Printable View
В какво отношение сте със свекървите си ?На мен честно казано вече ми писна от нея живеем заедно и всичко трябва да знае какво става ,сърди се за най малкото,например че не искаме да ядем на нея когато е гладна или че децата са минали телк.Най лошото че ми е шефка на работа мисля да напускам.:(
олеее много лошо от едното място трябва да се махнеш :confused: моята свекърва пък не ме знае къде живея защото от десет години живеем в къща а тя не е идвала да ни види къде живеем тя живее на едно село на около 10 км от града така че в такива отношения съм със моята свекърва
Ние с моята сме в много добри отношения.Живеем заедно и се разбираме,аз винаги съм казвала,че извадих голям късмет и с мъж и със свекърва.Може да звучи странно,но това е истината.Е,понякога има неща,които ме дразнят,но тя и собствената ми майка ме дразни,така че не обръщам много внимание на това.
Аз също съм така :idea:Цитат:
Първоначално написано от Анелина
И аз съм в много добри отношения със свекърва ми, много е добра и много си я обичам, колкото и странно да звучи. Смятам, че това със свекървите си зависи от това по принцип какъв човек си е. А моята винаги е била такава, че мисли първо за другите и след това за себе си. А свекърът е страхотен дядо и много ми помага.
Лелеееееее, много трудна тема сте подхванали за човешките отношения.Разведена съм от доста време и съм в прекрасни отношения със бившата свекърва.Помага ми в отглеждането на децата и много приятно ме изненадва по някога.Например миналата година ми подари екскурзия до Турция.Приела ме е за своя дъщеря , така че съм се сдобила и с втора майка и добра приятелка на чието рамо да си поплаквам когато ми е тежко.
Момичета не зная колко Ви е дългогодишен опита със свекървите, но за да се обичате според мен е най-добре всяка жаба да си знае гьола.Човешките отношения са сложно нещо.
Момичета , нека и аз да се включа в темата. Много е важно как ще те приемат , казвам го защото съм омъжена от 28г.и не бях приета добре от свекърва ми. Каквото и да направя или кажа все не е както трябва, а лошото е, че съпругът ми е на нейна страна. Винаги съм се молила дъщеря ми да попадне на добър човек / съпруг и свекърва / и сполай на бога това се случи. Свекърва и я прие като своя дъщеря / тя има двама сина/ много се разбират и много и помага . Убедих се ,че възрастта няма значение / тя е на годините на моята майка/, а всичко си зависи от човека
Здравчето е права, като казва че човешките отношения са сложно нещо - независимо дали става въпрос за свекървите или не. Аз имам свекър и свекърва които са съответно на по 72 и 67 години. Да са живи и здрави, защото дори на тази възраст си "дават калта под ноктите" за да сме добре аз, мъжът ми и децата. Всяка сутрин свекито ме изпраща за работа и ме пита какво ми се яде, за да го сготви за вечеря. В събота дори когато аз почивам пак тя се грижи за закуската, обяда и вечерята. А неделя моите момчета искат да ги поглезя и да им приготвям закуската аз. Ами глезя си ги ... какво да се прави:D Не си спомням за моят 13-годишен стаж на снаха да съм поискала нещо и то да не ми е угодено от страна на семейството ми, като включвам и свекървата и свекъра. И накрая да ви кажа, че дори моята майка не ми е угаждала толкова колкото свекърва ми :idea:
Браво момичета до тук само добри свекърви има, я някой друг да се оплачи, че ще вземем да разбием мита за снахите и свекървите :D
аз лично много се радвам на онази реклама за каймичката и как синчето и не ядяло купена кайма, :D , а милата снахичка как ли е купила тоя вкус щом не може :D :D :D
Лелеееее, каква тема сте подхванали, дайте сега да уплуем свекървите, а тези от нас които ще стават свекърви да си вземат поука как не се прави :D
Аз за моята свекърва съм 50 на 50, не мога да отрека че много ни е помагала особенно в началото на семейния ни живот, а и сега продължава , но всъщото време е много любопитна и е голяма командажийка, което много ме дразни, винаги иска всичко да знае и леко леко подпитва и като каже нещо иска всички да го правят без да те пита ставали-неставали, можеш ли или не трябва да си на линия. Като цяло се разбuраме и се уважаваме, ама добре че живеем на повече от 300 км :idea: :D :D :D
Нека и аз да се присъединя.Имам 10 годишен стаж като снаха:baby:
Ще кажа съвсем простичко,че с моята свекърва сме си "плюли в остите" както казва мъжа ми:DТя ме прие като дъщеря и я уважавам като майка.
