СПОМЕННИК

[Венета Иванова]

Житейски дребни грижи...


Житейски дребни грижи са всичко похабили -

размислиш ли, неволно сърцето те боли;

а блянове такива... С кого ли, боже мили,

с кого душевни мъки човек да сподели?



Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада

и дреме полусънен в желана самота;

търпи ли се оная убийствена досада от

хорската пазарна и жалка суета?


Стих. е от П.Яворов - колко прав е бил той....


Ела!


Очите ти са звездни небеса.

Косата ти е здрачния воал

на късна вечер, твоята коса!

Дъха ти - свеж момински дъх,

на юга съживителния лъх,

зефир посред цветя заспал.



Ела, денят е мъртъв и студен.

В таз лунна нощ, с разпусната коса,

приведена над мен,

ела и дъхай в моето лице,

ела и сгрей изстинало сърце -

в таз лунна нощ, под звездни небеса.

П.с. Моята първа специалност е българска филология - любим поет Яворов, имам чувството, че че кагато го чета, изпадам в друго пространство...Стиховете му са като безбрезно проникване в душата,, затова си позволявам да ги споделя с вас

[snejanka77]

нека преливат от щастие дните ти
нека щастлив бъде всеки твой полет !
нека в радост се сбъднат мечтите ти
нека настъпи в живота ти пролет!

[snejanka77]

пожелавам от сърце здравината на скалите , красотата на елите и на всички банки парите !!!

[snejanka77]

животът , казват , е борба
в която трудно побеждават.
и ако истината е това -
да победиш - ти пожелавам.

[blue_bouble]

Ето нещо и от мен,заради което ме поканиха в предаването на МИлен Цветков.Писала съм го като студентка.И е най-хубавото любовно послание за мен!

Искам да съм твоя


Искам да съм твоя
цял ден и цяла нощ!
Искам да съм твоя
моя жадувана любов.
Да ме изпиваш като вино,
да ме изгаряш като жар,
да ме наричаш с нежни думи ,
да бъдеш моя блян.


Искам да съм твоя
да ме обичаш до полуда ,
да ме целуваш до безкрай,
да се огъвам от възбуда,
и всичко свое да ти дам
Искам да съм твоя.
Само твоя !
искам!

А тази мисъл е от нета ,но страшно много ми хареса:

За целия свят може да си никой,но за мен ти си целия свят!

[vilqnita]

Здравейте. И аз ще добавя нещо красиво към вашите красоти.
Писани са от мен в някои от вълнуващите ми дни. Надявам се да ви харесат.

1. ОСЪЗНАВАМ

Когато се вслушам...
чувам птичките да пеят.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в цветята...
виждам красотата им.
Осъзнавам какъв би бил света без тях...Празен!
Когато се вгледам в ръцете ти...
виждам спокойствието, което ми даряват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато погледна в очите ти...
виждам добротата, която излъчват.
Осъзнавам какъв би бил света ми без тези очи...Празен!
Когато допирам ръката ти до лицето ми...
усещам нежността,която ми даряват.
Осънавам какъв би бил света ми без тях...Празен!
Когато допирам ръката си до сърцето ти...
усещам ударите му.
Осъзнавам каква бъда без тези удари...Празна!
Всичко в този свят ме води към теб!!! Дали всичко е случайност!?!?
Просто ти си нещото, което запълни празнината ми...
Осъзнавам, че на където и да погледна, каквото и да докосна, каквото и да чуя,ако то не ми говори за теб...аз пак ще съм празна...

2. ВИНАГИ

Винаги, когато се усмихнеш...ме даряваш с топлина!
Винаги, когато ме погледнеш...чувствам ударите на сърцето ти!
Винаги, когато ме докоснеш...се оставям в ръцете ти...и на мечтите си!
Винаги, когато ме целунеш...нахлуват необясними страсти в мен...Обичам те завинаги!
Винаги. когато се обърнеш и имаш нужда от мен ...ще бъда там някаде, където Винаги можеш да се докоснеш до мен!
Моята "твоя" душа...Винаги в твоята "моя" душа!
Моята "твоя" ръка...Винаги в твоята "моя" ръка!
Просто помни Винаги и Бъди Винаги моя съдба!

