КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА , БЕЗ ДА НАТРУПАМЕ ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ ? Асо искате да разберете , прочетете тук
http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1885
Printable View
КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА , БЕЗ ДА НАТРУПАМЕ ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ ? Асо искате да разберете , прочетете тук
http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1885
скритата заплаха в пастите за зъби
http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1845
:idea: :idea: ЗАРАЗНА ЛИ Е ЯЗВАТА? МОЖЕМ ЛИ ДА Я ЛЕКУВАМЕ С ВАКСИНА?
Helicobacter pylori /хеликобактер пилори/ представлява много малка животинка. Всъщност той принадлежи към онази група организми, които могат да бъдат забелязани само, когато човек предварително знае какво и къде да търси. Иначе казано Helicobacter pylori е микроб, който живее в стомаха и според мнението на съвременните медици е най-големият виновник за не особено приятните заболявания - гастрит и язва на стомаха или на дванадесетопръстника.
ПРЕДИ...
Дълго време в медицината бе наложено мнението, че в стомаха по никакъв начин не биха могли да съществуват живи организми, предвид факта, че нищо “живо” не е способно да пребивава в солна киселина. Като причина за стомашните заболявания гастрит и язва беше набеждавана повишената киселинност т.е.- В резултат на “лошите” си навици като тютюнопушенето, прекалената сприхавост и прекомерната употреба на кафе, или пък заради любовта си към пикантните и пушените хранителни продукти, киселинността на стомашните сокове се покачва, лигавицата /епителът/ на стомашните стени не издържа и язвата е готова.
Години наред за приоритет номер 1 в борбата срещу язвата беше смятана именно активната офанзива срещу киселинността. Почти всеки ден се отпечатваха различни и обновени диети за понижаване на киселинността в стомаха, а аптеките непрекъснато бълваха все по-нови и по-модерни медикаменти. В резултат – и днес средствата, насочени за борба срещу киселинността заемат челните места в списъците с най-разпространените фармацевтични препарати по цял свят.И докато световната киселинност постепенно спадаше, язвата продължаваше да се развива и да запазва позициите си.
В началото на 80-те години обаче учениците с хроничен гастрит достигат рекорден брой, а според статистиката всеки шести жител на Европа над 45 години е доказан язваджия. Излекуваната язва в 85 % от случаите развива рецидиви, въпреки стриктното спазване на диета и редовния прием на антикиселинни препарати. Няма съмнение, че по всяка вероятност е пропуснат много важен фактор.
НАСКОРО.....
През 1983 г. група австралийски учени откриват непознато дотогава на науката същество. (Трябва да отбележим, че австралийският континент като цяло “обича” да шокира биолозите с неочаквани факти още от откриването на птицечовката и ехидната.) Този организъм се отличавал с удивителната способност безпроблемно да съществува в солната киселина, отделяна в човешкия стомах. Учените нарекли новооткритият микроб Helicobacter pylori. Бактерията обитавала стомашната среда, обвита в подобие на “персонален скафандър”. “Гадинката” плавала обгърната в балонче от фермент, неутрализиращ в непосредствена близост солната киселина. Чрез спираловидните си “мустачки” бактерията си пробивала вход в лигавицата на стомаха и се заселвала в епителните клетки. Добре защитен от солната киселина Helicobacter pylori се хранел с епителните клетки, отделяйки отровни вещества, които допълнително разрушавали клетките на лигавицата. В резултат от тази намеса увредената лигавица губела способността си осигурява надеждна защита на стомашните стени срещу действието на киселината. Отначало по тях се образували възпаления, които бързо прераствали в язва.
Можем само да предполагаме колко ядосани са били лекарите след като съществуването на Helicobacter pylori станало известно. Годините прекарани в разработка на диети и препарати изглеждали напълно обезсмислени . Медиците от цял свят сериозно взели “на мушка” епителния разрушител и за кратко време в Австралия, Франция, Италия, Швейцария и САЩ се сформирали т.нар. “работни групи по Helicobacter pylori”. Резултатите били мълниеносни - микробът бил уязвим! Helicobacter pylori умирал напълно за броени часове под въздействието на силна доза антибиотик. В комбинация с вещества потискащи киселинността, антибиотиците оказвали великолепно влияние върху язвата – само в 5% от случаите на следващата година се развивал рецидив /вместо в обикновените 85%/. Учените обяснявали появата на въпросния рецидив като следствие от повторно заразяване с микроба или в резултат на активен прием на обезболяващи препарати /които както е известно, рязко повишават киселинността в стомаха/.
Въпреки че лекарите премахнали забраната за консумация на пържено свинско и кисели краставички, едно ограничение все пак останало – прекалената употреба кафето. По думите на немския професор по гастроентерология Б. Симон, една две чаши кафе на ден не биха могли да окажат сериозно влияние на организма, но прекалената консумация на кофеиновата напитка била напълно способна да провокира истински “киселинен пожар”, който от своя страна да предизвика рецидив на язвената болест.
Много скоро след това била разработена и специална ваксина срещу Helicobacter pylori . Тя се състояла от два компонента – белтък от микроба и имуностимулатор. Начинът й на действие бил елементарен – белтъкът се “преструвал” на бактерия, а имуностимулаторът принуждавал организма да изработва по-голямо количество антитела за нея. Ефектът от ваксинацията продължавал от 3 до 5 години. Ваксината била най-ефикасна при лечението на язвената болест – за този период язвата успявала напълно да заздравее и много рядко давала рецидиви.
За съжаление при хората, страдащи от ревматизъм и мигрена ваксинацията и лечението с антибиотици могат и да не дадат резултат. Причината е в обезболяващите лекарства, които са принудени да вземат. Те, като знаем оказват пагубно влияние върху състоянието на язвата. При останалите групи от населението този метод на лечение и досега се смята са доста успешен.
В НАШИ ДНИ......
И въпреки всичко Helicobacter pylori и до днес не е капитулирал, а броят на язваджиите все още не е намалял радикално. Защо?
Причините са две:
Първо – все още не е установен окончателно механизмът на предаване на микроба от един човек на друг. Известно е, че с Helicobacter pylori се пренася лесно при целувка, простуда и неспазване правилата за хигиена в тоалетната. Възможността за разпространение по въздушно-капков път до този момент също не е опровергана.
Американските и швейцарските учени вече са разработили ваксинна система, която да предпазва от евентуална зараза . Но засега ваксините не са достатъчно разпространени и се употребяват единствено в тези две страни.
Втората причина е, че всички нововъведения навлизат изключително бавно в реалния живот. Огромен брой практикуващи лекари все още не са убедени в ползата от подобно лечение. Дори в страна като Германия само един на всеки десет язваджии бива лекуван според препоръките на “работните групи”. Редица специалисти приемат Helicobacter pylori за естествен съжител на човека и мощната доза антибиотици според тях представлява – “стрелба с пушка по врабчета”, която обаче може да причини сериозни дисбактериози по целия организъм.
На този етап все още съществува разногласие между различните школи, идеи и мнения по отношение на новооткрития микроб. Засега единствено в САЩ и Швейцария Helicobacter pylori подлежи на пълно унищожение, тъй като е обявен за вътрешен враг номер едно в национален мащаб.
Ето как вие самите можете да разберете дали вашия лекуващ лекар е привърженик на старата школа или пък обратно – вярва във вредата на Helicobacter pylori . В случай, че лекарят възнамерява да води борба с бактерията, то той би ви предписал следният списък лекарствени препарати:
1.Антациди
2.Медикаменти, потискащи секрецията на стомашните сокове
3.Антибиотици
Ако обаче лекарят е на мнение, че Helicobacter pylori и мил и безобиден организъм, в никакъв случай не би предписал антибиотик! :idea:
според съвременната медицина именно лечението чрез антибиотици е първостепенно и основно. всички други обезболяващи и Н-2 блокери са просто допълнение към основното лечение. точно заради хеликобактер пилори.
Бях чела някъде че тази бактерия най-много вирее в хладилниците и се предава чрез храната. За това всеки продукт трябва да бъде затворен в отделен контейнер
Храните лекуват душата и тялото
Китайската медицина приема, че вътрешната и външната хармония се постигат преди всичко чрез балансирано и правилно хранене.
Горчиво против лошо самочувствие
Много храни съдържат горчиви вещества, които оказват пикочогонно въздействие върху организма.Тези свойства могат да се използват, за да се освободим от задържаните течности. Колкото можете но-често подправяйте супите си с душица,мащерка или розмарин.
