:hello:Не знам дали тази тема ще ви е интересна,но аз ще питам-На каква възраст започнахте да бродирате?
Printable View
:hello:Не знам дали тази тема ще ви е интересна,но аз ще питам-На каква възраст започнахте да бродирате?
На около 21 г ме научи майката на снаха ми.
аз започнах на 22 рзапалих се от свекърва ми
Аз шия от близо две години.Започнах на 40г.:shhh:Запали ме приятелка.
Първия си гоблен - "Зеления замък" на Вилер избродирах на 16 г. Запали ме майка ми, а ме научи една моя учителка.:loveglasses:
Аз шия от 4 години.Сега съм на 42.Смятай:D
Аз шия от 30 годишна - 20 год. с голямо прекъсване, но сега така съм луднала, че ми се иска всичко да ушия наведнъж, но и да можех да имам няколко живота от поне по 100 годинииии!
Здравейте,
когато започнах да шия бях на 23 години и малко...
Но, аз не шия много редовно...защото имам и две малки деца, които гледам сама...ходя и на работа.....НО, ТОВА МАЙ СА ОПРАВДАНИЯ, ОПРАВДАНИЯ...:(
ИСТИНАТА Е, ЧЕ НИКАК НЕ МИ СТИГА ВРЕМЕТО...ПОВЕЧЕ МИ СЕ ИСКА ДА ШИЯ-ОТКОЛКОТО ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГО НАПРАВЯ... Е, ОТКРАДВАМ СИ ПО НЯКОЛКО ЧАСА СЕДМИЧНО....
Запалих се по гоблените на 12 год. но нямаше кой да ме научи. колкото и да е странно видях свако ми да шие един страхотен пейзаж който си беше донесъл от Германия и очите ми останаха в него. Обикалях магазините за да си избера нещо - исках пейзаж подобен на този в който се влюбих. Купих си българска комплектовка на "Горски кът" и в него имаше описание как се шие гобенов бод. НАУЧИХ СЕ САМА
Аз започнах да шия в шести клас /на 12 години/ и тогава се запалих от майка ми,която тогава шиеше,но все малки гобленчета /тя няма търпение за големи/:D:D Самата тя не вярваше,че ще си ушия първия гоблен докрая,но нали съм "рогато" и не се отказвам "без бой" :gipsy: та така и до днес 15 години по-късно.За разлика от много гобленарки аз обичам само "по-едрички" гоблени да шия / и то добре че е така,за да ушия моделите с които мама се беше запасила,но така и не уши/ :D И след като всичките и "запаси" станаха реалност,сега си шия тези,които са ми по вкуса на мен,т.е. съвременни модели.
Сериозно се занимавам от 17 години. Бях в майчинство и имах повече време, което не е за вярване. С бебето човек уж има повече задължения, ама сигурно съм била по-организирана. Сега "бебето" Ники е 11-ти клас, сложила съм го на аватара, а на мен времето не ми стига за нищо. И въпреки всичко крада по малко вечер.
Аз започнах на 19 години. Живяхме в младежко общежитие и там две съседки ме научиха как да шия гоблени. Ших около две години , докато живяхме в общежитието. След като се приместихме от там желанието ми за шиене се изпари. Прекъснах за 12 години. Преди две години и половина музата ми пак дойде и сега малко свободно време да ми остане иглата е в ръцете ми
ами аз съм на 16 в момента може да се каже, че съм се опитвала мн отдавна, но сериозно започнах на 15
Е аз почнах темата честно е и аз да кажа.Когато гледах приателките си да шият много им се чудих,но когато се научих и до сега не мога да спра,ниамам спирачки:D.Започнах на23г. и така вече 7г.:kissyou:
Аз започнах да бродирам гоблени,когато бях на 22г и така вече 7години!:idea:
Аз започнах на 13-14 години.Шиех разни каренца с бод зад игла и кръстчета.На 20 години родих сина ми и докато бях по майчинство си купих първия гоблен и започнах да се уча сама , по скоро се учех от грешките си и гледах да не ги повтарям.Ида ви кажа честно добре че беше гоблена, защото бившия ми съпруг такива проблеми ми създаваше ,че ако не шиех да се успокоявам сигурно щях да стигна до психиатрията.
А аз започнах на шега, когато бях на 28. Мислех, че тези,които шият гоблени не са много добре. Е, и мен ме хвана тази лудост:D
Здравейте!
