Забавно е, но понякога може и да е факт, въпреки "здравият разум". Пиша "здрав разум" в кавички, защото както е казал Айнщайн: Здравият разум е сбор от предрасъдъци, придобити до 18 годишна възраст.

Нишките на събитията във Вселената така се преплитат, че нищо чудно и съпругата да влияе на съпруга по някакъв начин, защото те са свързани така или иначе. По-скоро ми е чудно, че принципно мъжете са големи дървета в това отношение и доста трудно, да не кажа невъзможно да се усети какво точно става ...

Обаче ако работата му е свързана с късмета, то е много деструктивно да си мисли, че не му върви, защото макар и да не се споменава в масовата литература (в езотеричната литература е задължително), то най-малката градивна частица във Вселената е мисълта. Или казано по друг начин - ако мислиш, че няма да ти върви, то сам си го предизвикваш и не трябва да се сърдиш на околните.

Съветът ми е: нека съпругът започва всеки ден с мисълта - Аз съм най-големия късметлия във Вселената! Днес ми върви! Днес съм щастлив!

Относно другите предрасъдъци по време на някакви празници, то не им обръщам никакво внимание. Правя това, което си искам и съответно съм доволна от себе си. Ако Ицо (Исусчо) има нещо против моите действия, да дойде да ми го каже в очите, а пък аз ще си помисля дали да се съглася с него или не...