Пресните салати от листни зеленчуци оказват успокояващо въздействие при стрес, нервност и хронично безсъние. Те значително подобряват и вашето лошо самочувствие.
Трябва да сте внимателни-прекалената употреба на черен чай или кафе ще направи -кожата ви суха и склонна към преждевременни бръчки.
Сладко за енергия
Сладката храна ни дава енергия, необходима за функционирането на вътрешните ни органи.
Истински доставчик на енергия е само натуралната фруктоза, а нея ще намерите в ягодите, бананите, ябълките, малините, гроздето, крушите, освен това и в орехите, фурмите, стафидите, кестените...
Сред зеленчуците я има в морковите, тиквата, картофите...
Рафинираната захар, с която са пълни всевъзможните лакомства, е загубила почти напълно своите енергетични свойства.
Солта и водният обмен
Нашият организъм има нужда дневно от 5 г готварска сол - обикновено ние приемаме значително повече. В резултат на това от кръвоносните съдове и органите се отделя вода, която се натрупва в тъканите. Отичат краката, клепачите, появява се целулит. Затова храната трябва да се соли, колкото се може по-малко.
Ние често забравяме, че много от храните изобщо не се нуждаят от допълнително посоляване.
Рибата или другите морски продукти, които съдържат сол, може да ядете, без да се страхувате.
Острата храна стимулира активността
Ако треперите от студ или краката са ви студени, ако чувствате остра загуба на сили, най-вероятно е да имате т.нар.енергийна блокада.
Силите си можете да възстановите чрез остра храна или подправки като чили, белия и черния пипер, индийското орехче, хряна, лука, чесъна, карамфила и т. н. Освен това подобни храни стимулират активността.
Затова по-често яжте подлютени манджи. Ако сте на път, не забравяйте, че острата храна дезинфекцира стомаха.
Киселото успокоява
И киселото може да влияе положително върху вашата енергия.
Когато сте ядосани или сте силно обезпокоени, хапнете нещо киселко, за да охладите разгорещения си организъм.
В това отношение особено подходящи са киселото зеле, всички кисели плодове, кисело-млечните продукти в това число и изварата, плодовият чай и дори пшеничената бира.
вижте какво открих из нета
Пирамида на здравословното тегло
Пирамидата на храненето е създадена в САЩ и помага на хората с наднормено тегло да го нормализират, без да гладуват. Това е диетата, по която преди време беше полудяла цяла Америка.
Пирамида на здравословното тегло е разработка на „Mayo clinic” - един от най-известните медицински центрове в Америка.
За разлика от всички познати ни диети Пирамидата можем да прилагаме постоянно, да се храним достатъчно и да се отървем от излишните си килограми.
Каква е тайната й?
Тя е първо в подреждането на различните храни по важност и значение и в даването на предимство на нискокалоричните храни.
При Пирамидата храните са подредени на пет нива по порции. Храненето може да бъде трикратно или петкратно на ден, като изискването е общото количество калории при мъжете да не надвишава 1200, а при жената - 800-1000.
Препоръката на диетолозите е да се яде по-често, но в по-малки количества.
Как са подредени храните в петте нива на Пирамидата?
На първо ниво са въглехидратите (нерафинирани) - хляб, тестени изделия, макаронени изделия (всички от пълнозърнесто брашно), кафяв ориз, картофи, овесени ядки.
Позволено ви е да използвате дневно от 4 до 8 порции от тези храни.
Всяка порция е равна на 70 калории.
На второ ниво - плодовете и зеленчуците. За тези храни няма ограничение колко ще ядете - количеството им е според вида на използваните плодове и зеленчуци.
Ако се храните пет пъти дневно, при всяко хранене - следователно пет пъти, включете в храната си по порция от тях, задължителните дневни порции са минимум пет.
Всяка зеленчукова порция има по 25 калории, а плодовата - по 60.
На трето ниво са белтъчините - растителни и животински: боб, леща, соя, риба, месо, млечни изделия.
От тези храни се препоръчват от 3 до 5 порции дневно.
На четвърто ниво стоят мазнините - олио, зехтин, ядки.
От тях може да се приема от 3 до 5 порции дневно, но това количество не е задължително необходимо.
Всяка порция съдържа 45 калории.
На пето ниво - върхът на Пирамидата включва сладкишите, сладоледа, шоколадовите изделия.
На седмица от тях не трябва да се приемат повече от 525 калории.
На толкова се равнява примерно един средно голям шоколад.
Как да изчислите порциите?
Да, начинът на определяне на порциите храни от Пирамидата на здравословното хранене е по-различен от този, с който сме свикнали да измерваме храната си.
Малко упътване:
Въглехидратите - пълнозърнест хляб и тестени и макаронени изделия от пълнозърнест хляб.
Порция хляб - една тънка филийка.
Порция макаронени изделия - половин чаена чаша.
Порция ориз - чаена чаша.
Порция мюсли, овесени ядки - половин чаена чаша.
Плодове и зеленчуци - порция листни зеленчуци - маруля, салата, спанак - две чаени чаши накъсани, а не нарязани листа (металът на ножа унищожава витамин С).
Порция краставица, домат, чушка - по половин плод от всеки зеленчук. Порция морков - един брой, череши - чаена чаша, портокал или мандарина - половин чаена чаша, грейпфрут - една четвърт от плода е порция.
Белтъчините - месо, риба, боб и т.н. Растителните белтъчини - боб например, измервайте с чаши.
Една трета чаена чаша е равна на една порция.
Една порция мляко е равна на една чаена чаша.
Една порция месо трябва да е голяма приблизително колкото дланта ви, а една порция млечен продукт - на една трета от дланта ви.
Посоченото количество месо е за цял ден, а млечните продукти в указаното количество можете да включите в дневното си меню два пъти.
Мазнините - олио, зехтин. Всяка порция е равна на една супена лъжица.
Тази диета трябва да се съчетава с 30 минути спортуване всеки ден.
В Пирамидата на здравословното хранене нискокалоричните храни като зеленчуци, плодове, пълнозърнести тестени изделия и хляб, картофи (но не пържени), кафяв ориз са на първо място по значение. Тези храни заемат голям обем в стомаха и отнемат повече време за ядене, благодарение на което до специален център в мозъка достига информацията за ситост.
Човек хем се чувства нахранен, хем същевременно отслабва.
ОТРАВЯНИЯТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
ФАКТОРИ, ПЪРВА ПОМОЩ, ПРОФИЛАКТИКА
Благодарение на химизацията и индустриализацията, животът на хората се подобрява, но тези динамични промени в бита, много често застрашават живота на децата, които стават жертва на различни злополуки – битови и транспортни травми, изгаряния, отравяния и други. Всяка година нараства броят на наличните потенциални отрови в световен мащаб. У нас и в много от развитите страни, отравянията в детската възраст продължават да бъдат значим проблем.
Факторите, благоприятстващи отравянията са няколко:
На първо място – възрастта. По данни на световните автори, отравянията засягат най-често децата до 5 години, като най-застрашена е групата от 1 до 3 години – това е възрастта на любопитството. Кърмачето поставя в устата си всичко, което попадне в ръцете му, детето от 1 до 3 години изважда от шкафа всичко за да го опита, 3 годишното отключва и наднича навсякъде, а 4 годишните са по-претенциозни и поглъщат предимно сладките неща.
Друг фактор е полът. Момченцата се отравят по-често – това се обяснява с тяхната по-голяма активност и палавост.
Сезон особено опасни са лятно-есенните месеци, когато надзорът над децата е занижен. Есенният връх в отравянията се обеснява със зачестилата консумация на диворастящи гъби.
Дни на седмицата – у нас най-често злополуките се случват през събота, неделя и понеделник. Това се дължи на особености в бита на българското семейство. Тогава децата не са на ясли и градини където отравянията са много редки, поради силния контрол. Майките им разтребват и почистват жилището и тогава децата оставени без надзор намират лесно извадените битови препарати, които много често са силни отрови. Деца потърсили помощ в понеделник обикновено са пострадали в неделя.
В западна Европа, обаче детските отравяния стават най-често в петък и понеделник т.е. в началото и в края на седмичната почивка, когато в жилището настъпва безпорядък, поради подготовката за излет и след него.
Часовете на деня. Дневното разпределение на детските отравяния показва три върха 8 часа, 12 часа и 17-18 часа. Това са часовете на физиологичната хипогликемия и изгладняването на малките палавници, които търсят нещо за хапване.
