Животът е твърде кратък и несправедлив! Каквото и да напиша, няма да се справя по-добре от Борислава Кузова!
"Тя беше прекрасен човек. Познавах я само виртуално, но имах чувството, че ако седна с нея в кафене пред чаша студен чай или кафе, ще откараме с часове в приказки, надпреварвайки се, прекъсвайки се една друга, надприказвайки се през смях. Тя беше сладкодумна и обяснителна, и пояснителна, и възторжена, и с чувство за хумор, и с много, ама много обаяние на един бъбрив човек, който обича да се смее и да се наслаждава на живота. Всичко това прозираше дори под плоските черни букви на бял фон, защото я познавах само виртуално.
В същото време тя носеше своите отговорности. Да, тя беше отговорен човек и ходеше на работа дори и болна. Тя беше също така безкомпромисна към глупостта, към безхаберието, към лицемерието. И го показваше с всичките си коментари, с непримиримостта си към ставащото в България, особено към съсипията в образованието.
Тя беше Учител. Обичан Учител. Тя също така имаше голямо, щедро сърце. Раздаде се за друг Учител, като направи кампания в една от гобленарските групи за събиране на средства за лечението на своя приятелка и колежка, която трансплантираха в чужбина. Продаде за каузата своите запаси от гоблени – ония, от тайния шкаф, дето всяка гобленарка къта за черни дни. Колко сме се смели на нейния таен шкаф... Продаде гоблените си с щедрост, за да дари надежда и не съжали нито за момент.
Радваше се на новия си дом и споделяше радостта си без страх от завист и зли очи – защото се беше борила за дома си, беше работила честно, беше го изстрадала. И аз споделях нейната радост, радвах се за нея.
Тя беше гобленарка. Претворяваше с ръцете си красотата, която носеше в себе си.
Имаше мнение, идеи, цели, мечти, желания. Като всички нас.
Тя беше всичко това и много, много повече. Но аз съжалявам, че не я познавах по-добре и още повече съжалявам, че няма да имам възможност да се надприказвам с нея в онова лелеяно дълго петчасово кафене. Да говорим, докато не ни изгонят и да се преместим на пейката в парка, за да говорим още.
Не й се обадих в последните дни, макар да знаех, че е в болница. Не вярвах, че е нещо сериозно. Грях ми е. Прости ми, Звездице, където и да си.
Днес почина Весела Караджова. Човек.
Бог да я прости."