Нещата от живота

[mamiko]

Тази история е много поучителна -ще е добре да я четем поне по веднъш на ден

[Pepinas]

Zlate, честит празник и от мен! Да ти е живо и здраво детенцето и много да те радва!

[Miro]

Хубаво е че се чувствам част от Вас , точно сега , точно в този момент имах нужда точно от тази история , осъзнах благодарение на нея нещо , което толкова дълго време ми беше убягвало - искам само да кажа просто едно скромно БЛАГОДАРЯ

[Rosssi]

Pepinas, благодаря ти

[mar4ela]

Страхотно е наистина и толкова вярно, благодаря
Zlatka , да ти е жив и здрав рожденика, с малко закъснение , но от сърце

[Pepinas]

Pepinas, благодаря ти

За нищо, ако попадна на нещо подобно непременно ще ви го покажа.

А, Miro, не само ни убягват някои неща ами като заблудени правим все едни и същи грешки. Най - редовната е да слагаме работата над семейството - да пълним буркана с дребни камъчета и все не остава място за топките пинг - понг.

[Zlatka]

МОМИЧЕТА МНОГО, МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗДРАВИТЕ И ПОЖЕЛАНИЯТА ЗА СИНЪТ МИ ПЕПИНА ТВОЕТО ПИСМО ГО ПРИЕХ КАТО ПОДАРЪК ЗА МЕНЕ ЗА ТОЗИ ДЕН. Б Л А Г О Д А Р Я

[Pepinas]

Напълно те разбирам, Злате! Сякаш на своя си рожден ден не изпитвам такава радост и еуфория при подготовката, както на децата. Може би защото не си спомням какво точно участие съм взела в раждането си. Виж на децата ... помня всичко до най - малката подробност.
Вчера реших да последвам съвета от историята и се поразходихме с дъщеря ми. На 11 тази седмица тя навършва 12. Заведох я на фризьор, за любимото й списание, ходихме да си купим боксерки двете, изобщо помотахме се...

[pepii]

На всички мога да кажа че докато четох всичко написано до тук,тръпки минаваха по мен Разбрах че точно от това съм имала нужда БЛАГОДАРЯ ВИ че ви има и незнам дали има човек който да не се развълнува
Някои хора трудно изричат думата обичам.Аз не съм от тях и ви казвам:
О Б И Ч А М ВИ !!!!!!!

[astera]

Ето нещо и то мен, в което също има много истини. Може и да сте го срещали, но е хубаво човек по-често да си припомня тези неща:

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем!!!

Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предръзсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но пoстигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".
ЗАПОМНЕТЕ - ОТДЕЛЯЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТЕ, ЗАЩОТО ТЕ НЕ СА ДО ВАС ЗАВИНАГИ. ЗАПОМНЕТЕ - КАЖЕТЕ БЛАГА ДУМА НА ТОЗИ, КОЙТО ВИ ГЛЕДА ОТДОЛУ НАГОРЕ С ВЪЗХИЩЕНИЕ, ЗАЩОТО ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО СКОРО ЩЕ ПОРАСНЕ И НЯМА ДА Е ВЕЧЕ ДО ВАС. ЗАПОМНЕТЕ И ГОРЕЩО ПРЕГЪРНЕТЕ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СЪКРОВИЩЕ, КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ДАДЕТЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ И НЕ СТРУВА НИТО СТОТИНКА. ЗАПОМНЕТЕ - КАЗВАЙТЕ "ОБИЧАМ ТЕ" НА ЛЮБИМИТЕ СИ, НО НАЙ-ВЕЧЕ НАИСТИНА ГО МИСЛЕТЕ. ЦЕЛУВКА И ПРЕГРЪДКА МОГАТ ДА ПОПРАВЯТ ВСЯКА ЗЛИНА, КОГАТО ИДВАТ ОТ СЪРЦЕТО. ЗАПОМНЕТЕ - ДРЪЖТЕ СЕ ЗА РЪЦЕ И ЦЕНЕТЕ МОМЕНТИТЕ, КОГАТО СТЕ ЗАЕДНО. ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ТОЗИ ЧОВЕК НЯМА ДА Е ДО ВАС! ОТДЕЛЕТЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ОБИЧАТЕ, НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СИ ГОВОРИТЕ И НАМЕРЕТЕ ВРЕМЕ ДА СПОДЕЛЯТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАТЕ ДА СИ КАЖЕТЕ. ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Джордж Карлин

[Pepinas]

Това, което прочетох много ми хареса.
А забравено в моята поща стоеше и това писмо. Ето го сега, тук му е мястото и на него:


ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ


Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и
извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Оттогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи. Те промениха моя живот. Днес аз чета
повече от по рано и чистя по - малко. Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. Отсега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “В някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек, но само 30 секунди могат да бъдат достатъчни, за да разрушат всичко.
Казва се, че е необходима 1 минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, 1 ден за да го заобичаш, но ти трябва един цял живот, за да го забравиш отново…

[Nelia]

Pepinas и astera,много хубави истории сте написали !Много ме развълнуваха и пак ще си ги прочитам

[Pepinas]

А ето и още две мъдри мисли, които много концентрирано изразяват всичко това:


Животът е това, което ти се случва, докато ти си правиш планове

Ако искаш да разсмееш господ прави планове!

[jpop4e]

Скъпи момичета и момчета с риск да ви натъжа тук е мястото да напиша моя възглед към живота. Всички изписани по-горе сентенции и истории съм ги чела и друг път, но замислялили сте се върху тях истински. Аз не бях!

На 14 години загубих много близък човек, с който буквално бях израстнала. Отиде си нелепо два месеца преди абитурентския си бал. Тогава душата ми просто се разкъса - не можех да повярвам че това се случва, но...
Голямата ми болка се удвояваше от една проста случка - последният път, когато видях този човек жив той тичаше към мен, за да ми каже нещо, но аз бързах и му казах, че ще говорим после. После обаче нямаше! И днес - 12 години по-късно аз не съм преодоляла тази загуба, но тя ме научи да обичам хората днес и сега, да ги целувам и да се карам с тях тук и сега.
С времето душата ми се възроди и осъзнах, че важните неща често се забравят в забързаното ни ежедневие и трябва честичко да се подсещаме кое е от значение.
Сега се опитвам да живея в мир със себе си, с принципите си и се стремя да не забравям, че човешката душа е най-голямото богатство което може да се притежава. Да си добър човек, да правиш добро без да очакваш нищо в замяна, да не правиш компромиси с чувствата и добродетелите си - това е важно.

Моята лична сентенция е: Всичко в този живот се връща и хубавото, и лошото!!!
И това не са просто думи - проверено е, но друг път ще ви разкажа как научих, че доброто се връща в момента, в който най-малко очакваш, но най-много имаш нужда!

Стана малко философско и сектантско, но нето съм филосол, нито сектант, просто споделям.

[jpop4e]

Моля за извинение за правописните грешки!