Чара, нямаше да я кръстя никога, Чара се казваше кучето на приятелката ми и преди няколко месеца умря, тя много тежко го преживя:(Цитат:
Първоначално написано от vanina5860
Printable View
Чара, нямаше да я кръстя никога, Чара се казваше кучето на приятелката ми и преди няколко месеца умря, тя много тежко го преживя:(Цитат:
Първоначално написано от vanina5860
няма нищоЦитат:
Първоначално написано от Desislava Neikova
Научи я сутрен и вечер да я извеждаш на вън за да не ти прави бели в къщи.Като я изведеш няколко пъти ще свикне.Преди пишка обикновено започват да лае и да върти опашка така се ориентираи.
благодаря Лили ,ще трябва да се занимавам доста с възпитанието и, ама как да стане като нищо не разбирам:confused:Цитат:
Първоначално написано от Лили
Във всеки по-сериозен магазин за дом. любимци има литература за различни животни - най-добре си купи една такава книжка и се запознай с най-общите неща - питай приятели да ти дадат съвети как са научили своите животни ... можеш да питаш и тук!!!Цитат:
Първоначално написано от Desislava Neikova
Кучето, за разлика от котката, иска повече постоянство и занимания, но и подлежи на добра дресура - освен това овчарката е доста интелигентно животно и е сравнително лесно да го научиш на много неща - само не прави от кучето си цирков артист - започвай от сега да я учиш да свиква с деца, защото кучетата имат нужда от този навик, ако няма дете в къщата!
Най-важното е да имаш търпение - не викай, не се карай, не бий!!! Дай време на хайвана да свикне с теб, с дома си - определи му негово си място, изгради навик за място за хранене и часове за хранене (не я тъпчи безразборно!!! Това е МЕЧЕШКА УСЛУГА и за двете ви!!!). Когато направи беля и обясни бавно и спокойно, че това не е добре - когато направи нещо правилно я похвали с потупване и й повтарай браво - може и с някакво лакомство - старай се да не се лигавиш (колкото и да ти се иска :D) - покажи й с тон, че ти командваш! С времето сама ще спре да чишка и цапа във вас - никое живо същество не обича да си цапа "дома" и мястото за ядене - ако мислиш да я учиш да яде и да се изхожда на терасата например, се откажи!
Вземи й играчки, защото тепърва предстои великото гризане - около 3-ти месец сменят зъби - махни всичко възможно около нея, особено кожени обувки и колани!
На първо четене се сещам за това - нещо ако не ти е ясно сп.окойно маже да питаш :gipsy:
Сега видях ,че си имаш много сладко кученце. Да ти е живо, здраво и много послушно! Обичай го много и то ще ти отвърне с безрезервна преданост.
Но въпреки всичко трябва да си подготвена за някоя друга локвичка , скъсан чехъл или друга лудория. Това си е в реда на нещата. Ако погледнеш в интернет има страшно много полезни нещица улесняващи отглеждането на малкото приятелче.
благодаря за съветите
Вкъщи имахме овчарка и живеем в апартамент-вярно голям-но проблем с мирис на куче никога не сме имали,но с космите-определено ДА.Чистех с прахосмукачка и по два пъти на ден.Знам за малките кученца ,че не им се дават кокали от птици.Освен това,че не бива да им се пипат ушите докато не се изправят напълно.Освен това водата е много важна -винаги трябва да има прясна вода -пият много! Нашия звер лятото се хранеше на терасата,а зимата пред банята на плочките.