Местонахождение на отровата. Най-често детето намира отровата в кухнята. Там стават до 60% от инцидентите. Проучванията показват, че повечето български домакинства нямат домашна аптечка. Лекарствата се държат в кухненския бюфет, в чекмеджето на кухненската маса, в тоалетката в гардероба, в нощното шкафче на прозореца и др. В кухните на достъпни места се съхранява и алкохолът. Различни разтворители, нафта, коресилин, газ за горене, почистващи препарати, препарати за отпушване на канали и др. се държат под мивката в кухнята, в шкафовете, редом със съестните продукти, на балкона, в банята.
Други фактори са ниската обща и медицинска култура на хората, недостатъчен надзор на децата, лошо съхранение на препаратите, грешки при даване на лекарства. В резултат на незнание или невежество на децата се дават неподходящи медикаменти или дози без съвета на лекар. Възрастни хора – най-често баби поради недовиждане или невнимание допускат същата грешка.
ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ
Какво трябва да знаем и да направим в случай на отравяне.
Навременност
Често родителите чакат “заспалото” дете да се събуди само и едва след три-четири часа разбират, че става дума за безсъзнателно състояние, а не за сън.
Практиката показва, че решаваща роля за изхода на което и да е отравяне има своевременната стомашна промивка, от която зависи каква част от отровата ще бъде елиминирана още преди да се е усвоила от организма. Ето защо, ако детето не е в безсъзнание и е в състояние да пие само му се дава голямо количество леко солена вода или вода с разтворен медицински въглен в нея. След което се предизвиква повръщане чрез бъркане с пръсти в гърлото на детето. Важно е да се отбележи, че повръщането става през пръстите, без те да се вадят, защото се прекъсва повръщателния рефлекс.
Ако отровата е постъпила през кожата (разтрито кърмаче с ракия, обезвъшляване със селскостопански препарати и т.н.), незабавно детето трябва да бъде изкъпано с топла вода и сапун.
Междувременно или веднага след това да се телефонира на домашния лекар, екип на бърза помощ или директно на Центъра за борба с отравянията на НИСМ “Пирогов” на тел. 51-53 426 или 233 за получаване на указания.
ПРОФИЛАКТИКА НА ДЕТСКИТЕ ОТРАВЯНИЯ
Проблемът за опазване на децата от отравяния стои не само пред родители и педиатри, но и пред химическите и фармацевтични предприятия, пред аптекари, патронажни сестри и детски възпитатели. Основните насоки могат да се определят така:
1. Производство и опаковка на медикаменти и химически продукти (трудно отварящи се флакони и контейнери, различни дозатори, ограничаващи количеството на изтичащото вещество, четливи предупредителни надписи на български език, информация за точното съдържание на веществото, мерки за безопасност).
2. Предписване и продажба на медикаменти и химикали. Тук мерките са следните:
Продажба на медикаменти само срещу рецепта!
Продажба на химикали само в оригинална опаковка.
3. Съхранение на медикаменти и химикали
Те трябва да се държат далеч от детския поглед в недостъпни и заключени шкафове.
4. Надзор и възпитание на децата.
5. Здравна просвета
Д-р Филип Цаков
(токсиколог в НИСМ "Пирогов" - София)
Как да предпазите бебето си от инвалидизиране
Причина за инвалидизиране е вроденото изкълчване (луксация) на тазобедрената става. Освен това има деца, на които ставата не се е оформила напълно през ембрионалния период и има по-голяма вероятност от изкълчване отколкото нормално оформила се става.
Момичетата страдат по-често от момчетата. За да се развие тази болест играят роля: наследствеността и действието на външен механичен фактор.
Унаследява се “свръхеластичността” на ставите. Освен това в края на бременноста и няколко дни след раждането в организма на бебето циркулират хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива, еластична, и поддатлива на увреждане от външни фактори.
Втората група фактори са именно външните механични фактори. Те могат да действат по време на бременността, по време на раждането и след това.
По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на бременната и твърдата стена на матката на жени в първа бременност.
Рискова група за увреждане по време на раждането са децата със седалищно предлежание, защото те се израждат с дърпане за крачетата.
Периода след раждането е най-отговорен за родителите. Какво трябва да знаете: - не дърпайте детето за крачетата (повдигайте долната част от тялото му с длан под тазчето); - не дърпайте крачетата, за да ги изправите и приближите едно към друго; - не увивайте бебето като пашкул; - при носене на ръце на детето, то да е с разкрачени крачета, които да обхващат тялото ви, а не със събрани.
Това е така, защото до раждането физиологичната поза на крачетата е “жабешка” – свити и раздалечени. Ще дойде време, когато детето само ще се научи да ги изправя и събира, без да го насилваме.
Първите 7-10 дни след раждането, когато съединителната тъкан е още под въздействието на хормоните, са най-опасни за изкълчване под въздействие на външни механични фактори и едновременно с това са най-благоприятни за коригиране на луксация.
За лечение и профилантика е препоръчително и задължително на детато да се обуват специални гащички – най-отгоре на облеклото. Те раздалечават крачетата на бебето. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля.
До края на първия месец 80 % от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20 % трябва да ги носят още 2-3 месеца. Гащички можете да намерите в ортопедичните клиники.
В по-късна възраст луксацията се коригира със стремена на Павлик; наместване (с екстензия – разтягане или ръчно) с последващо гипсиране; апарат на Ханаусек и оперативно.
Кои са признаците на луксация:
несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата
разширена и сплесната седалищна област от страната на болната става
кос таз – тазът е наклонен към здравата страна, защото мускулите от болната страна са отпуснати, за да щадят и да не натоварват ставата
по-къс и извъртян навън болен крак
походка с накуцване ( “патешка походка” при двустранно изкълчване)
засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза – при двустранно изкълчване
в легнало по гръб положение и свити в колената и тазобедрените стави крака, коляното на болното краче е по-ниско от това на здравото
трудно отвеждане на болното краче навън (разкрачване)
Специфично се изследват симптомът на Томас, тестът на Маркс-Ортолани, тестът на Барлоу и тестът на Палмен.
За симптома на Томас детето е легнало по гръб. Вдигаме едното краче свито в тазобедрената става. Ако при това се вдигне и другото, то симптомът на Томас е положителен. До 3-4 месеца положителен симптом дава зравата става, а над 3-4 месечна възраст наличието му е болестно състояние.
Тестът на Маркс-Ортолани се прави на деца в първите 10 дена след раждането. Детето лежи по гръб. Крачетата са свити в тазобедрените (90°) и в коленните стави. Раздалечаваме и след това приближаваме крачетата. Ако при приближаването се чуе изпукване, тестът на Маркс-Ортолани е положителен и луксация има. По-подробни са тестовете на Барлоу и на Палмен. Те доказват и склонност към изкълчване (без да има такова) поради ембрионалната незрялост на ставата. Правят се само от опитни специалисти-ортопеди.
Най-точна диагноза се поставя след рентгеново изследване и оценка от специалист ортопед.
Галина Андреевска
(стажант лекар към МУ-Соф
ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ УХАПВАНЕ И УЖИЛВАНЕ ОТ НАСЕКОМИ И ЖИВОТНИ
I. Ухапване от змии.
В България има само 4 вида отровни змии –пепелянката,каменарката,усойницата и остромуцунестата усойница.
Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързоразпостраняващ се оток,след което се проявяват общите-висока температура,коремни болки,студена пот,обща слабост,червени петна по тялото и загуба на съзнанието.Най бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване.
Най-общо може да се разбере че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези:
· -зигзагообразна лента на гърба на змията.
· -характерно рогче на челото й.
· -наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см.
(акоима поредица от ухапвания значи змията не е отровна.)
Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват:
1.Лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа
когато е на крак или ръка като целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообръщение(забавя поемането на отровата в организма),като същевременно не се прекъсва притока на артериална кръв към крайника.
2.Поставяне на лед или кърпи със студена вода на мястото(за забавяне
на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове).
3.Максимално бързо осигуряване на медицинска помощ.
Ужилване от пчели,оси и стършели.
1. Изважда се жилото.
2. Поставят се лед или кърпи със студена вода на мястото.
