Тъй като съм страшен забраван, а няма кой да ме фрасне по главата, че е понеделник и е време за етап, затова поствам си етапа, който ми беше за миналата седмица и който разбира се забравих да публикувам, за да се отчета за понеделник докато не е дошъл и пак да го забравя
Животът е като клавишите на пианото, белите са щастието и любовта, а черните са разочарованието и тъгата. Но за да се получи хубава мелодия трябва да докоснеш и двете.
Bookmarks