3. ИСКАЙ МЕ

Доближи се до мен...
Притисни ме до себе си...
Чуй сърцето ми...
Усети желанието ми...
Желанието ми да те имам...
Да те усещам...
Дай ми дъха си...
Погали кожата ми...
Дай ми аромата си...
Улови излачването ми...
Подари ми допира си...
Дай ми красотатa си...
Слей я с моята завинаги...
Искай ме...Бъди мой...Желай ме...

А четвъртото е нещо което прочетох някаде и хареса много

4. Ключа към сърцето може да бъде само една мила дума или нежна целувка...

[snejanka77]

снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце
една пътека няма и не може да затрупа-
от моето до твоето сърце !!!

[snejanka77]

жени , недейте остарява.
бъдете като липовия цвят-
който още в юли прецъфтява
но години пази своя аромат .

[snejanka77]

бъди ти мила и добра , скромна в любовта и горда с името жена.

[snejanka77]

любовта не е да се намериш някой , с когото да живееш , а някой , без когото не можеш да живееш.

[svirepo`limon4e]

Раздяла..

За пореден път оставяш ме сама
И ето пускаш моята ръка
Ноща е тъмна навява самота
Но знак ли е това,че я няма любовта?

В живота има срещи след раздяла
Но болката от нея си остава
И няма нищо на земята
Което да помогне на душата..

Приближават се двете тела
Но вече нямам какво да ти кажа
Дори да плача в ноща пак сама
По този начин какво да докажа..

Че морето е от моите сълзи?
Че щастлив ти в него се къпеш..
И разбиваш моите мечти,
Мечти от любовта тъй мъчни..
Разбиваш тях ,разбиваш моето сърце
Погубваш любовта и пускаш моите ръце..ЗАВИНАГИ!


* * *


Животът ми е празна улуца
без надписи,тъмна,без светлина.
И няма тротоари даже,
да поспра и да си почина.

Хора по нея все тъй преминават,
а после отминават и скриват се в ноща
и питам се защо ли идват въобще щом тръгват си?
За да оставят просто следа във прахта?

Животът ми е улица безкрайна
Вървя по нея-няма светлина.
А всичко също е,еднообразно е и празно
Потопено е в безмълвна тъга

[svirepo`limon4e]

