Ееми помисли си с какво ще вървиш най-напред в ръка когато кацнеш в Асеновград Аз не чупя игли ....
И аз не чупя, но пък моите винаги след края на гоблена са тотално ръждясали явно ръцете ми са доста влажни и не стават за повече от 1 гоблен, та съм тотален консуматор на игли
Животът е като клавишите на пианото, белите са щастието и любовта, а черните са разочарованието и тъгата. Но за да се получи хубава мелодия трябва да докоснеш и двете.
Bookmarks