Раздяла..
За пореден път оставяш ме сама
И ето пускаш моята ръка
Ноща е тъмна навява самота
Но знак ли е това,че я няма любовта?
В живота има срещи след раздяла
Но болката от нея си остава
И няма нищо на земята
Което да помогне на душата..
Приближават се двете тела
Но вече нямам какво да ти кажа
Дори да плача в ноща пак сама
По този начин какво да докажа..
Че морето е от моите сълзи?
Че щастлив ти в него се къпеш..
И разбиваш моите мечти,
Мечти от любовта тъй мъчни..
Разбиваш тях ,разбиваш моето сърце
Погубваш любовта и пускаш моите ръце..ЗАВИНАГИ!
* * *
Животът ми е празна улуца
без надписи,тъмна,без светлина.
И няма тротоари даже,
да поспра и да си почина.
Хора по нея все тъй преминават,
а после отминават и скриват се в ноща
и питам се защо ли идват въобще щом тръгват си?
За да оставят просто следа във прахта?
Животът ми е улица безкрайна
Вървя по нея-няма светлина.
А всичко също е,еднообразно е и празно
Потопено е в безмълвна тъга
Bookmarks