И да допълня,че тя не шие гоблени и никога няма да види това,така че аз просто съм от отбора на ЩАСТЛИВИТЕ СНАХИ:D
Хайде и аз да си кажа мнението,та нали съм от скоро свекърва.Влизам във форумчето и хоп тема за свекървата.Ами то е голяма работа това да си свекърва:DАми момичета мили,що не вземете да отворите и една тема за майките си???:D:DИли за това не ви се говори?Ние цялото богатство на земята да ви дадем,все някакъв кусур ще ни намерите.
Аз също си имам свеки.Възрастна жена,селска с нищичко горката не ми е помогнала.Единственото,че е отгледала съпруга ми.Нищо не съм научила от нея имам предвид кулинарно изкуство,ръкоделие.С две думи няма я никаква като домакиня,все пак била е и млада.Но трябва ли да я плюя???
Имам и майка,майка светица.На всичко ме е научила.
Ето имам и снаха,една истинска душица.Дали няма и тя в някой форум да се включи в такава тема:confused:.Майка никога не мога да и стана,та тя е на 24години.Майката е в първите ти мисли....Искам да сме приятелки и дано се осъществи тази моя мечта.Но го гледам детето ,то за майка си трепери.Та вече свекърва,разбирам момчетата,майките си не жалят.Запомнете го вие, всички мъжки майки.Някога ще се сетите за тези мои думи.
И накрая момичета да споделя с вас.Преди 25 години ми попаднаха ,,Съвети към бъдещата свекърва''Годините бързо отминаха и ето дойде момента и аз ги спазвам.Обещавам ви при първа възможност ще ви ги запиша.То времето бързо лети...ще дойде ден и ще ви потрябват мили снахички:D
Ех, момичета! Човешките отношения са толкова сложни... Когато се омъжих, много ми се искаше не просто да се разбираме със свекъра и свекървата, а да ми бъдат като приятели - всичко да мога да споделям с тях. Но не би... Какво ли не правих да им угодя. Въпреки че не живеем в една къща, гледах да им помагам с каквото мога. Готвех им, чистех им, приготвях им зимнината, гледах да ги зарадвам по всякакъв повод с подаръци, но никога това което аз вършех за тях не беше добро. Никога за тях не станах добрата снаха... Напротив! Добрата беше другата, която идваше да ги види веднъж годишно на път към морето. Много са ме наранявали. Чувала съм доста тежки думи - първо за това, че пет години нямахме деца, после и за много други работи. След като родих, си измислиха причина да не дойдат на изписването от родилния дом и видяха за първи път внука си когато той беше вече на няколко месеца. С нищо не са ми помогнали - най-малко пък за отглеждането на детето ми. Но се научих да браня достойнството си и не им позволих да ме мачкат. Преди няколко месеца свекърва ми почина и свекъра остана сам. Заради тежкия му характер отказахме да се преместим при него, но и не сме го изоставили. Въпреки голямата ни заетост със съпруга ми го навестяваме по няколко пъти седмично, за да му занесем някоя гозба, да почистим, да изперем. Гледаме да не чувства че е сам. Но... сякаш колкото повече внимание му обръщаме, толкова по-неблагодарен става и не престава да се оплаква от нас.