Габриел стана и отиде в другата стая.
Майка й седеше там и мълчеше.
-Мамо..Защо ме викаш?
-Ти..Малка уличница!!!
-Кк..Какво?-заекна тя..
Много добре знаеше за какво говори майка й.
Говореше за връзката й със Чад - момчето,което тя обичаше повече от всичко.
-Казах ти че не искам да имаш нищо общо с него!!!Казах ти!Моята дума нищо ли не значи..?!Габриел,аз те обичам,това е за твое добро..
-Но..как може да е за мое добро..няма да позволя да контролираш живота ми..-Момичето знаеше какво следва след тези нейни думи,но въпреки това беше смела и ги изрече.
-Какво?! Аз-майка ти?!Да нямам право да те контролирам?!Искаш ли да видиш колко много мога да те контролирам,неблагодарница такава!-майка й беше вбесена.-Няма да излизаш от стаята си..Да видим как ще се виждаш с него! Да видим!!!
-Но..ти не разбираш..ти..-опита се да каже Габриел..
-Отивай в стаята си..!! Ще се появиш чак за вечеря...
Габриел се разплака и отиде в стаята си..
легна на леглото..чувстваше се безсилна срещу майка си...незнаеше какво да прави,знаеше че тя щеше да направи всичко възможно,за да може тя да не се вижда с него..и защо..само защото не беше тяхната класа..
Доста сълго мисли..беше отчаяна..не знаеше какво да прави..наистина незнаеше..
Не се появи за вечеря,а майка й дори не беше забелязала..
Доведения баща на Габриел обаче усети отсъствието й и каза:
-Мария,къде е малкото изчадие?!
Двете й сестри се изхихикаха злобно.
-Сигурно не е гладна.Разтроена е,защото няма да се вижда с бедняка вече.
-Не можеш да я спреш,скъпа..знаеш много добре..ако искаш..можем да заминем някъде...
-Точно така..ще направя всичко възможно..малката уличница да не се вижда с просяка...
****
-Габиии...Габии..
Габриел се събуди и чу гласа на Чад отвън.Хвърляше й малки камъчета по прозореца всяка сутрин,.преди майка й и злобните й сестри да са се събудили..и излизаха навън в града да се разхождат..поняккога ходеха в едно близко село с прекрасна природа,където се усамотяваха и изчезваха от суетата на града..
-Чад!!!-Габриел се беше показала по нищничка на терасата и шепнеше .. - Не мога да изляза..Не мога! Тя ме е заключила!!! А Ева няма да ми даде ключа..страх я е..
-Ах ... Ами..скачай тогава..!
-Но..-усмихна се-как ще скоча..
-Спокойно..иди да се облечеш,а като дойдеш ще разбереш..
вълна на щастие обля момичето...Чувстваше се истински щастлива..и свободна да прави каквото си иска...
А..незнаеше какво я очаква в бъдеще..незнаеше че след този прекрасен ден,щеше да й е поднесена ужасна новина..която щеше да разбие всичките й илюзии за щастие...
Беше облякла дънки със свежа розова блуза и най-удобните си маратонки...Майка й мразеше тия дрехи...
Излезе на терасата,а от долу беше хвърлено здраво въже..което я чакаше..
-Вържи го по парапета и айде..
-Но..-засмя се отново..-ще падна така!
-Аз нали съм долу..
След минутка беше при него - в прегръдките му и при целувките му.
-Къде ще ходим.?-попита той.
-Искаш ли в селото?
-Да тръгваме! - каза тя и се усмихна
***
Бяха в селото и се върнаха..Стигнаха почти до къщата на Габриел,и тя се сети за един доста..голям проблем
-Аа..Чад..Как ще се прибера сега...?!
-ау..за това не бях помислил..
-Добре..Просто влизам..и..не ме интересува..Обичам те,съкровище..Обичам те повече от себе си,знаеш го..
-Аз също те обичам,Габ..Знаеш колко много..само..не искам да те загубя..
-Няма да ме загубиш..Ще сме заедно завинаги,обещавам.
Тя влезе в къщата,а във всекидневната я чакаха майка й и доведения й баща.
-Ела тук!-каза майка й ядосано и злобно-сега, ще ти сервирам двойно по-голяма изненада,отколкото ти на мен сутринта,малка уличница такава!
-Какв...-не можа да се доизкаже,защото майка й я прекъсна.
-След два дни...заминаваме да живеем извън страната,в Калифорния..-плаж,море..РАЙ! не мислиш ли..-с ехидна усмивка на лицето каза Джак - баща й.
-Не..НЕ!Не мога!Всичко е ТУК - къщата..училището..
-Спокойно,любима моя..-майка й я започна..-къщата вече ще си има нови хора- намерили сме купувачи,сега търсим,не по-точно избираме къща там.Училището ти също е уредено..
-НЕ!!!НЕ!НЕ МОГА МАМО!АЗ ГО ОБИЧАМ,ЗНАЕШ..Защо искаш да страдам.подяволите..Ще се самоубия..кълна се!Ще се самоубия!!!
-И за това съм помислила,Глупачка такава!!!
-Не.....-каза тя и хлипайки отиде в стаята си...
Светът й изведнъж рухна..С чад бяха почти година..тежка година,щастлива година...Майка й правеше всичко възможно да ги раздели през тази година..но не успяваше..те се обичаха...
Той беше..Принца на белия кон,за който тя беше мечтала от малка..От малка,когато истинския й баща й обясняваше .. как приказките се сбъдват..и тя ще намери своя любим,и..нищо нямаше да им попречи да бъдат заедно..Единствен беше ТОЙ - както тя е единствена..един за друг...Всичко е като пъзел..като мозайка..
Заспа..
***
Ставай,Мърлячке!Виж се къде си заспала!-Сестра й дойде да я събуди...
-Какво...
-заминаваме още днес..-със злобна усмивка каза тя.
-БЕЗ багаж..СТАВАЙ,КАЗАХ!
***
Тръганаха....Пристигнаха.....настаниха се.....
Габриел умираше...
Майка й показа стаята й - Легло,Скрин,Маса - С цветя на нея..Семпло но..красиво..
-Оставаш тук! - каза тя и й затвори вратата..
Габриел не издържаше..знаеше че няма да издържи много..знаеше го..
Какво ли правеше сега Чад..Знаеше ли че е заминала...
Щеше ли да я намери..
Но как..Той дори незнаеше къде е тя..
ТЕЛЕФОН!Да,в стаята й имаше телефон...
Набра добре познатия номер на момчето....
Свободно..никой не вдигаше...
Реши да опита по късно.След половин час пак се обади...
-Да...-отговори тъжен глас..Личеше си че жената отсреща е тъжна..и е плакала..
-Чад..?!-попита тя с леко притеснение,че няма да може да го чуе..
Жената отсреща се разрида..
-Чад..Чад..Е мъртъв..самоуби се тази сутрин..-гласът изглеждаше огорчен,отчаян...истински..-заради..приятелката си..с пистолета на баща си... той я обичаше..а тя..тя замина без да каже нищо!Лъгала го е..че го обича..ОБЕЩАЛА му е..че винаги ще са заедно..
Габриел затвори телефона..Ето сега всичко й рухна...отпусна се на леглото...Заплака..
Умираше..Тя щеше да умре..Днес..СЕГА..
Изпитваше неопредолима..тъга,омраза към майка си..и безумна и истинска любов..
Стана..и в изблик на яд все красивата слънчево-жълта ваза от масата и я изтряаска в пода..
Счупи се на хиляди парченца..да..хиляди..точно толкова,на колкото беше и сърцето й в момента...
Седна долу на земята право в парченцата стъкло..плачеше за всичко...плачеше за съдбата си на .. нещастница...Ръцете й..гърбът й..всичко беше в рани от вазата..
Тогава тя взе най-голямото и остро парче от вазата...и го заби право във вените си..режеше..а дори не я болеше..
Болката беше сладка..Болката,след която всичко щеше да свърши...
Остана със сетни сили..УМИРАШЕ..
Взе лист от дневника си..и написа със собствената си кръв :
Ето..Мамо..Постигна ли това,което желаеше..Надявам се да си щастлива...Аз най-сетне съм..и то истински...После откъсна друг лист и продължи да пише,отново с кръвта си..
Чад..чакай ме..Обичам те..Заедно ще сме..точно както ти обещах...

Остави двата листа,пропити с кръвта и сълзите й на масичката..
След това легна на леглото си..и зачака да настъпи мигът..в който щеше да покаже на своето момче..че още го обича..и че не забравила думите си...

[svirepo`limon4e]

АКо имах избор... ако можех... да избирам как да се родя....
Бих се родила в един миг на безвремието. Бих застинала в отробата на земята прегърнала слънцето и луната.
Бих целунала звездите... бих си откраднала от прашеца на ангелските крилца..Ако имах правото бих взела едничък косъм от дявола и бих го обвила с прашеца от ангелите. Щях да ги пазя до сърцето си за да не забравя никога как дяволите сплетоха в косите ми своите стиихии а ангелите ми подариха една чиста душа , която да ме тегли към хоризонта.
Ако можех бих пожелала да ми се случи всичко онова. Бих преживяла пак онази разтърсваща любов , която разкърти тухличките с които обграждах света си. АКо можех бих затворила очи за да видя пак срамежливите цветя който разпъпват под нежните грижи на незнаен и тихо скрит градинар.
Ако можех да повторя живота си бих била същата оная грешница на любовта , любеща и горяща в кладите на страста. Клади захранвани от мечтите ми , подпалени от копнежа на очите ми.
Ако можех... бих подала ръка , една мъничка ръка която съпоставен с твоята изглежда тъй крехка и незначима.... бих я подала , ала не за просия. Бих ти я дала като дар. Едничък дар в който да хвана целият свят за да ти го подаря.
Ако можех да виждам през времето бих била пак оная недодялана малка скитница в морето от хорски сълзи пробивща си път...Път през безконечната болка на хората - обкражаващи ме и обичащи ме...
Ако имах право на едничък танц... бих истанцувала най-нежният валс с едно тихо падащо есенно листенце збрало в себе си неверните цветове на фауната.
Бих свирила... бих пяла от сърце и душа. Тялото ми би се носило из небесата като нежна фигурка обгърната от облачен благослов...
Ако можех....ако можех бих била пак оня безумна мечтателка и идеалистка драпаща със зъби и нокти по портата на милосърдието за да изпрося малко мечти за онези нямащи силите да мечтаят...
Ако можех да пиша... ако можех да пиша бих писала за всички ония който има се иска да бъдат....
Ако можех да редя стихове... бих писала за моята болка... за твоята болка... за една красиво споделена болка...
Ако можех... щях да продължа да пиша и живея осъзнавайки какъв дар е моят живот , смирявайки се пред безметежноста на боговете.
Ако можех... бих била магьосница... магьосница раздаваща малко звезден прашец.... Ала не от ония... забравили се... ала не от ония мислещи , че дълг на всяко живот същество е да бъде на тяхното мнение....
А от ония... в сянката... ония лекуващи рани и даряващи живот...
Ако можех да бъда мечта... щях да се родя в очите ти... и да умра в едничката сълза падаща по огнените ти страни...
АКо можех... бих умряла в ония миг на безвремие където денят и нощта се сливат в едно , за да родят хорските безумия ... Човешките копнежи , който се разливат над синя лагуна....
Ако можех да ти подаря нещо... щях да ти подаря едно звездно цвете....
Ала.. аз не мога... нищичко.....
Прости....

