Житейски дребни грижи...


Житейски дребни грижи са всичко похабили -

размислиш ли, неволно сърцето те боли;

а блянове такива... С кого ли, боже мили,

с кого душевни мъки човек да сподели?



Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада

и дреме полусънен в желана самота;

търпи ли се оная убийствена досада от

хорската пазарна и жалка суета?


Стих. е от П.Яворов - колко прав е бил той....


Ела!


Очите ти са звездни небеса.

Косата ти е здрачния воал

на късна вечер, твоята коса!

Дъха ти - свеж момински дъх,

на юга съживителния лъх,

зефир посред цветя заспал.



Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над мен,

ела и дъхай в моето лице,

ела и сгрей изстинало сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса.

П.с. Моята първа специалност е българска филология - любим поет Яворов, имам чувството, че че кагато го чета, изпадам в друго пространство...Стиховете му са като безбрезно проникване в душата,, затова си позволявам да ги споделя с вас