Така че, скъпи момичета, няма и не може да има рецепта за разбирателство между снахи и свекърви. Самата аз тръпна от мисълта, че скоро също ще стана свекърва. Но едно ще ви посъветвам - не се напъвайте да бъдете непременно добри за тях. Просто им покажете своето уважение, а те ако са хора - ще ви отвърнат със същото. :idea:
Хайде и аз да кажа нещо за моята свекърва. Видяла съм и очичките на сватбата ни, след това на изписването от родилния на двете ми деца и на 1 рожден ден на големия ми син. Не живее при нас. Не ми е помагала, но пък е отгледала перфектен син /съпругът ми/. Иначе и аз съм кандидат свекърва и то да е живот и здраве цели два пъти.:confused: И се надявам да успея да компенсирам със моите снахи това, което не съм получила от моята свекърва. Помощ, разбиране, съвет..... и каквото още се сетите.:smokin:
И аз да се включа с мнение за моята свекърва.Наистина зависи от човека ,но що се отнася до моята просто нямам думи.Откакто се ожених съм се старала да угодя ,да проявявам уважение,дори съм замълчавала в много ситуации в които ме е засягала,но уви така и не се харесах даже ми се качи на главата.Винаги другата снаха беше по-добрата,въпреки че я обиждаше и навикваше ,но нали е снаха на любимия син.Така се държеше и с децата,винаги е правила разлика между тях,макар че племенницата съм я чувала да се държи много грозно с нея,кото използва обидни думи.живях в нея само две години ,слава богу сега сме отделно и поне не ми е в къщата,макар че като дойде винаги създава проблеми дори и мъжа ми на моменти не я издържа.Много проблеми ми е създавала в семейството,дори за малко да успее да ни развали семейството,но въпреки това аз съм тактичен човек и се старая да не съм злопаметна,все пак е майка на съпруга ми .За разлика от нея свекър ми е направо душица и много се разбираме и много го уважавам.Той никого не е направил разлика между това аз коя съм и сина му ,а каму ли да дели децата,винаги е заставал на страната на правия.Как да не уважаваш такъв човек.И на мен ми предстои да ставам и баба и свекърва,даже дъщеря ми вече живее в нас с приятеля си при нас ,гледам да не се бъркам и се старая да паказвам най вече уважение,защото знам какво е в другата ситуация.За сега мисля че се справям,отвръщат ми със същото,а пък сина като порасне ще видим каква снаха ще доведе.Но и тогава ще се старая да се държа по същия начин пък то вече зависи от човека.Уважение за уважение и аз мисля че това е най важното при тези отношения ,пък зависи вече кой как ще го оцени:idea:
Много ми хареса това!Е,как да не я похваля моята като се чуди как да ми угоди жената!Аз имам малко дете и понякога тя ми го гледа,за да мога аз да плета и ли бродирам:Dиначе от къде да намеря време?Също й прави голям кеф,когато ме види да се радвам на нейн подарък,не забравям също,че именно тя даде кръв за мен,когато ми се наложи.На черното можеш ли да кажеш бяло?Това с отношенията найстина си е до човек и аз съм голяма късметлийка,че ме приеха като собствено дете в новата къща.Да кажа,че моя опит като снаха не е голям,но се надявам и за напред да продължим така.Цитат:
Първоначално написано от Ancho
Хайде и аз да се включа в тази тема, макар, че тя ми е вече бивша свекърва. За нея имаше само една кадърна и това не бях аз, а дъщеря и. Живяхме с нея и много пъти аз вместо да взема нещо на детето си, плащах сметките, а тя плащаше сметките на дъщеря си, или когато вкъщи имахме само хляб и няколко яйца, тя се връщаше и ми разказваше на кой ресторант е ходила, какво е яла и т.н. Да не говоря, че в родилното нито веднъж не дойде ма ме види, защото била "болна", а вечерта когато ме изписаха с бебето, тя отиде на концерт. И така ако продължа, ще изпиша цял роман, но няма смисъл да се ядосвам на вече минали неща. Тя внучето си не е потърсила, та мен ли да уважава.
И това съм го виждала при моя приятелка. Аз все още нямам свекърва така да се каже, защото с приятеля ми не сме женени. Но не мога да се оплача за сега от майка му. Казвам за сега, защото ги има и тези свекърви дето правят мили очи до сватбата, а след това те правят на диви калинки. Надявам се при мен да не се случва. Но от моите странични наблюдения, когато заедно живеят различни поколения се получават и различията и кавгите. Затова, ако е възможно надалеч едни от други, посещение от време на време и тогава няма да има и време за скарване.:D
темата и много интересна и деликатна.Моята свекърва почина преди доста много години-беше си на възраст.Много държеше да се съберем с моя съпруг, и още от първата седмица започна чудото на обвиненията.В един момент се оказах най-недостойната снаха.Гледах ги в очите и само дето не козирувах.Живяхме заедно извистно време и се принудихме дори града да напуснем ,за да запазим семейството.Съпругът ми е злато.Но и той беше между нас.Две деца родих-може и това да имаше значение, защото другото им дете не можеше да има деца.Не зная.До последно беше на ръцете ми, не остана гладна, неизмита,мои бяха грижите около нея-все пак беше родила бащата на децата ми.Не ми се иска да говоря лошо за нея, но обидите ми разбиха здравето.Просто не мога да кажа и добро, колкото и да съжалявам за това.И аз ще бъда един ден свекърва и дано съм се поучила от опита си.:confused:
Аз от скоро съм във форума, но много ме заинтригувахте с тази тема
Искам да споделя и за моята свекърва.