[svirepo`limon4e]

Искам да докосна изгрева. Да се завия с мъглата на собственото си отчаяние и да се потопя в морето от сълзи.
Искам да подскоча на някое розово облаче и да положа глава върху ангелско крилце , което да ме освободи от безумната самота на стенещата ми душа...
Искам да видя пак онзи безметежен залез над разпенилото се море и отново в безумен екстаз да запея онези песни , който златистият пясък все още помни... Ала до кога ли ? До кога ли....
Искам пак да потъна в прегръдките ти , само за мен.... Дали ще ми прости мъжкото ти достойнство отхвърлената ръка ?
Дали ще ми прости душата ти , че избрах вместо тебе ?
Ще ме приемеш ли пак в нея ? Ала не в предверието където ме остави да чакам , да се оглеждам в огеледалата наредни в коридора на сърцето ти...
Не... аз искам да потъна в прегрдъките ти , да усетя отново нежният шепот на гласа ти...Но тази нощ аз отново съм тук сама с чаша вино в ръка.... а друга пие жарките ти устни....
Каква пък... съдбата на сълзата била такава....
Искам да се преродя... и да се родя в прегръдката на лотосов цвят. Като Палечка. Листенцата да бъдт моя закрила от жестокостта на зверският свят.
Ах как самотно и пусто е тази нощ в моят прозорец. Колко копнежи сплетени в пръстите ми изгоряха на огньове от тъги и разочарования. А белезите по младите ми ръце остават... сякаш старчески треперещи пръсти.
Тръгвах хиляди пъти по плоскостта на собственото си сърце. И всеки път беше гррешен и всяка пътечка водеше до задънен край...
А сега... искам просто ... една...прегръдка

[svirepo`limon4e]

... и минавайки по пътищата, по които с теб сме били не един път, пак ти ще изплуваш ... твоят образ ...
твоята усмивка ... твоя поглед ... те ще бъдат до мен ... но ще усещам вятъра вместо теб .. ще целувам нищото -
вместо теб ... ще бъда сам сред многото ... и компаньонка ще ми бъде самотата, която ще се опитва да разбере и да
намали болката неосъзнавайки, че е безсилна ... а времето ще тече бавно ... докато един ден реши да помогне ... на
нещастника и да и да направи бледи спомените ... за прекрасните мигове прекарани с теб ...
Но до тогава ... болката ще бъде неописуема ... а градът ще е същият ... светлините, автобусите, хората - ще се усмихат
... ще поздравяват ... външно ще бъде прикрита тя - болката, и някой едва ли ще предполага за нейното съществуване ...
всичко ще бъде по старому с разликата, че теб вече няма да те има до мен ... че мен няма да ме има в твоето сърце ...