Az brodiram ot 2 godini zapo4nah na 16.. :)
Printable View
Az brodiram ot 2 godini zapo4nah na 16.. :)
Niakude 1996 godina zapo4nah da 6ia karenca- bod kru64eta, posle vuzglavni4ka - ko6ni4ka s cvetia izrabotih prez 98-mnogo vreme mi otne.6ila sum drugi drebni karenca i broderii su6to prez tozi period.Purvia mi goblen-moje da go vidite v li4ni galerii-Rozi-dovur6ih prez 2006 godina.Nau4i me edno dete-ve4e e jena,vpe4atlih se i me vduhnovi neinoto staranie. Ne e vajno kolko golemi sa goblenite , a kakvo vlagame kogato 6iem - 6ia kogato mi idva ot vutre. Za men e vajno da se 6ie s pozitivnost -taka 4ovek predava svoiata polojitelna energia na goblena (karenceto). Uspeh na vsi4ki, koito suzdavat krasota!:kissyou:
При мене беше любов от пръв поглед:loveglasses:Не бях виждала никога гоблен.Когато отидох при свекито видях ,че тя е захвърлила започнатия гоблен"Горски кът".А аз сметнах за ужасно да се остави такова хубаво нещо и се научих сама за да го довърша.Етърва ми беше го почнала от другия ъгъл ,но и тя го беше зарязала.Беше ми малко трудно да напасна двете части и порих малко,но накрая го нарекохме-свекървата и двете снахи:D.Тогава бях на 20.И от тогава си боцкам.Сега съм на 34:shhh:
Аз започнах на 19,а сега съм на 20 аз съм още пресна.Но за това време(10 месеца)съм ушила 8 гоблена и сега шие 9-си-"Света Богородица"!
Започнах да шия на 17 години. Една приятелка на кака ми ме научи. От тогава не съм спряла да бредирам гоблени.:idea:
започнах да шия на 17 и вече 12 години бода по малко имам около 20 гоблено ушити даже сега страстта ми към шиенето е по голяма от преди!
Бях някъде 7 - 8 клас, когато мама от едно намаление беше купила "Щастливото завръщане" комплектовка на ТПК ""Заря" и ми показа как се шие, но мен не ме привлече особено, защото тогава баба ме беше научила да плета на една кука и бях се вманиачила в плетенето на каренца за студено сервиране. Бях на 22 когато започнах работа в един център за деца с увреждания и колежките винаги си повтаряха, че за напрежението и стреса, на който сме подложени на работното място има цяр - ШИЕНЕТО НА ГОБЛЕНИ. Едната шиеше два - три наведнъж дори и само това говореха - коя какво си е купила, коя колко ушила и т.н. постепенно се поувлякох в тяхните истории и неусетно се зарибих да шия. Един ден се прибрах у дома и извадих стария гоблен- "Щастливото завръщане" и с голямо настървение започнах да шия. Научих се само докато ги гледах без да питам. Така и до ден днешен.
Започнах на 25 и много ми допадна шиенето на гоблени. Много хора са ме питали как имам толкоз търпение, но шиенето ме успокоява.http://www.goblenite.org/images/smilies/192smd.gif
Аз започнах да шия на 12 години (6-ти клас) с един гоблен от Жената днес схема на жерави ,абе аматьорско изпълнение,ама и то е сложено в рамка.След това имам едно прекъсване от 14 години и когато бях на държавен стаж преоткрих хобито си.И така от 2000 година до сега не съм спирала,нашила съм повече от 50 и продължавам,защото крастата е голяма:D:crazy:
Започнах като ученичка. Даже не си спомням точно кога...И тъй като в онези години нямаше разпространение на готови модели, първо си избодох очите, да извадя от едно списание, което ми беше попаднало, модела, а после го избродирах на един дъх.
От тогава тази голяма любов ту припламва, ту се успокоява...Но аз обичам да разнообразявам с шиене, плетене и всичко, от което се раждат красоти.
Ето го и първото ми произведение::-|
И аз ще ви кажа,кога съм започнала с гоблените.То беше доста късно бях някъде на 30г. , виновника за това да започна да шия гоблени е сестра ми.Иначе плета и шия карета от 7 годишна възраст,научи ме мама,под предтекст,че трябвало да имам чеиз ха ха ха ха ха.Та за един "Велик ден"сестрами ми беше на гости и извади гоблена "Горски параклис през зимата" и започна да шие.Аз я смъмрих,защото све пак е празник и не бива да се работи и че трябва да си пази очите,защото тя е клиничен лаборант и от микроскопите се развалят очите,накрая и обещах,че ще и купя картина само да спре да шие.А нейният отговор беше"...ти не знаеш какво е кака,просто не знаеш...".От чист ИНАТ реших,че и аз трябва да се науча,не може само тя да шие и после да се фука.И тя ми показа на този гоблен,като се учих точно на камбанарията на параклиса,не се впечатлих много.След празниците сестра ми си замина и ми изпрати първият ми гоблен "Коне на водопой".Не помня колко време го ших,но след него нямам спиране и така до днес вече над13 г..Винаги когато имам време сядам с игла в ръка.Сега трябваше да оплета три пуловера на сина ми и бях спряла за малко,но и това свърши и пак шия.Моите приятелки ми се чудят,не ти ли се излиза на разходка,не ти ли се иска да поприказваш с приятелки,и това правя,но по-малко.Удоволствието от ушитото е голямо а и много ме успокоява и зарежда с енергия.Вече имам около 17 гоблена,като най-малкият е "Майчина усмивка".Дано господ дава здраве и живот на всички за да ушием всички онова което ни харесва.
аз започнах на 15.моя приятелка на която съм безкрайно благодарна шиеше "Сиси" нещо наистина превъзходно.запалих се и стоях над главата и докато не ме научи.първо ми даваше малки части като цвете ама само с един цвят.после ми подари за рожденния ми ден "Том"и ми помогна малко с ушиването защото беше 1:1 а аз бях шила дотогава 1:4