Printable View
На разпети петък , когато всички се подготвят за Възкресението, искам да ви покажа това http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1326031
Авторът е нашата съфорумка rosi22. И не само автор, а и потърпевша.
Благодаря на Господ,че е жива и вече е добре.
Моля ви, ако имате коментарии, направете го в сайта на вестника. Нека ги прочетат повече хора и дано на никого да не се случва !
Прочетох го на един дъх и първото ,което изникна в ума ми беше 30 май 2009г.,когато в един дъжд се прибирахме от Троян за Трявна където бяхме с децата в санаториума ,заради честите бронхити на малката.въпреки ниската скорост на един завой спирачките задържата и се ударихме в едно дърво/добре че беше то,че иначе в пропастта/.като видях че отиваме в дървото започнах да се моля на Господ за децата ,които спяха до мен на задната седалка.В този ден за пореден път се уверих,че все още има хора ,които не са безучастни към злощастието на околните.колата беше издърпана на пътя и с най-ниската скорост се добрахме до Трявна.само ние си знаем с колко страх.на другия ден отидохме да запалим свещ в тамошната църква и не знам дали беше съвпадение но носеше името на Св. Архангел Михаил/светеца на който мъжа ми има курбан за предходна катастрофа/Дали той ни запази живи не знам,но знам че всеки ден ни е подарък и трябва да го живеем като ХОРА.не притежавам нейния професионален изказ,но излях нещо,което ми тежи и бях заровила някъде в подсъзнанието си.
На Соня и мъжа и пожелавам бързо възстановяване.явно Господ много си я обича и има да сътвори още много красоти.
Анимони, само една поправка - не Соня, Роси е, Росица.
Сигурно объркването ти е неволно, от вълнението.
Лелееее.ще ме извинява Соня.защо ли съм се заблудила
Прочетох статията и за пореден път си спомних 3 април 2008 год. когато един македонски тир ни хвърли в дерето при тунел Ечемишка. От тогава всеки ден за мен и синчето ми, а и за част от пътниците в буса София-Оряхово е подарен. Бог да прости двете загинали жени. Така, че Роси и съпругът й трябва да се радват, че са живи. Болката от травмите и спомените остава завинаги. Дано се възстановят бързо и напълно.
Желая на Роси и неиният съпруг бързо оздравяване.
Роси, бързо възстановяване на теб и мъжа ти! :kissyou: Съжалявам много за преживеният ужас и болка, дано никога не изпитате същото :(
Здравейте,Роси и....бързо оздравяване!Случайно се натъкнах на този пост на Ния в нашия форум и не мога да остана безучастна след като прочетон преживяванията ви!Ето защо не прочетох нищо за срещата ви с Елиф Шафак,за която прочетох в един друг форум ,дето влизахме и четяхме всички с интерес,защото гледахме като зомбирани един друг филм-ден и нощ!И аз като вас се заинтересувах от турските писатели,певци и композитори и аз си купих "Любов" на Елиф Шафак и я прочетох на един дъх и Орхан Памук и други турски автори!Много се зарадвах като прочетох във форума,че ще има "наш човек" там,който талантливо после ще разкаже за срещата...Сега чак разбирам,че тази среща не се е състояла...за жалост!Страшно преживяване...дано не се случва на никой и бързо да се върнете на писателското поприще!Чакам си описанието на срещата!Пожелавам ви все пак да се срещнете и да и зададете хиляди въпроси!:kissyou:
Здравей Роси,
Макар и късно ти пожелавам пълно възстановяване и дълъг живот!!!Всичко,което прочетох за теб е прекрасно,затова продължавай своя път и в професията и в живота,защото съм сигурна,че ще е дълъг и плодотворен!!!Бъди здрава,обичана и срещай повече добро...:clap::kissyou::clap: