Житейски дребни грижи...
Житейски дребни грижи са всичко похабили -
размислиш ли, неволно сърцето те боли;
а блянове такива... С кого ли, боже мили,
с кого душевни мъки човек да сподели?
Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада
и дреме полусънен в желана самота;
търпи ли се оная убийствена досада от
хорската пазарна и жалка суета?
Стих. е от П.Яворов - колко прав е бил той....
Ела!
Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.
Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
П.с. Моята първа специалност е българска филология - любим поет Яворов, имам чувството, че че кагато го чета, изпадам в друго пространство...Стиховете му са като безбрезно проникване в душата,, затова си позволявам да ги споделя с вас
Bookmarks