~~СПОМЕНИ~~


Нощта величествено бдеше звезди заливаха небето, луната някаде блестеше, във сън потъваше сърцето. И в тая нощ неповторима , дойде при мен за първи път , расбрах съдба неизменима събрала ни е в този кът. В моя мрачен досега живот нечувана звезда изгря , непостигнат някога възход , моята любяща душа съзря. Защо безкрайно те обичам, защо за среща бдя случайно. с любов теойто име изричам испълвайки се с чувства тайно.



1.Обичахте и още те обичам

за тебе мисля често до зори

макар това пред всички да отричам и пред себе си дори

незнам дали ще те забравя скоро ще падне ли в сърцето ми слана

незнам но на земята има хора които любят цял живот ЕДНА!



2.Отиде си вратата се затвори

затвори се и моето сърце ,

остана само спомена да ми говори за

отминалите нежни часове.

Отиваш си добре! Върви!

Не искам и немога да те спра

Когато всичко изгори ти

неможеш да запалиш ПЕПЕЛТА!



3.Едни очи немога да забравя

едни очи ме карат да не спя

едни очи в очите ме изгарят

и като въгледн вечно ме горят

но аз никога не ще забравя магията

на любовта

едни очи ме лъгаха жестоко

но аз не ще им никога ПРОСТЯ!



4.Очите пак са насълзени

и в тях блести една сълза

аз плача може би за тебе

затуй че ти ме изигра

Играта беше много проста

На влюбена се престори ти

а аз повярвах и се влюбих доста а

може би щастлив бях дори.

Е аз съм свикнал да плача ,

В очите винаги блести сълза

като олово ми тежат клепачите

и устните проклинат ЛЮБОВТА!



5.Едно момиче те обича ,

но ти не си разбрал това

погледнеш ли я във очите

ще разбереш че е така.

Едно момиче всяка вечер

на сън ръцете ти държи

и този сън ще бъде вечен

ако за него не узнае6 ти.

Това момиче всяка вечер

те призовава във нощта и

тайничко си тя мечтае загледано

в една звезда. Тази вечвр тя отново

до прозореца стои , но вместо

весела усмивка сълза в очите и блести.

Ти никога не си я виждал и няма да я раз-

береш, но тя ще те обича вечно докрай,

дори и да умреш. Едно момиче те обича,

но ти не си расбрал това и трябва вече да

се слеят две влюбени сърца!!!



6.Защо сърцето ти не чувстава

нима сковано е от вечен лед

защо поне веднъж не се разтупа

когато плачех с глас за теб!



Ти имаш ли сърце се питам

обичал ли си някога жена

заспивал ли си като мъж пред нея

изпитвал ли си мъка, самота?



Защо сърцето ти не чувства

нима е късче лед

и питам се защо се влюбих

защо обичам точно теб.



7.От угасващия залез

Бликат езерни води

И небесен свод се къпят

Чудно хубави звезди

Аз очаквам вече време

Мълком да прошепнеш ти

Тайнствено сърцето мое

Една истина мълви!



8. И птицата понякога умира зареяна

във синйото небе , ала с огромна обич

вятъра и свири и целува мъртвите криле.

Умира цветето и пада без цвят без мириз

в пропастта , ала по тичинките му остава ,

влага и праи от смъртта му красота!!!



9.След залеза на всяка вяра , настъпва мрак

и тъмнина, след залеза на всяка обич,ще бъде

мъка и тъга.Когато някой си отива, а ти неможеш

да го спреш, когато виждаш че една любов умира

а ти неможеш с нея да умреш. Расбираш че мечтите

са измама, че спомена е болка отлетяла, че си оби-

чала , а обич няма че си била щастлива а не си расбрала.



10.Дв приятелкки те бяха , а сега са смъртни врагове

на един чин стояха, а сега са в различни класове.

Ената залюби чудно хубаво момче, другата без да се

потруди, любовта и отне. Две приятелки те бяха а сега

със във различни класове, но май и двете проумяха, че

любовта със жертви се кове!!!



11.Любов ли? Нима съществува, това са тъй слаби слова

.Целувка и нощи безсъннии свършва се тази игра."Обичам"

нима можеш да кажеш."Внимавай после ще тъжиш, че

любовта е измама, затова си мълчи. Раздяла! На какво ти

прилича? Начало на нова игра? И пак се повтаря безкрайно

любов ли се казвза това?



12.Простих аз първата ти грешка, апосле и втората простих

помислих си че е човешко и мъката си тайно скрих. Така

привикнах да прощавам и ти привикна да грешиш и май

забрави вече мила че любовта със мен делиш. Да скъсам с теб

не беше лесно, ужасно много ме боли, но по добре да страдам

чесно, отколкото в безброй лъжи!!!



13.Прости ми сега тези думи изричам и толкова много сгреших

прости ми защото те обичам, но сам аз нашата любов провалих.

Прости ми че толкова те виних и слушах целия останал свят.

Прости ми , защото не ти се доверих а сега безброй неща ни делят.

Прости ми поне и живей ти с друг ,който и да е той.Прости ми защо-

то в мен мъката се лей, и защото немога аз да си простя!!!



14. На Герито:

Защо когато очите си затворя, пред мене твоя лик стои?

Защо когато ги отворя рухват всичките мечти? Толкоз близо бе до

мене , а сега си толкова далеч , чакам да ми се обадиш всеки ден

нима си ме забравила веч?Тръгнахме си толкоз бързо , а сега през сълзи

към теб тичам. Признах любовта си твърде късно, но вече знам че те

обичам!!!



15. Ти искаш с теб да останем добри приятели. Как да расбирам това?
Длани, които до болка се стискаха слепи да се здраеисват едва? Пог-

леди до дъно пищи се жадно , едва да се вдигат сега , устни парещи се

безпощадно дружески да си мълвят? Не ние неможем да бъдем добри

познати, няма среда в любовта бяхме най близки , за туй от сега ще сме

най-чужди в света!



16.Да ето аз съм в бяло и цялата в коприна. В очите ми блестят сълзи. Усмих-

вам се на всички но на сила , а нещо в гърлото горчи. Ах, как тежко, как е за-

душно , хората се смеят.След малко ще влезе и той. Ще ме прегърне и ще каже:

"Хайде скъпа изтрий сълзите и бъди герой!" О, не немога! Чувствам че ще падна.

Пред всички ставам с пламнали очи. Не го обичам чувате ли хора!!! Нещо в мене

вика и крещи. Но срещам погледа ти мамо , единствена си ме разбрала ти. Те каз-

ват само "мълчи дете , заради мен мълчи" Сред хората се движим двама отрупани

с целувки и цветя. Усмихвам се единствено на мама , с каква надежда ме изпраща

тя. Едно дете към него приближава "Вземете казва тез цветя" Един човек ви поже-

лава щастлив живот със таз жена! Изтръпвам цяла, изпускам розите със вик. Една

бележка малка лежи в ръцете ми без плик , без думи , с неговото име само. Най-

хубавото име на света, което аз немога да изричам , защото съм омъжена жена!!



17.Ти спомняш ли си първата целувка? Лъчите в моите очи? А после капките дъждовни се сляха с моите сълзи.Ти спомняш ли си срешите лъжовни и нежеланото дете. Майка на 17 дори и малко смешно ми звчи. И мислих си понякога през сълзи

"това дете живота ми расби" А имах вид на малка и невинна и като че ли ор нещо се боях и много често на край града стоях. И чаках те отново да си дойдеш макар да знаех че при нея си добре. Напрано влак след влак очаквах , надявах се като дете. Но ти не се обади вече, дори не зная пще ли си жив? Единствената ми надежда е детето погледна ли го виждам теб. Но ако някога то ме попита: "Къде е татако , моляте кажи?" Тогава с какви очи ще го погледна, дали ще му раскажа без лъжи или ще го притисна до гърдите и ще целуна черните очи? И ако ти при мен се върнеш знай че аз ще те приема , но не заради първата си обич , а заради това че си баща на моя син!!



18.Едно момиче плава мълчаливо , едно момиче плава във нощта. В сърцето свойта мъка е стаила и рони тя сълза подир сълза. Те падат бавно, бавно се отронват, попиват в меката земя ,ала са толкова горещи че после дълго стене тя. Една сълза блестяща капва на нежните момически ръце , и пръстите опарени потрепват под огъня на свитото сърце.



19.Когато чуя че си се оженил , и с нея много си щастлив, ще дойда аз на твоята свтаба да видя огъня в очите жив. Леко вратата ще отворя ще се скрия в някой кът и незабелязано сред толкоз хора ще те погледна може би за последен път. После сред подаръците ще оставя моя дар. Пръстенът , който ти ми подари. Ти случайно ще го видиш и ще се запиташ "Кога ли е дошла?" Не се вълнувай аз просто връщам си дълга!!!



20.Недей ме пита имам ли сестричка, каква била къде е тя! Сестричката ми бе като звездичка но, уви тя се разболя. Умираше отиваше си вече ,а беше рано, рано призори. Умираше, а татко рече "градът е далече , а нямаме пари" Бе малка тя , а мъката и бе голяма, ковчега татко нежно бе сковал. Тя можеше да казва само "мама" и дори така смъртта си назова. Недей ме пита имам ли сестричка , една сълза в очите ми гори, че трябваше да имам като всички , но уви градът е далече , а мямахме пари!



21.Колко странен беше твоя първи поглед който толкоз много ме плене. Аз се отзовах на него , повярвах ти ,гледах с нежност плаха , виждах в твоите очи любов. Аз бях толкова щастлив в оня чуден и прекрасен миг и глава на твоите гърди склонил гледах с нежност плаха твоя лик. Защо ли трябваше да вярвам на този поглед мил, как тези чудно хубави очи са могле да ме излъжат. Защо така коварно ме излъга ти. Обичамте това е което искам да ти кажа за последен зов. Обичамте, немога повече да крия но не мисля да те моля за любов. Аз много те обичах но ти уви не ме разрбра , сам в живота ме остави по тебе вечно да скърбя.



22.Сам дойдох и сам ще си отида, какво ли мислиш ти сега за мен, дали таиш в сърцето си обида или все пак си спомняш със тъга. Кого излъгах тебе или мене , защо си спомням с плачещи очи , да плача вече тъй съм изморен , а да те питам зная ще мълчиш. Но да се върна пак при теб немога , че моята обич времето отвя , ще ме прегърнеш ти неискрено и дълго ще се смееш над това. Обичахте много те обичах , едно те моля само ми кажи , когато първи път влюби се момче , то винаги ли после ще тъжи???



23.Една девойка палава въвяла с теб в живота и нивите се диплили от крехкия и смях. А днес се стели шума над гроба и в гората. Незная нищо повече да питам не посмях , но тя върви навсякъде където идем двама. В неловкото замлъкване смехът и пречи. Заварвам аз ръката и в ръката ти голяма и в миг погледа и срещам в твоите очи. Тя млада е и хубава все 20 годишна и никога косата и не ще се посребри. Щстлива ще запази тя и вярата предишна и честотата нявгашна и силата дори. Боя се от убитата, но как да я пропъдя? Боя се че съм влюбена в незнайните черти. Да би могло тъй хубава и силна аз да бъда. Аз жадувам с нейната неотолима жажда. От светлините с трепети се боди трепет нов. Все повече очаквам те и чувствам как се ражда самото и безсмъртие любов.



24. Вървя по пътищата прашни и се прибирам удома , кървят в душата раните ужасни иска ми се тука да умра. Оставих те за 2 години братко любимата да пазиш у дома. Не ти ли сви сърцето , когато девойката прегърна? За мен говори ли ти тя? Кажи от обич ли го стори или просто ти трябваше жена? Сега пред мен как ти ше застанеш да гледа6 право в моите очи какви ли думи ще кажеш да спреш горчивите сълзи?



25.Обича6 ли , ще бъдеш изоставена игра такава има любовта. Единия за влюбен се признава, а другия излиза след това. Затуй на безразлична се преструвай , безчувствена като камък бъди. Обичай го но първа не презнавай и не победимата ще бъдеш ти!



26.Едно момче седи само на кея в далечината втренчило очи , сега , когато ти се смееш , то стиска устни и мълчи. Едно мълчи със тебе се сбогува , загубва първата любов, душата му от болка стене и чака сетния ти зов...!


27.Kъм себеси когато си на дъното на пакала когато си най-тъжен , най-злочест от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.Когато от безпътища премазан си и си зазидан ж четири стени от всички свой пътища прерязани, нов път си направи и пак излез.Света когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.Трънлив и сляп е на живота ребуса , на кръст разпъват нашите души не загубжай,загубил всичко себеси единствено така ще го решиш.


28.Красива си знаеш ли моето момиче,нежна и малка като капка роса,сълзи от очите ми често потичат,но ги скривам във твоята черна коса,знам че друг обичаш,горда не бъди, не ме лъжи истината я отричаш тая че сърцето ти кърви.Ще мине година и друга,но раната остава в твоята душа.Май лъжа е , че времето лекува,можеби друго , но не и Любовта..!


29.Леглото ти със бели рози ше покрия , аз всяка роза съм целувал през ноща. На всяка казах колко те обичам и колко пусто е без тебе, по света.Питам се всеки път когато дойдеш ти , защо така жестоко времето лети , колко си мила с мен , и как да съм щастлив , когато тъй и кратък този хубав миг.До утре вечер е тъй далече.До утре вечер е цяла вечност.Ох Обичам те със цялото си сърце.Ти си въздуха който дишам, слънцето което ме радва, звездите който светят за мен, Обичам те..Обичам те..Обичам Те..!