3. При наличието на данни за тежка алергична реакция при предишни ужилвания, се поставя лека пристягаща превръзка за 1-2 часа с цел забавяне на разпостранението на отровата,поема се някакъв противоалергичен медикамент(Цетиризин,Кларитин,Лоратадин,Фенистил,А лергозан,Антиалерзин….), и се прави повикване в ЦСМП(център за спешна медицинска помощ).
Ухапване от куче.
1. Раната се измива с вода и сапун.
2. Обработка с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).
3. Медицински преглед с преценка за ваксинация за тетанус и бяс.
4. Наблюдение на кучето ако е домашно за прояви на бяс(прояви на необичайна агресивност,обилно отделяне на слюнка) до 10-тия ден от ухапването.
Ухапване от други домашни животни.
1. Раната се измива с вода и сапун.
2. Обработка с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).
3. Медицински преглед с преценка за ваксинация за тетанус и евентуален шев на раната.
Ухапване от паяк и скорпион.
В България няма паяци и скорпиони чието ухапване да е смъртоносно. Местните представители на тези 2 рода притежават отрова която може да предизвика единствено само подуване и болка на мястото на ухапването.
Поставят се лед или кърпи със студена вода на мястото, а срещу болката-Аналгин и Парацетамол по 2 таблети.
Ухапване от кърлеж.
В предвид на това че , кърлежите са преносители на няколко много опасни инфекциозни
болести, като Лаймска болест, Марсилска, Ку и Кримска хеморагична треска,трябва непременно да се извърши
лекарски преглед с оглед на евентуална необходимост от ваксинация срещу Тетанус и
попълване на Бързо известие до РИОКОЗ (бившата ХЕИ) с изпращане на кърлежа за изследване на евентуално
носителство на причинителите на гореспоменатите заболявания.
Това което трябва да направите през времето до прегледа е:
1. Намазване на кърлежа с мазнина ( вазелин,свинска мас,олио,крем ).
2. След 30 мин. се изтегля бавно и внимателно с пинсета или метални щипци,като същевременно се завърта леко по посока обратна на часовниковата стрелка,като кърлежът се запазва за да бъде предаден на лекаря,който ще го изпрати за изследване.
3. Мястото на ухапването се обработва с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).
Осемте Божии заповеди за употребата на антибиотиците
Ако искате да живеете повечко, спазвайте следните препоръки:
1. Не се лекувайте с антибиотици ... при вирусни и гъбични инфекции. Антибиотиците действат само на бактериите.
2. Ако Ви е сполетяла бактериална инфекция - изискайте да Ви се направи антибиограма. Антибиограмата представлява изследване, при което се установява кои оръжия (точно кои антибиотици) изтребват най-добре Вашите бактерии-нашественици. За целта ще трябва да дадете на лекаря или да му позволите по специфичен начин да вземе от Вас секрет съдържащ бактериите.
3. Измежду антибактериалните оръжия трябва да бъде избрано това, което се натрупва или просто минава през "най-болната част" на Вашия организъм в най-подходящо количество, за да си свърши работата.
За инфекции на пикочо-отделителната система подходящи са: цефалоспорини; сулфонамиди; пеницилини; 4-хинолони; аминоглюкозиди.
За белодробни инфекции: пеницилини, тетрациклини, цефалоспорини, макролиди.
За мозъчни инфекции: бензилпеницилин, хлорамфеникол, цефтриаксон.
За инфекции в устната кухина: ровамицин.
За инфекции на жлъчните пътища: цефамандол, цефоперазон, мезлоцилин, еноксацин, еритромицин.
За стомашно-чревни инфекции: сулфагванидин и др.
Лекарите знаят най-добре.
4. След като сте избрали най-точното и най-добро средство, трябва да Ви се направи кожна алергична проба с него. Ако сте алергичен към лекарството, то може само да Ви навреди повече - затова се сменя с друго, отговарящо на всички горепосочени условия.
5. Ако антибиотикът се приема през устата - някои храни могат да го дезактивират - попитайте лекаря. Въобще питайте преди или след ядене и на какъв интервал да го вземате.
6. Вашето антибактериално средство, за беда, може да има свойството да взаимодейства с лекарства, които вече пиете или се налага да пиете успоредно с него. Това сериозно може да Ви навреди или да навреди на силата на действие на антибиотика. Попитайте лекаря.
Някои примери:
Противокиселинните средства пречат на резорбцията на тетрациклините и 4-хинолоните.
Ефектът на противозачатъчните хапчета се неутрализира от хлорамфеникол и тетрациклини и т.н.
7. Ако имате тежки нарушения във функциите на Вашия организъм - бъбречна недостатъчност или чернодробни заболявания - някои антибиотици въобще не бива да бъдат прилагани, а дозите на други трябва да се намалят.
При бъбречна недостатъчност се избягват: пеницилин, 4-хинолони, аминоглюкозиди, цефалоспорини.
При чернодробни проблеми не се прилагат тетрациклини и хлорамфеникол.
8. При бременност и кърмене не бива да се прилагат: тетрациклини, бисептол и рифампицин, защото водят до уродства на плода.
Автор: д-р Мариан Ангелов
--------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------
Не позволявайте това да ви се случи
Много хора, предимно млади жени и момичета, купувайки си нова дреха, нямат търпение да я облекат. Било за да се почувстват по-комфортно, или пък да се покажат някому. Облечете ли новата дреха без да сте я изпрали обаче, рискувате да си навлечете не малка неприятност. Особено ако се касае за интимно облекло, бельо, влизащо в пряк допир с кожата.
Съществува кожно заболяване наречено розов лишей (pityriasis rosea), основна причина за което се счита алергичната реакция на организма към някои вещества, употребявани при фабричната обработка на дрехите, за стабилизиране на цветовете или за подобряване издръжливостта на материята, от която са произведени.
Други автори приемат розовия лишей за инфекциозно заболяване с вирусна или микробна (стрептококова) етиология, поради честото му възникване след остро възпаление на горните дихателни пътища; едновременното заболяване на няколко души; последващия траен имунитет.
Чрез серологични изследвания, обаче, не се установява връзка между розовия лишей и различни вирусни и бактериални инфекции.
Изхождайки от позицията, че се касае за алергично заболяване, привеждаме подробности за неговото протичане. Наблюдава се в млада възраст 15-35 год. Има пролетна и есенна сезонност. Започва внезапно с появата на едно овално петно 2-3 см в диаметър, с розово-червен цвят, жълтеникав център и леко надигнат, залющващ се, белезникав периферен ръб. Петното се нарича първична "майчина" плака и оздравява в центъра, а се разпространява периферно. Локализира се най-често в областта на гърдите, като медальон. Няколко дни по-късно, обикновено след къпане, се появяват множество малки, овални, леко надигнати, розови петна, залющващи се по периферията. Разполагат се симетрично по тялото, крайниците (до коленете и лактите), а по гърба могат да наподобят "клонки на ела". При децата, обривите могат да засегнат лицето и окосмената част на главата. Лигавиците по принцип не се засягат.
Субективни оплаквания по правило липсват. В някои случаи се наблюдава слабо неразположение съчетано с леко повишаване на температурата и увеличаване на лимфните възли в шийната област.
По време на обрива, кожата е с повишена чувствителност към всякакъв вид дразнене (от физическо, химическо и медикаментозно естество), затова съветваме да се избягват:
изпотяване
излагане на слънце
носене на грубо (вълнено, ленено и др.) и непорьозно (синтетично) бельо
къпане (особено със сапун)
Въпросът с къпането е много интересен. Това е една от особените болести, които не го понасят. Ако направите грешката да се изкъпете основно има опасност да се появи сърбеж и по тялото Ви да плъпнат нови обриви. Единственото, което можете да си позволите е хладък душ без сапун и изтриване.
Протичането на заболяването е циклично със спонтанно излекуване средно след 6 седмици, в много редки случаи за 2-3 месеца.
На мястото на обрива остават хиперпигментации (засилено оцветяване на кожата), които с течение на времето избледняват.
Рецидивите (повторните обостряния) на заболяването са много редки (обикновено след 7-10 години).
Поради спонтанното излекуване, в повечето случаи въобще не се стига до медикаментозна терапия. Просто трябва да се избягва дразненето на кожата от каквото и да е естество, както беше споменато по-горе.
При силен сърбеж или неприятни усещания от страна на кожата, външно могат да се приложат индиферентни пудри и/или бяла микстура; мека цинкова паста или локални кортикостероиди в охладителен крем.
При по-тежко и затегнато протичане могат да бъдат предписани антихистаминови препарати (H1-блокери) и евентуално кортикостероиди в ниски дози.
