Мой ред е- здравейте!

Привет на всички бродиращи!
Накратко: казвам се Ива, на 32(почети), мама на четиримесечно слънце. :baby:
Аз съм абсолютно начинаеща.
Когато бях малка, майка ми ме научи да бродирам, започвах няколко гоблена, които тя завършваше :-|
Тя имаше златни ръце. След като почина(преди около 9 години) по всякакъв начин сякаш се опитвах да се отдалеча, да избягам от спомените в това число и гоблените, които бяха нейна страст. Наслаждавам им се, възхищавам се на красотата им, обичам ги, но...
Незнам на какво се дължи (дали на хормони или нещо друго), но напоследък все по-често поглеждам назад- към спомените, прибрани в прашни кашони, оставени върху гардероба, с надеждата времето да премахне мъката и да дойде "подходящо време за тях" ...преглеждам, сортирам...дойде ред и на гоблените...
Милата ми майчица! Направо се хванах за главата- до тук открих 4 кашона и един куфар- с прилежно подредени схеми основно на Вилерови гоблени, легенди. Друг с кутиики с конци- различни цветове. Трети- със започнати гоблени...
Ами сега? Какво да правя? За нищо на света няма да ги изхвърля (каквито "съвети" получих)...но те са толкова много. Струва ми се, че един човешки живот няма да стигне, за да се ушият...
Е аз, може би, пораснах- вече няма да бягам от спомените, а ще се постарая да извадя и запазя хубавите неща и да "пусна" тъгата да си отиде...сега аз съм мама и искам да може детето ми да се докосне до онази красота, с която ме обграждаше моята майка...
Благодаря ти, мамо за това което съм!!! :flower:
П.П. Моля да ме извините за дългия пост- уж накратко, а то стана ...изповед...Радвам се, че ви намерих

:kissyou:Добре дошла при нас!
Пусни, мила , тъгата да си отиде.Тя е довреме, а застои ли се повече се превръща в бреме.Почети паметта на прекрасната си майка така, както сърцето ти подсказва.
Ние сме тук, цял форум, ще ти помагаме.А в София има чудесни момичета, които се срещат отвреме на време, ако нещо не става както трябва - иди при тях да ти покажат.

:hello: Ива и добре дошла сред нас! Надявам се да ти е комфортно тук и да си намериш нови приятели! Не искам да те плаша, но тук всички сме болни от една и съща болест- гобленарството. Ако имаш тръпка да шиеш, може да ушиеш гоблените на твоята майка, но за всеки случай си приготви и един празен кашон, защото тук със сигурност ще си харесаш и започнеш много неща. И дано скоро да ни покажеш своя колекция!:thumbup::kissyou: Много :kissyou: за твоето малко слънчице!

Здравей Иве,
Аз също започнах да шия активно когато почина леля ми, която беше супер запалена по гоблените и моите братовчедки ми донесоха всичките тези кашони и куфари с конци,схеми и панами.
Сега много често, когато съм във форума си мисля колко доволна би била леля ми, ако имаше възможност за тези контакти.
Затова ако ти е приятно - шии - може би отгоре някой ти се радва.

:hello:и моята майка шиеше гоблени но за съжаление почина преди 13 години.от нея сега имам един недовършен гоблен и малко конци,който взех и сега използвам за мойте гоблени.вече 6 години не съм оставала без ръкоделие така че смело напред.а що се отнася до мъката тя винаги си остава и се чувства когато имаш нужда от помощ,при мен особено при отглеждане на вече порасналия ми 5-годишен син и престоящо раждане на второто ми дете.успех

Здравей , Иве и добре дошла в този прекрасен форум! Тук ще намериш много добри и отзивчиви хора , които ще ти помогнат когато имаш нужда. А ако присъстваш и на срещите , които си организират това ще бъде направено и нагледно. Сигурна съм , че майка ти много би се радвала и гордяла ако продължиш нейното хоби. Успех миличка:kissyou:

Здравей Иве, добре дошла във форума. Важното е човек да следва сърцето си. Ако шиенето ти доставя удоволствие и те прави щастлива, връща ти мили спомени то тогава давай смело напред. Ние ще сме с теб и ще те подкрепяме.:kissyou:

Добре дошла, миличка,
този форум носи много приятелства, положителни емоции и сътворена красота. Надявам се да ти помогне да превъзмогнеш тъгата и след време и твоята дъщеря да наследи това хоби.
:blueflow:

http://www.animacii.net/images/stori...va_12/2047.gifДобре дошла Иве!В тоя форум ще намериш много истински приятели-готови да ти помогнат в нужда.Не се терзай за гоблените на мама,ще намериш удобният за теб момент и ще ги довършиш.Аз също като теб се измъчвам с един гоблен от мама,но ще намеря сили и ще го довърша.Майките макар и там горе,бдят над нас и се радват на успехите ни,а в тяхна памет ние сме длъжни да продължим напред.Успех мила!

ЗДРАСТИ и от мен,мила ИВЕ.Като про4етох изповедта ти, и моята е сьщата-изгубих мама преди 8 години,но се запалих по гоблените от нея.Тук вьв форума има прекрасни моми4ета,с които ще ти е приятно,ще ушиеш и много нови гоблени.:kissyou:

Здравей, и добре дошла в този чудесен форум, сигурна съм, че тук ще намериш много нови приятели, и ще се заразиш от болестта ''ГОБЛЕНИ", което никак не е зле :idea:
И понеже виждам че си от София, може да се присъединиш към нашите срещи, в тази тема погледни за повече подробности http://www.goblenite.org/showthread....354#post297354

Здравей и от мен Иве!:kissyou:
Развълнува ме с изповедта си.Много добре си направила,че си запазила всичките тези кашони.И аз имам конци още от моята баба,която почина преди 23 години.Тя шиеше много карета.И сега когато седна с гоблена,спомените текат,виждам я наведена над панамата и се връщам в най щастливите ми години-детството.
А тук при нас ще ти хареса много.Ще намериш чудесни приятели,готови винаги да помогнат.
Добре дошла!!!!!:flower:

:hello: Здравей, Иве! Вълнуваща изповед! Искрена и чиста, защото идва от сърцето. Следвай го, няма да сгрешиш!
Добре дошла при нас.:flowerlove:
Тук ще намериш много приятели, готови винаги да ти помогнат. Не се срамувай да потъсиш помощ!:kissyou:

Благодаря много за сърдечното посрещане и за окуражителните думи. Ще се навъртам наоколо- дано да прихвана нещо :) .

:hello:
Добре дошла. При нас със сигурност ще ти хареса.
И аз съм наследила страстта за гоблените от майка си.