Аз започнах още на около 10годишна възраст с каренца, възглавнички, довърших дори една огромна покривка за маса, която моята майка шиеше вече 18г. и беше останал само пълнежа, но все не намираше време, та аз свърших тази раблота. Покривката съм я показала в моите творби. По гоблените се запалих няколко години по-късно, на 17-18г. Една съседка шиеше Момичето с книгата и много ми хареса. Купих си гоблен, но кой да ми каже да започна с нещо лесно, а аз с Вечерно настроение - един пролетен пейзаж. Съседката ми показа само как се започва с конеца и ми разграфи панамата и това е - по-нататък продължих сама. Но се справих доста добре и така се започна, та и до ден днешен - имам чувството, че един живот няма да ми стигне, за да ушия всичко, което ми харесва, особено сега, когато си пиша с вас момичета и обменяме разна информация, идеи и т.н. Сега смело мога да твърдя, че качеството ми на работа се далжи на дългогодишният ми опит, защото никоя от гобленарките, които познавам не пожела да ме научи на това, което знае, а може би и да не знаехе, не знам, но аз казвам и показвам, за да не губят желаещите да бродират толкова години, колкото аз .
Гоблените са моята страст, толкова много обичам да бродирам, че чак се ядосвам, когато се стъмни и трябва да се ляга, още повече, че съм безработна.
Леле, извинявайте, че се отплеснах, ама като започна да пиша за гоблени и край - няма спирка.....:D:D:D
Аз започнах на 7-8 години с каренца и покривчици. Първия си гоблен уших на 13 /теменужките/ и с малки прекъсвания /когато бяха малки децата/ шия и до днес. Сега започва да боцка и моята дъщеря /тя е на 8 години/.
Здравейте:-|Аз започнах да пошивам сравнитвлно късно.Като малка съм се пробвала на каренцата на мама:D,но първият гоблен го почнах като студентка и го ших продължително време-като се прибирах в къщи.
Затова шиенето за мен-по-сериозното е от около 3 години
Аз също като малка съм шила покривчици, на който майка ме научи. След дълги години видях една приятелка да шие гоблен, купих си и сама се научих. Първият ми гоблен беше много смешен. :D Бях го ушила с обратен бод и при това бях опъвала много конеца, та чак се виждаше панамата. После същият гоблен го уших на ново, но вече с помоща на моята приятелка и стана добре. Майка все още ми пази първият самоук ушит гоблен, и като го видя умирам да се смея. Та това беше преди 10 години.
Здавейте и от мен! :)
Бях на 9-10 когато една съседка ме учи да плета и да шия каренца, но винаги ми се е искало да мога да шия гоблени и така когато бях на 11 леля ми започна да шие. Помолих я и тя ми показа как става и и до днес си бродирам когато намеря време/не че съм много голяма,едва на 18 :) /
аз започнах на 14-15 години. тогава моят баща шиеше един гоблен (на кръстчета) от списание "икономия и домакинство" (излизало през 1934,6..-тези години ).тогава си спомням, че той се криеше от външни хора-като звънне някой-хвърляше гоблена. след това вече и аз започнах и на никого не му идваше наум да се присмива. можехме да стоим до късно и да боцкаме. това беше мноооого отдавна. та чак и до сега. моят съпруг казва да излизам отвреме навреме и да стъпвам по земята през почивните дни. сега ни останаха за спомен от баща ми -гоблени, а от майка ми-покривки на една кука.:kissyou:
Научиха ме да шия на 13,но тогава не ми беше толкова интересно.Започнах да шия сериозно ,когато забременях със сина ми на 17 години.
Аз започнах някъде 3-4 клас. Преди това шиех каренца и възглавнички с "бод зад игла". А на една кука плета от детската градина, но като започнах гоблените, зарязах всичко друго.
Аз започнах на 18 - тогава уших 1 гоблен. (Изключвам няколко каренца от часовете по трудово обучение в училище шити с кръстчета.) После прекъснах за 10 години и преди около 9-10 години започнах отново. И така с прекъсвание, та до ден днешен
Е явно аз съм от по малкия брой започнали по-късно да шият .Запали ме една съседка преди 4 години когато бях на около 40 г.,и вече не мога да спра.Като по-малка опитвах да шия каренца и да плета ,но това си е нещо като наркотик,започнеш ли не можеш да спреш.
stenli63, не си само ти да прошиеш на късни години. Аз също започнах на ~36, а дотогава незнаех как се държи игла :D /аз от малка кроя, шия на машина, но на ръка - никога, а пък за бродерия да не говорим - какво е това/. Имам приятелка която ми казваше, че бродира и аз все и се смеех - как така ще седнеш, мен не ме свърта, губиш си времето и т.н. Сега какво стана - все гледам да хвана иглата. То си е като наркотик, поне за мен:idea::kissyou:.
Майка шие на машина и вкъщи имаше стари списания бурда.На гърба на едното имаше страшно сладка картинка с едни мечовци,баш точно за детска стая.Изобщо не знаех дори думата гоблен и схема и мулине.На тавана имаше от баба останали едни панамки ама мн мн финни4ки,в смисъл дребнинки.На такава панама с машинните конци на маика,сама както ги подбирах и стана хубав като пощенска картичка-на 12 годинки.