С една дума: за да намалите риска от "евентуална среща" с розовия лишей, и за да не изпитате всичко горепосочено на гърба си, решението е просто: Не бързайте да обличате новата си придобивка, преди да сте я изпрали. Така ще можете да и се радвате след това без евентуални последици.
д-р Радка Тодорова
ЗАЩО ПЪРЖЕНИТЕ ХРАНИ СА ВРЕДНИ ????????
Българинът по принцип обича пържените храни. Като започнем от мекиците на баба, минем през поничките, пирожките и стигнем до вкусните пържени яйца, дробчета, кюфтета, картофки.
Определено пържените храни са по-пикантни. Самата хрупкава коричка, която се получава върху изпърженото, е направо влудяващо възбуждаща за сетивата. Но зад примамливия външен вид се крие опасност.
При загряване на мазнината, в която се извършва процесът на пържене, обикновено се достигат температури от порядъка на 200 - 270° С. При тези температури, както в продуктите, така и в самата структура на мазнината настъпват изменения. Реализира се реакцията на липидна пероксидация. Ще рече: във веригите на мастните киселини става насищане на ненаситените им връзки с О2. Поради високата температура и интензивността на процеса, започва отделяне на паразитни, отцепени молекули с висока енергия – т.нар. свободни радикали. Тези свободни радикали, след като бъдат погълнати, играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или във вътрешността на клетките на човешкия организъм – смущавайки естествените физиологични процеси протичащи в тях.
В някои клетки е възможно да се увреди генетичният материал и те да мутират, а така възниква ракът. От пържени храни най-често се получава рак на лигавицата на стомаха.
Не винаги и не при всеки, но опасността съществува.
Клетките имат защитни системи обезвреждащи свободните радикали. Такива са системата на глутатйона, системата на vit Е и vit А.
Всяка защита понякога се пропуква. В случая резултатът е фатален.
За да се предпазите:
Трябва да се ограничи консумацията на пържени храни. Печеното месо, картофи и др. също си ги бива.
Ако се пържи нещо, то това да става във фритюрник, за да се избегне прегряване на мазнината. Фритюрниците, чрез специална система за контрол, поддържат температурата на мазнината до 190° С. Установено е, че до тази температура процесите на липидна пероксидация, макар и да са налице, не са в степен застрашаваща силно здравето.
Обикновеното олио трябва да се подменя след 2-3 пържения. Съществуват мазнини от различни растения, специално стабилизирани и пригодени за по-дълготрайна употреба във фритюрник. Освен по дългосрочност на употребата – тези мазнини имат и предимството да образуват по-малко свободни радикали.
Между пърженията съхранявайте мазнината на тъмно и при затворен фритюрник. Така я предпазвате от допълнително вредно разграждане.
Автор: д-р Мариан Ангелов
Попаднах на този материал. Може да е полезен в борбата ни срещу лечението с антибиотици. http://verbena-m.com/index.php?item_id=22
Още малко материали по темата за среброто
http://arcol.hit.bg/
http://www.armax.hit.bg/main_files/armax.htm
как да се справим с махмурлука ???
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=988624
стволови клетки
http://lucy.blog.bg/
и още за стволовите клетки-съвсем нова информация
Открит е нов източник на стволови клетки
Американски учени съобщават, че са открили нов източник на стволови клетки, който ще сложи край на полемика дали е етично да се използват тъкани от човешки ембриони.
Откритието дава големи надежди на учените, макар тези клетки да не притежават свойствата на ембрионалните, които могат да се развиват във всеки тип клетки, изграждащи човешкото тяло.
Изследователите успешно извлекли клетките от околоплодните води и ги отгледали в лабораторни условия.
В научното сп. Nature Biotechnology екипът от Северна Каролина съобщава, че пробите били взети по време на диагностични изследвания по време на бременността. Заключението е, че "амниотични клетки" са в състояние да се развиват в различни видове тъкан, но не са съвсем идентични с ембрионалните и могат да имат по-тясно приложение.
Американските учени са използвали извлечените от околоплодната течност клетки, за да създадат в лаборатория мускулни, костни, мастни, нервни, чернодробни и клетки на кръвоносни съдове.
Клетки от околоплодната течност биха могли да се използват за лекуване различни заболявания.
Различните цветове влияят по различен начин на здравето.
На учените отдавна е известно, че цветовете влияят по особен начин на психиката и здравето като цяло. Колкото и да е странно на пръв поглед, цветът на продуктите, които ядем, може да предизвика различни реакции в организма. - Белите продукти (мляко, извара, сирене и др. млечни продукти, ориз, чесън, карфиол) успокояват, премахват раздразнителността и извеждат от организма токсините. - Сините (грозде, сливи, картофи със синьо-виолетова кора) съдържат биологично активни вещества - антоцианини, които защитават кръвоносните съдове и зрението. - Зелените (маруля, броколи, зелен грах) подхранват мозъка, повишават активността, премахват напрежението. Хлорофилът, съдържащ се в зеленчуците и плодовете със зелен цвят, стимулира изработването на еритроцити (червени кръвни телца) в кръвта и активизира имунната система. - Червените (цвекло, чушки, домати, ягоди) стимулират обменните процеси, подобряват кръвообращението и повишават работоспособността. Но ако се употребяват в големи количества, те могат да предизвикат превъзбуждане и проблеми със заспиването. - Оранжевите (праскови, кайсии, тиква, мандарини, моркови) спомагат за възстановяването на нервните клетки и обновяването на мускулните тъкани, повишават сексуалността, подобряват настроението, помагат в борбата с умората и апатията, успокояват главоболието. - Жълтите (лимони, ананаси, ябълки, банани, царевица, кашкавал, яйчен жълтък) стимулират храносмилането, подобряват апетита, снабдяват с енергия и способстват за прочистването на кръвта. по материали от Psychology Today
Права и задължения на пациента
Аз съм здравноосигурен. Имам право на:
· достъпна и качествена здравна помощ;
· информация за здравословното ми състояние и методите за лечението ми;
· първична извънболнична медицинска помощ;
· специализирана извънболнична медицинска помощ;
· медико-диагностични изследвания;
· високоспециализирани медицински дейности;
· болнична помощ;
· лекарства за домашно лечение;
· мнение на повече от един лекар за диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването ми;
· отказ от лечение.
Всичко, което съм споделил с лекаря, е поверително.
Ако не съм доволен от качеството на медицинската и стоматологична помощ, оказана ми от договорен партньор на НЗОК/РЗОК, мога да подам писмен сигнал до директора на районната здравноосигурителна каса по местоживеене или до директора на Националната здравноосигурителна каса. В случай на неправомерно взета сума трябва да приложа и копие от финансовия документ, издаден от лечебното заведение.
Контролните органи ще извършат проверка за изясняване на фактите и ще получа писмен отговор на подадения сигнал.
Като пациент имам право на информирано съгласие:
Информирано съгласие е своевременното предоставяне на медицинска информация в подходяща форма и обем, което дава възможност за избор на лечение. За получаването на информирано съгласие лекуващият лекар (стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител.
В случаите, когато е налице отказ на родителя, настойника или попечителя и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
Всяка медицинска и стоматологична дейност, свързана с моето лечение, се осъществява след изразено от мен информирано съгласие.
Лекуващият лекар или стоматолог трябва да ме уведоми за:
· диагнозата и характера на заболяването ми;
· целите, начина и различните възможности на лечението, както и очакваните резултати и прогнозата;
· рисковете, свързани с предлаганото лечение, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
· вероятността от благоприятно повлияване или риска за здравето при прилагане на други методи на лечение, както и при отказ от лечение.
· повишения риск за живота и здравето при хирургични операции, обща упойка и при други сложни медицински манипулации (В тези случаи информираното съгласие се предоставя в писмена форма.)
продължение
Аз избрах свободно своя личен лекар.
От него получих личната си здравноосигурителна книжка.
Към личния си лекар се обръщам винаги, когато имам здравословен проблем и се нуждая от консултация, изследвания, домашно или болнично лечение, както и за предписване на лекарства.
Ако пребивавам в друго населено място за срок до един месец и трябва да получа медицинска помощ, мога да се обърна към всеки общопрактикуващ лекар за съдействие. Необходимо е да му представя здравноосигурителната си книжка.
