Преди имах проблеми с хазарта, много често играех и то до зори. Един ден/преди 1,5 год/ си седнах на Д-то и осъзнах, че си губя не само парите, но и времето. Затова реших да се заема с друго хоби. Бях видяла в моя братовчедка няколоко ушити от нея гоблена и така реших да се пробвам. :confused: Първо уших малка вятърна мелница, препоръча ми я продавачката от магазин за гоблени. Почти сама се учих /с няколко грешки/, но с помощта на този форум и съвети от познати се понаучих. Не съм майстор, но шия за удоволствие. Сега съм на 4-я гоблен :gipsy:

Мен ме научи леля ми, за което съм й много благодарна. А и тя е доволна, защото нито дъщеря й, нито сестра й, т.е. майка ми, не се научиха.