Случайно влезнах в темата и о, какво да видя - котки, кучета, папагали, хамстери, игуани,чинчили! Обичам ги всичките! Като разглеждах снимките силно ми се прииска да бъдат при мен, да си ги милвам, гушкам, мачкам, стискам, целувам. Толкова ги обичам, не мога да ви изразя с думи. Слава Богу, че котенцето на Фантазия е добре, изглежда голяма сладурана и на нея отделям повечко целувки. Отгледала съм 7 хамстера, като женската Минерва роди два пъти. Бяха изключително забавни бебета, особено като поотраснаха. За съжаление, който е гледал хамстери, знае че живеят малко. Отгледала съм безброй котки, винаги имаме канарче, имах 5 папагала и един щиглец. Пееше божествено! Миналата година почина морското ми свинче. Миличкото, толкова прекрасно животинче беше - дългокосместо, игриво, много умно. В момента имам заек на име Бишкот, с клепнали уши, обича най-много мен (в смисъл само мен не е ухапал, другите носят белези от зъбките). И повече не искам животни, защото не мога да ги забравя и често плача за тях. Те са най-прекрасните създания! Задача за форума: довечера слагате любимците срещу вас и ги целувате от мое име!:D:D:kissyou::kissyou::kissyou:
Галюшка, и аз вече нацелувах моите две писани-глезани! А за това че раздялата с всяко любимо животинче е мъчителна,напълно съм съгласна. Също като теб съм отгледала няколко поколения хамстери и след смъртта на всяко от тях съм плакала като дете. След последното се зарекох никога повече да не взема животно в дома си, но ... само след два дни прибрах моята Джоана
Днес пак разгледах снимките на пастичките и тортичките и знаете ли какво установих? Че техните снимки са повече от снимките на гоблените. Толкова са сладки, толкова милички и красиви! Идеше ми да ги награбя всичките наведнъж и мачкам, да стискам, да целувам и пак да мачкам. Вече ми се върти идея в слънчасалата глава - да се съберем на пасти и кафе с гоблени и домашни любимци. Сигурно е много трудно, но не и невъзможно, а?:D:greeneye::cookies::coffee::kiss:
:D:clap: странна среща,ако дадеш някаква идея по-разумна няма проблем
:clap: :clap:Цитат:
Първоначално написано от Denica
Ах, вие, никак не искате да ми направите удоволствието! Крокодилите са симпатяги, само връзваме муцунката и готово. Ти да не се бъзикаш с мен? Преди години в един зоомагазин имаше един малък нилски крокодил и да ти кажа, че беше готин, хареса ми. Жал ми е за тях, знаете какво им правят. Е, знам, че е невъзможно с котета и кученца, но поне 2-3 животинки можете да доведете. И по-специално такива, които търпят стискане (лекичко), джвакане и т.н. А колкото до Рижето - няма проблем, мога да го нося на ръце. Моят котарак беше към 6 кг и ми се струваше тежък, а Рижко........ Вие се съгласете като идея, пък после ще я бистрим. Вижте какво правят във Варна и Пловдив. :D:D:clap::gipsy::gipsy:
Галюшка, змиите и игуаните по морето и по такива изложения обикновенно са упоени, защото лесно се плашат и колкото и да са кротки - защитават се и стават опасни ... Игуаната например бие с опашката - моята Маева (трябваше да се казва Саьори, но :D) е с 12 см тяла и 25 см опашка - вече удря доста силно и на моменти боли - представи си възрастно животно с опашка метър ... Лошото при тях е, че нападат очите и е опасно ...
А при змиите е още по-зле, защото макар и упоени имат много силно обоняние и на най-лекият парфюм например реагират с моментално свиване на мускулатурата, което си е душене ... така че внимавайте със снимките!!!
Иначе ноктите на игуаните се режат, защото са си наистина дълги и е болезнено, когато се разхождат по теб, а и от живота в плен не успяват да ги изтъркат достатъчно добре и както при другите животни - стават болезнени и за тях самите.
А Теро-Реро избяга през една дупка за кабел в терариума, скъса си мрежата на прозореца в нас и духна ...
Относно зеленият цвят - игуаните са два основни вида - синя и зелена, като за синята е характерно, че има малко шипче на носа и остава до края на живота си зелена, а зелената игуана с възрастта променя цвета си в сивкав ... чудно ми е защо така са кръстени, но ...
Скоро чакам и моята да започне да потъмнява - а и аз си я харесвам в този цвят - много е свежа :D