Ако ми се налага да пребивавам в друго населено място за срок от един до пет месеца, трябва да направя временен избор на общопрактикуващ лекар. За целта трябва да закупя от районната здравноосигурителна каса или от книжарница за медицинска документация регистрационен формуляр за временен избор. Формулярът се попълва от лекаря, който ще ме обслужва за периода на пребиваването ми на новото място. При изтичане на срока на временния избор автоматично се възстановява постоянният ми избор на общопрактикуващ лекар.
Ако не съм доволен от общопрактикуващия лекар или отида да живея на друго място, имам право да си избера нов личен лекар. Това става два пъти в годината – от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. За смяната ми е нужен специален талон-формуляр, който трябва да закупя от от районната здравноосигурителна каса или от книжарница за медицинска документация. С формуляра трябва да отида при новоизбрания личен лекар и на място да попълня моите, и на лекаря, лични данни. Трябва да представя на новоизбрания лекар и здравноосигурителна книжка (или третия екземпляр от регистрационния формуляр, ако нямам здравноосигурителна книжка). Не е необходимо да уведомявам досегашния си личен лекар за извършената смяна.
Имам здравословен проблем.
Посещавам личния си лекар. Той ме преглежда и ми назначава лечение.
В лекарския кабинет е изложена информация кои категории хора са освободени от потребителска такса за медицински и стоматологични услуги. Ако не попадам в изброените категории, заплащам потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата за страната.
Трябва да ми се направят изследвания.
Лекарят ме изпраща с направление за медико-диагностични изследвания в лаборатория. Направлението може да се използва до 30 календарни дни от издаването му.
В лабораторията заплащам такса за вземане на биологичен материал, не по-висока от 2.00 лв., независимо от броя на изследванията, които ми се правят.
Нуждая се от консултация при лекар специалист.
Моят личен лекар ме изпраща с талон-направление при лекар със съответната специалност. Направлението може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
Лекарят специалист ме преглежда, и ако се нуждая от допълнителни изследвания, издава направление за тях. Той ми назначава лечение. До 30 календарни дни от първия преглед при специалиста, той може да назначи допълнителни прегледи, в зависимост от състоянието ми.
За всяко посещение при лекаря заплащам потребителска такса размер на 1% от минималната работна заплата.
Трябва да се лекувам вкъщи.
Лекуващият лекар назначава лечение. Той ми издава болничен лист за срок до 7 дни без прекъсване, но за не повече от 40 дни с прекъсване в една календарна година.
За домашното ми лечение са необходими лекарства.
Лекарят ме информира кои медикаменти се заплащат частично или изцяло от НЗОК. Предписва ми лекарствата на рецепта-бланка на НЗОК и аз ги получавам от аптека, която е сключила договор с касата. Ако здравната каса не поема изцяло цената на предписаните лекарства, доплащам нужната сума.
Ако лекарствата за моето лечение не се заплащат от НЗОК, лекарят издава обикновена рецепта и аз мога да ги купя от всяка аптека.
За лечение на остри заболявания лекарят ми изписва медикаменти за не повече от 10 дни, като задължително указва срока на валидност на рецептата.
Имам хронично заболяване.
Личният ми лекар ме информира дали подлежа на диспансеризация при него или трябва да бъда включен за диспансерно наблюдение при лекар специалист. Лекарят, при когото се водя на диспансерен отчет, ме информира какви и колко изследвания и консултации трябва да ми се правят. Той проследява хроничното ми заболяване.
За лечението на хроничното ми заболяване са необходими лекарства. Нужно е да закупя от книжарница за медицинска документация Рецептурна книжка на хронично болния, в която личният ми лекар вписва своите и моите данни, и отбелязва хроничните ми заболявания. Трябва да заверявам рецептурната книжка в районната здравноосигурителна каса по местоживеене или в съответния общински офис на РЗОК.
В рецептурната книжка личният ми лекар или лекарят специалист по профила на заболяването вписва лекарствата и медицинските изделия, нужни за моето лечение.
Всеки месец лекарят, наблюдаващ хроничното ми заболяване, изписва нужните лекарства на рецепта-бланка на НЗОК и ги вписва в рецептурната книжка.
С рецептурната книжка и рецептата получавам лекарството от аптека, сключила договор с НЗОК. Ако то е платено частично от здравната каса, доплащам необходимата сума.
Рецептата за лекарствата за хроничното ми заболяване има валидност 30 дни. Изключение правят медикаментите, съдържащи наркотични вещества. Те се изписват за не повече от 30 дни, но срокът на валидност на рецептата е 7 дни от датата на издаването.
Трябва своевременно да представям за заверка рецептурната си книжка в РЗОК по местоживеене. Трябва да подам и декларация, с която да удостоверя, че съм здравноосигурен.
За лечението ми са нужни скъпоструващи лекарства, изписвани по протоколи IА или IВ.
Лекарят специалист, който наблюдава състоянието ми, ме информира какви документи трябва да представя пред РЗОК, за да кандидатствам за лечение със скъпоструващи лекарства. Лекарят изготвя и нужния протокол-бланка на НЗОК. Подавам документите, заедно с молба за отпускане на съответното лекарство до директора на районната здравноосигурителна каса по местоживеене. Трябва да подам и декларация, с която да удостоверя, че съм здравноосигурен.
С рецептурната книжка, рецептата и ксерокопието от протокола получавам лекарството от аптека, сключила договор с НЗОК. Ако то е платено частично от здравната каса, доплащам необходимата сума.
Ако получавам скъпоструващи лекарства по протокол IA за дадено заболяване, не може да ми бъде предписвано друго лекарство за същото заболяване от Лекарствения списък на НЗОК.
Нуждая се от стоматологично лечение.
Мога да посетя всеки зъболекар, сключил договор със здравната каса. На видно място в кабинета му е обявен списък със стоматологичните дейности, които са изцяло или частично заплатени от здравната каса.
Трябва да представя на зъболекаря личната си здравноосигурителна книжка, в която той вписва какви лечебни дейности от договорените със здравната каса ми е извършил. Ако тези дейности не са заплатени изцяло от НЗОК, доплащам необходимата сума.
За всяко посещение при стоматолог заплащам потребителска такса от 1.50 лв. (1% от минималната работна заплата).
Нуждая се от консултация или лечение при специалист-стоматолог.
Зъболекарят ме изпраща с талон-направление при специалиста. Той ме консултира и провежда лечението, за което доплащам или заплащам изцяло. Ако се окаже, че трябва да се лекувам или оперирам в болница, специалистът или общопрактикуващият стоматолог ми издава талон-направление за болнично лечение. НЗОК заплаща стоматологично лечение в болница по 4 клинични пътеки.
и още
Трябва да постъпя за лечение в болница.
Личният ми лекар или специалистът ме изпращат с талон-направление към избрана от мен болница, която е сключила с РЗОК договор за лечение на съответното заболяване по клинична пътека. Направлението е валидно 30 дни до прегледа в диагностично-консултативния блок на болницата.
При постъпването в лечебното заведение лекарят ме преглежда, обяснява ми диагнозата и обсъжда с мен начина на лечението, както и рисковете, свързани с него.
НЗОК заплаща изцяло лечението ми по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите, с изключение на случаите, които са изрично упоменати.
За всеки ден болнично лечение заплащам само потребителска такса от 3.00 лв. (2% от минималната работна заплата). Ако се налага да се лекувам в болница повече от 10 дни за една година, не заплащам потребителска такса за престоя си след 10-тия ден.
Лечението по клинична пътека включва и контролен преглед, след изписването ми от болничното заведение.
Трябва да предоставя издадената ми от болницата епикриза на личния си лекар, защото той ще продължи да наблюдава моето здравословно състояние.
Когато се лекувам в болница имам право:
· да приема или да откажа посещения;
· да ползвам услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
· да продължа образованието си и да имам достъп до занимания, отговарящи на моите социални, религиозни и културни потребности.
Страдам от нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза.
Имам право на палиативни медицински грижи. Те се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи. Тези грижи включват:
· медицинско наблюдение;
· премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
· морална подкрепа за мен и моите близки.
Като здравноосигурен аз имам и задължения:
· Трябва редовно да плащам здравноосигурителните си вноски;
· Трябва да нося личната си здравноосигурителна книжка винаги, когато посещавам личния си лекар или стоматолога;
· Трябва да се явявам на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;
· Трябва да изпълнявам предписанията на лекаря (стоматолога), както и изискванията за профилактика на заболяванията;
· Трябва да спазвам установения вътрешен ред на лечебното заведение, в което полу*чавам медицинска или стоматологична помощ;
· Трябва да уважавам професионалното и човешкото достойнство на лекарите и стоматолозите;
· Не трябва да увреждам умишлено собственото си здраве или здравето на друг човек.