В пети клас като бях, мама ми донесе мостра на гобленче на ДМЦ, което й бяха дали в някакъв магазин. Каза ми, че ако искам, мога да го ушия аз. Показа ми как става и от от тогава... :) десетина години вече си играя с иглата. Не мога да се похваля, че съм добра и че всички неща стават перфектни, но пък имам желание, което е най-важното :)
Аз на 4 годишна възраст се научих да плета синджир на една кука, в последствие си плетях дрехи на куклите и мотивчета на една кука, след което се заех с бродиране на възглавнички на герои от приказките и така до пети клас, когато започнах първия си гоблен. Как започна всичко ? - Майка ми тогава шиеше първия си гоблен " Омагьосания замък " и ми показа как се шие на фона. На мен ми хареса това занимание и на баба в гардероба открих гоблена " Котето музикант ", който й беше подарък, но не го беше започвала да го шие изобщо. Аз го взех и така започнах. Беше ми доста трудоемко, защото легендата беше на оризова хартия и малко окъсана. Но справих се доста успешно и така в последствие започнах с по-сериозните си творби :)
Спомням си че ходех на детска градина и сигурно съм била на около 5 годинки,когато събирах парцалчета за куклите и се мъчих да им правя дрехи.Сигурно са били доста нескопусни,но помня че бях забила една губерка в леглото и явно съм станал за нещо,но като седнах усетих ,че губерката ми се заби в задника и изревах на умряло.Баба веднага дотърча и я махна,като ми се скара че буча иглите къде ли не.Това ми е урок за цял живот!После се захвана да ме учи да плета и за втори клас спокойно,можех да плета на една и две куки.Заплетох си един шал от грозна кафява прежда,която ми бучеше на пръстите.В четвърти или пети клас,вече не си спомням с точност майка ме накара да ушия Старото мостче,ама аз не исках и не ми доставяше удоволствие.Но все пак под неин контрол го уших.После в седми клас започнах да се уча да кроя от майката на една приятелка и накрая завърших техникум по облекло.Минаха доста години и аз исках да си пошия някакво гобленче,но не съм се интересувала сериозно.Леля ми имаше огромен кашон с оригинални Вилерови комплектовки и аз много им се радвах,но тогава плетях каренца на една кука и не се хващах на гоблен.Но леля ми почина и аз от мъка по нея за да си спомням почнах да шия.Това стана преди вече четири години и така до сега.Но за съжаление,макар,че аз най-много от всичките роднини бях с нея и оценявах труда и,щом тя си отиде от този живот,видях алчността на снахите и ,и бях упреквана,че тя обичала само мен! За това не взех и конец за спомен,а съхраних топлината от нейните съвети,усмивката и,сръчността на ръцете и красотите,които тя твореше с такава лекота и удоволствие, в душата си!Никой не може да ми вземе спомените и прекрасните часове прекарани с нея!Много съм и благодарна,защото основно на нея дължа любовта си към ръкоделията и кулинарията! За мен тя беше повече от майка!
:thumbup:.....;)
И аз съм от закъснелите :D. Отрих тази магия когато бях на 37 г. в тежък за мен период. Но за мен се оказаха най-доброто хапче против стреса и натовареното ежедневие и така вече 6 години.
Шия гоблени от 1997, тогава започнах да се уча на "Казанската икона". След това уших Сикстинската мадона, шила съм и няколко малки гоблена с цветя, сега завършвам Мадона де ла Седия. Мъча се и с гоблена "Св. Иван Рилски", там е голям зор. :)
Аз започнах на 9-10...Само че много рядко шиех и сега пак се запалих.
За момента ще се окаже че съм ветеранка !:D Шия от 22 години а започнах на 16 благодарение на зълва ми. Сега предавам щафетата на моите 2 дъщери и голямата се справя вече по-добре и от мен , но малката ... Може и да завърши " Лунен ангел" когато се пенсионира...:D:D:D
не твърдя, че съм ветеранка, но шия от 35 години:D:idea:
БЯХ 5-6 КЛАС КОГАТО БАБА МИ МЕ НАУЧИ,И ШИЕХ МАЛКИ ЕДНИ ПИЛЕНЦА НА КЛОНЧЕ, БУКЕТЧЕТА , РОЗИ В ПАНЕР И Т.Н.
ПЪРВИЯ ГОЛЯМ УШИХ В 8 СРЕЩУ 9 КЛАС БЯХ БОЛНА ОТ ХЕПАТИТ И ГО УШИХ ЗА ЕДИН МЕСЕЦ,НОЩТА ОТ ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ
:DНезная кой е ветеран и кой не е , но най - късно май съм започнала аз / за което така съжалявам :mad::uhhhh: /Толкова време съм пропуснала. Сега съм на 46, а благодарение на Ради започнах преди 2 години. Много години преди това сестра ми искаше да ме научи / а тя шие от доста години/ , а аз се заричах че никога няма да си вадя очите с такова нещо. Сега съжалявам за пропуснатото време:(