Съпругът ми имаше неуспешен брак преди мен . Преди да се оженим тя постоянно говореше за бившата му жена и за другата си снаха, колко са лоши и как постоянно са се карали с нея. Когато се оженихме , тогава започна и моят ад. Аз бях лошата и невъзпитаната, и постоянно плетеше интриги между мен и съпругът ми. А той постоянно я слушаше и така на няколко пъти бяхме пред развод.
Но в крайна сметка той разбра, че за да има семейство не трябва да слуша майка си или когото и да било друг , а трябва да застане зад мен и детето и да се бори със зъби и нокти за да ни задържи при себе си и да бъдем едно прекрасно семейство.
Зная че и аз някога ще стана свекърва, но се надявам да не се бъркам в живота на синът ми .
милички,всички се надяваме да не сме лоши,но както казват старите баби...едно време свекървите бяха лоши, а сега снахите какви са лоши...май никой не е достоен за нашите синчета :D :D :D
Моята свекърва беше злато!Казвам беше, защото почина преди близо 6 години.:(Тя е най- добрият човек когото познавам.Беше обикновена ,селска жена, но природно интелигентна и много възпитана.В нея нямаше груби думи, снахите бяхме на почит и уважение в нейния дом.Понеже имаше двама сина, много се радваше на това ,че има внучки, плетеше им каквото поискаха, помагаше в отглеждането им.За мен приказката за злата свекърва не съществуваше.
Аз няма да стана никога свекърва, понеже съм женска майка, но истински се надявам дъщеря ми да има свекърва като моята.
Толкова ми липсва тя, че чак ме боли на моменти.Когато ми съобщиха ,че е починала/стана внезапно, без да е боледувала/, изпаднах в шок, сякаш небето се стовари върху мен.
Мога само да съм благодарна на живота, че я имах, свекъра също, че са отгледали и възпитали мъжа ми, който е нейно подобие- безкраен добряк.
Та, това беше моята свекърва за мен-положителна енергия, която ме зареждаше когато бях близо до нея.
аз съм със 25 годишен стаж :D никога не бях чувала майка ми,леля ми,баба ми да се оплакват от свекървите си.когато си "избрах"моята отначало помислих,че аз не бивам,но хора-такова чудо не пожелавам на най-големия си враг :!:няма да ви изреждам патилата си(ще напиша сценарий за сапунка от 4000 серии)само ще ви кажа,че тя не знае кога е рожденния ден на сина и:cry:
Моята свекърва нищо лошо не ми е направила, но и нищо добро. Живеем през 2 блока и един булевард и се виждаме само...............по празници, когато ще има маса. Чувала съм я да говори за мен не много мили неща, но пред хората аз съм най-добрата снаха. Така че може да се каже, че не изпитвам никакви чувства относно нейната особа, просто ми е безразлична. Гледа само себе си,, спокойствието си, разкрасителните си процедури-маникюр и прическа всяка седмица и редовнитей думи са "които има деца да си ги гледа". От десет години съм снаха, един ден не съм оставяла децата при нея, защото знам, че въобще няма да ги погледне, сами ще се гледат, хранят и т.н. Мога дори да кажа, че това положение ме устройва, защото когато дойдат на гости забравят и да си тръгнат. Но не мога да приема за нормално дори и по телефона да не се обажда да чуе не мен, а сина си и внуците си. Доволна съм от съпруга си, че винаги е заставал на моя страна, а не на нейна и той също отбягва контакт с тях, защото го търсят само за работа. това е. Да обобщя-доволна съм от свекърва си-далеч от очите, далеч от сърцето.
Май грешносте меразбрали,но нищо. Само ще добавя, че моя мъж никога не е зависил от някой друг винаги сам взема решенията и рисковете. За което му свалям шапка.Пожелавам на всекиму.
Здравейте.Отдавна не съм била във форума но темата е доста интересна.Ще започна оттам че аз съм в по-добри отношения със свекърва ми отколкото с маика ми.И знаете ли защо.Защото каквото и да направя маика ми ще прости но при свекърва ми нещата са други.На бързо историята-в началото и моята не беше във възторг от мен.Аз се опитвах да угодя докато не разбрах че трябва да отстоявам мнението си.Добре че имам мъж които не се меси между нас и сега съм по-търсена от собствената и дъщеря.Е нужни са компромиси но когато имаш отсреща ЧОВЕК няма как да не се получи.И да различни сме и на някои маики им е доста трудно да прежалят синчетата си.Но и ние обичаме нашите и никои не може да гарантира че няма да станем като тях.:kissyou: на всички настоящи и бъдещи свекърви.Дано ние да бъдем от добрите