Потребителска такса за медицинска и стоматологична помощ
Като здравноосигурен гражданин, съгласно Закона за здравното осигуряване при всяко посещение при личния лекар, лекаря специалист в извънболничната помощ и стоматолога заплащам потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата.
За всеки ден болнично лечение заплащам потребителска такса в размер на 2% от минималната работна заплата. Ако се лекувам в болница повече от 10 дни в рамките на една година, не заплащам потребителска такса за престоя след десетия ден.
Когато си правя изследвания, назначени от личния лекар, лекаря специалист или стоматолога, в лабораторията заплащам:
· Цена за вземане на биологичен материал (сумата не може да бъде по-висока от 2 лв. за едно посещение в лабораторията, независимо от броя на изследванията)
или
· Потребителска такса.
От заплащане за таксата за вземане на биологичен материал се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца от предучилищна възраст и домове за социални грижи.
Потребителска такса заплащам за оказана медицинска и стоматологична помощ:
· Преглед
· Поставяне на диагноза
· Издаване на направление за консултация или за изследвания - след преглед
· Назначаване на медикаментозно лечение (изписване на рецепта) - след преглед
· Възстановителни процедури
· Изследвания
· Лечение
· Профилактични дейности
Потребителска такса за оказана извънболнична и болнична медицинска и стоматологична помощ не заплащат:
· Деца до 18-годишна възраст
· Бременни и родилки до 45 дни след раждането
· Неработещи членове на семейството, регистрирани в Бюрото по труда, независимо дали получават обезщетение.
· Военнослужещи на наборна военна служба
· Пострадали при/или по време на отбраната на страната
· Ветерани от войните, военноинвалиди
· Задържани под стража или лишени от свобода
· Социално слаби, получаващи помощи според Правилника за социално подпомагане
· Граждани без доходи, настанени в домове за социални грижи
· Пациенти със злокачествени новообразувания
· Инвалиди първа група, с право на чужда помощ
· Медицински специалисти (завършили медицински училища).
Как да поддържаме добра устна хигиена?
На първо място трябва да имаме правилен режим на хранене и да поемаме много течности.
Ако не почистваме редовно зъбите, върху повърхността им се натрупват бактерии и други частици. Първоначално повърхностно населените бактерии са аероби, но когато се покрият със следващите слоеве плака и спре достъпът на кислород до тях, се развиват и анаеробни бактерии. Анаеробите дори и в малки количества могат да причинят тежък възпалителен процес и бързо нахлуване в дълбочина на венеца. Тези микроорганизми са причина за подуване и зачервяване на венеца, за образуването на патологичен венечен джоб.
Почистването не трябва да се ограничава само до зъбите. За да избегнем възпаление трябва добре да почистваме междузъбните пространства, венците и езика. Известно е, че наличието на хранителна материя по гърба на езика го прави инкубатор на бактерии за устната кухина. Поради това, че четката за зъби не почиства добре междузъбните пространства, производителите са създали зъбните конци. Използването им е задължително след всяко хранене. Измиването на зъбите трябва да се извършва минимум 2 пъти дневно най-малко по 3 минути. Измиването се извършва с вертикални движения –от венеца към зъбите и всяка челюст се мие отделно. Целта е да се изтласка от венечното джобче задържаната храна и да се извърши масаж на прилежащия към зъба венец. Пациенти с възпаление на венеца трябва да използват меки четки за зъби.
до Snejanka77 - синът ми учи "стоматология" - 3-та година. Трябва ли да заплаща потребителска такса при личния си лекар?
Snejanka77
муцок, не съм личен лекар , но от това ,което съм цитирала по - горе става ясно ,че потребителска такса не заплащат завършилите медицински училища , т.е. дипломираните специалисти , а не тези , които все още учат в тях. успех на синчето - сега наближава сесия и да знае ,че е избрал една чудесна професия.
Честата употреба на плодове и зеленчуци може да е вредна за зъбите
Кариесът, както е известно, възниква поради различни причини. Най-често споменаваната от тях е прекомерната употреба на сладко. Има обаче и други причини, увеличаващи риска от поява на кариес. Една от тях е голямото количество киселини в различни хранителни продукти. Под действието на киселината се разрушава зъбният емайл, а след това микроорганизмите започват да проникват в по-дълбоките тъкани на зъба.
Плодовете и зеленчуците също съдържат достатъчно вредни за зъбите въглехидрати и особено органични киселини в различно количество и съотношение. Растителната храна може да бъде разделена на две групи. В първата влизат плодовете и зеленчуците, които способстват за развитието на кариеса. Във втората са тези, които не защитават зъбите, но нанасят по-малка вреда.
Към първата група се отнасят бананите, фурмите, ананасите, гроздето, картофите, зеленият грах, смокините, сладките сортове ябълки. Те съдържат голямо количество въглехидрати. Като правило в южните плодове те са значително повече, отколкото в тези, които са отгледани в нашите географски ширини.
Според данни, публикувани в новия брой на Journal of the American Board of Family Medicine, и съвременните плодове вече не са това, което са били преди 10-15 години. Ябълките тогава са съдържали само 10-11% захар, а днес тя е над 15%. Изсушените или преработени (под формата на сладко, конфитюр, компот) плодове също могат да са вредни за зъбите.
Нарът, цитрусовите плодове, касисът, боровинките съдържат голямо количество органични вещества и затова също се отнасят към първата група. Към нея се числят още доматите, зелената салата, магданозът, целината и спанакът.
Разбира се, завършват своята статия специалистите, изнесените данни съвсем не означават, че човек трябва да се въздържа от употреба на плодове и зеленчуци. “Ние просто искаме да обърнем внимание върху това колко важна е добрата устна хигиена за човешкото здраве”.
Снежанка,
ти си като домашния лекар на форума затова да те попитам нещо ефикасно против варицела дъщеря ми е болна и в много тежка форма страхувам се да не и останат белези
viking , прочети това
http://www.vivasan.bg/index.php?page=products&id=120
виж и това -ако решиш да вярваш
http://www.magicgatebg.com/forum/sea...d524314f83b75d
viking , за варицелата няма специално лекарство. пият се температуропонижаващи средства и витамини. добре е за се избягва консумацията на месо за този период. за успокоение , защото обривите мнго сърбят , а сърбенето трябва да се избягна , те се мажат с ракия или с ментолов спирт , който охлажда повърхността и намалява сърбежа. ако се появят белези и не минават , тогава може да се опита с контрактубекс.
ГРИП
е остро инфекциозно заболяване със сериозни здравни и социално-икономически последици за човечеството.
От трите типа грипни вируси (А, В, С) с най-голямо значение са представителите на тип А, причинители както на ежегодните грипни епидемии, така и на пандемиите, които възникват през интервал от 10-40 години и засягат между 30-50% от населението.
Поради генетичните промени във вируса през 20 век избухват три грипни пандемии, от които първата и най-фатална е тази на Испанския грип. Тя започнала през 1918 г. Смъртността при този вид грип била изключително висока, а най-странното било, че се разболявали млади хора на възраст от 20 до 40 години. Болестта плъзнала по света с поразителна скорост, отнемайки живота на 25 до 40 млн. души - повече от жертвите на Първата световна война, която приключвала по това време.
През 1957 - 1958 г. избухва пандемия, наречена "азиатски грип", чийто причинител е вирусът А(H2N2). Пандемията започнала през февруари 1957 г. в Китай и бързо се разпространила по целия свят.
През 1968 - 1969 г. пламва среден по сила "хонконгски грип". Пандемията започнала в Хонконг в началото на 1968 г. От вируса най-често били засегнати хората над 65-годишна възраст. Броят на починалите от тази пандемия достигнал 33 800 души.
Междупандемичният грип е причина за ежегодна заболеваемост на 10 до 20 % от населението. Епидемичният грип е сезонно заболяване и в страните на Северното полукълбо се среща по-често през зимните месеци.
Грипът се предава по въздушно-капков път при говорене, кихане или кашляне.
Грипните вируси притежават способност да променят антигенния си състав. Това обяснява и честите рецидиви на болестта у едно и също лице, тъй като не се създава продължителен имунитет.
Попадналите в дихателните пътища вируси навлизат в епителните клетки на дихателната лигавица и ги разрушават. Развива се възпалителен процес, който засяга дихателната лигавица в дълбочина с увреждане на кръвоносните съдове, поява на оток и точковидни кръвоизливи. Болестта подтиска имунната реактивност, създавайки условия за възникване на усложнения от бактериален произход.
Грипът обикновено се проявява 1 до 3 дена след контакт с вирусоносител. Болестта започва остро, с втрисане, покачване на температурата до 39 градуса и изпотявания. Болните са отпаднали, оплакват се от главоболие, болки в очите, мускулите и ставите. Възпалението по дихателните пътища предизвиква кашлица. Някои от болните имат оплаквания от запушен нос и възпалено гърло. След 3-4 дни температурата се нормализира и постепенно възпалителните промени изчезват.
За хората със запазен имунен статус грипът е леко заболяване, което отзвучава да 3-5 дни, но при децата, възрастните и хората със хронични заболявания, грипът може да протече изключително тежко с развитието на сериозни усложнения. Най-често срещаните усложнения са бронхит, пневмония, плеврит и др. Опасни са усложненията от страна на сърдечно-съдовата и централната нервна система.
Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичните и клинични данни. Диагностично важни са вирусологичните изследвания. Могат да се използват експресни имунофлуоресцентни методи.
Успешен контрол върху грипното заболяване се осъществява с приложението на грипни ваксини и ефективни химиопрепарати.
Съвременната профилактика на грипа в света понастоящем се извършва с препоръчани от СЗО убити грипни вируси. Ефективността им зависи много от сродството между ваксиналните и епидемичните грипни вируси. Ваксините се прилагат обикновено преди началото на епидемичния сезон, за да се създадат условия на организма да реагира с адекватен имунен отговор.
Използването на антивирусните препарати се налага при лица в тесен контакт с болни от грип или на вече болни в начален стадий на заболяване. Срещу грипните вируси от тип А се използват препарати като Remantadin®, Tamiflu® и др. Профилактичното приложение на тези препарати е ефективно при високорисковите групи лица, които не са ваксинирани. Приложението на препаратите не по-късно от 48часа от започване на симптомите скъсява продължителността на симптомите при инфектираните пациенти.
Веднага щом усетите първоначалните симптоми – температура и втрисане, кашлица и мускулни болки, отидете на лекар (но не по-късно от втория ден от началото им).
Приемайте много течности – особено горещи напитки, които могат да облекчат състоянието.
Почивката също е от съществено значение. Болният от грип остава заразен 3 или 4 дена след появата на симптомите, така че си останете вкъщи и се лекувайте, за да намалите риска да заразите някой друг.
Терапията с лекарства или средства, които не изискват рецепта, могат временно да облекчат симптомите на грип. Никога не давайте аспирин на деца под 12-годишна възраст, които имат грип, поради опасността от сериозен страничен ефект, известен като синдром на Рей.
При неусложнения грип прилагането на антибиотици е неоправдано. Антибиотиците са лекарства, които убиват бактериите, следователно, те не са ефикасни при лечение на вирусни инфекции.
Важно значение имат неспецифичните профилактични мерки: ограничаване на събиранията на много хора, избягване контактите с болни хора, носене на маски и др.
МИКРОВЪЛНОВИТЕ ПЕЧКИ УНИЩОЖАВАТ МИКРОБИТЕ И МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА СТЕЛИРИЗАТОРИ НА КУХНЕНСКИТЕ ГЪБИ
Учените изтъкват едно ефективно средство срещу микробите, причиняващи хранителни отравяния - микровълновата печка.
Поставянето на кухненските гъби в микровълновата печка в продължение на 2 минути може да убие до 99% от патогенните микроорганизми, се твърди в проучване публикувано в Journal of Environmental Health.
Стерилизацията на гъбата се дължи в голяма степен на нагряването от микровълновата печка, съобщават американски учени.
В Англия и Уелс приблизително 1,4 млн. души годишно страдат от хранителни отравяния. Кухненските гъби и парцалите за миене са най-честият източник, причиняващ хранителни отравяния, тъй като бактериите и вирусите се развиват добре във влажна среда.
Изчислено е, че кухненските гъби могат да съдържат около 4 000 микроби на квадратен сантиметър, включително бактерии като E. Coli и salmonella.
Екипът на професор Gabriel Bitton от университета във Флорида са направили следния опит: замърсили са кухненски гъби с вода, съдържаща фекални бактерии, вируси, протозои и спори на бактерии. След това са поставили тези почистващи материали в микровълнова печка за различно време.
Установили са, че при пълна мощност на работа на микровълновата печка, 99% от бактериите са били инактивирани след 2 минути. А бактериите E. Coli са били убити само след 30 секунди. Спорите на Bacillus cereus, които попадат върху плодовете и зеленчуците при контакт с пръстта и които са доста резистентни към радиация, нагряване и токсични химикали са били напълно отстранени след 4 минутно нагряване на микровълновата печка.
Специалистите препоръчват да поставяме гъбата, която ще стерилизираме в микровълновата печка влажна, за да намалим риска от пожар. Не бива да забравяме, че в микровълновата печка не се поставят метални предмети.
Две минути ще са достатъчни за стерилизиране на парцалите и гъбите, които използваме.
Хората често поставят гъбите и парцалите си в миялната машина, но ако наистина искаме да отстраним микробите от тях, а не само да ги почистим, би трябвало да използваме микровълновата печка за целта.
Кафето - по-полезно от плодовете
Учени установиха, че кафето е по-полезно от плодовете.
Те анализирали влиянието върху човешкия организъм на различни храни (в това число плодове, зеленчуци и ядки), и разбрали, че ползата от тях е значително по-малка, отколкото 1-2 чаши кафе.
Антиоксидантите в тази напитка са способни да се противопоставят на заболявания като диабет и успешно да се борят със свободните радикали, които разрушават структурата на клетките.
Това твърдят авторите на публикацията в американското здравно списание Journal of the American Board of Family Medicine (Jabfm).
Антиоксидантите са природни или идентични природни съединения, които възпрепятстват окисляването на активните химични съединения в клетките на организма.
Това намалява риска от развитието на различни заболявания, в това число свързаните с действието на химическите, физическите, радиационните, бактериологичните и други фактори на околната среда.
Друг интересен факт от изследването е, че еднакво полезно е кафето с и без кофеин.
Учените посочват, че според статистиката ежедневно възрастният човек употребява средно 1299 мг антиоксиданти от кафето (изпивайки средно 1,64 чаши кафе).
Най-близкият негов "съперник" е чаят, в една чаша от който се съдържат 294 мг, следван от бананите (76 мг), зрелият боб (72 мг) и царевицата (48 мг).
Учените посочват и препоръчителната дневна дажба кафе - чаша и половина. Те обаче предупреждават, че то не бива да замества останалите продукти, необходими за организма.
Това не е първото изследване в полза на кафето. Преди време японски учени доказаха, че една чаша кафе дневно намалява риска от заболявания като рак на черния дроб, болестта на Паркинсон и някои от разновидностите на диабета.
Едновременно с това специалистите са единодушни, че прекомерната употреба може да доведе до сърдечни заболявания, безсъние и високо кръвно налягане.
Зехтинът – средство против главоболие!?
С лекото до умерено главоболие можем да се справим с помощта на пресен и добре обработен (клас премиум) зехтин, твърдят американски учени от Monell Chemical Senses Center във Филаделфия, САЩ.
Според публикациите в списание Nature такъв тип зехтин съдържа малко, но достатъчно количество от съединението, наречено олекантал (olecanthal), което оказва на организма на човека сходно действие като ибулпрофенът – един от най-популярните аналгетици.
Олеканталът, както и ибупрофенът, потиска активността на фермента, който отговаря за възпалителния процес и предизвиква главоболието. Учените смятат, че ежедневната употреба на 50 г зехтин клас премиум съответстват на 10% от дозата ибупрофен, която се препоръчва за премахване на главоболието.
Със способността на зехтина, според американските специалисти може поне от части да се обясни и ползата от средиземноморската диета за сърдечно-съдовата система.
“Редовната употреба на този натурален продукт може да бъде полезно и за профилактиката на някои форми на рака, заболявания на сърцето и кръносните съдове, в това число характеризиращите се с повишено съсирване на кръвта и болестта на Алцхаймер”, се казва още в статията, публикувана в списание Nature.