СПОМЕННИК

[snejanka77]

още нещо
Влакът отминава с тежки колела,
но споменът остава за вечни времена!

Когато пясъкът в морето бъде преброен,
тогава ти ще си забравена от мен!

Иди в гората, преброй листата,
ако са 125 обичам само теб!

Който обича, той не забравя,
който забравя, той не обича,
а кйто обича , а после забравя,
той е забравил как се обича!

Бог създал Жени,
нарекъл ги звезди
Бог създал мъже,
нарекъл ги СВИНЕ.

Не можех да закусвам,
защото те обичам,
не можех да обядвам,
защото те обичам,
не можех да вечерям,
защото те обичам,
не можех да заспя,
защото бях гладен/а!

Снощи изпратих едно ангелче да те следи,
но то се върна.
Аз го попитах защо се върна,
а то ми отговори, че не може да следи други ангели!

[snejanka77]

и това
Един ден ще ме попиташ какво избирам -теб или живота. Аз ще ти отговоря живота и ти ще си тръгнеш, без да знаеш, че ти си моят живот

[Д.Стоянова]

Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири най-трънливия храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клонки,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре,извисена над своята агония,надпяла и чучулигата и славея.Възхитителна песен,заплатена с живота.
Но целия свят притихва заслушан,и дори Бог на небето се усмихва.
Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка...или поне така е според легендата!

[svirepo`limon4e]

Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...

Барабанеше кръвта
по стъклата....
Кипеше жарта в
дебрите на водата.

Умираше самотата ,
за да се роди в нищетата.
И стон и глас....
Болезнен вик
Изстинал миг...

Търсеше ме... нали ?
Бях се скрила в моята крепост от мечти...
Нямаше в нея място , за твойте тъжни очи...
Бях се скрила... в крепост.. от мечти....

Разби я !
С тежи тъжни очи...
Покори я... с неми песни ....

Извлече ме насила...
Уби ме и погреба...
Възроди ме и оплака...
Замина си на онази тъмна гара ,
замина със влака....

Викаше ме нали ?
С неми сълзи....
Крещеше нали ?
С пияни думи...

[desi_stoeva]

Прочетох тази тема и - някакси - ми стана мило.
Спомних си времето, когато си пишехме тези неща.
Стана ми мило, пък после ми стана смешно. Малки бяхме, а такива тъжни неща си пишехме... Нещастни любови, разбити мечти, неверни приятели... ах...!!!
От днешна гледна точка, не мога да си обясня този копнеж към мъката и нещастието. Особено тогава, когато са били наистина най-безгрижните ни години.
Мисля си, че, ако днес попълвам споменик /съществуването на който има единствената цел след години да бъде прочетен и да ти напомни за човека/, бих искала да напиша там нещо весело. Искам да ме помнят като ведър, щастлив човек /какъвто, между другото, съм/, а не като нещастна в любовта, личностно неосъществена стара мома.

Ето моят спомен за вас.

История за любовта

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когого открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да удеби СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в кая на краищата винаги я отриват. ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата ), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало се, оказвало идеално за неговите приятели:
Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА; хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА; крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО; полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така - то се замаскирало в слъчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана ( а в действителност тя се скрила в дъгата ), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999 999, ЛЮВОБТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
- Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказало пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се скрила на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

[desi_stoeva]

И още нещо.

Помолих Бог за интервю.
За моя изненада, той се съгласи.
- Влез! - каза ми Бог. - Значи ти би искала да вземеш интервю от мен?
- Ако имате време... - казах му аз.
Той се усмихна през брадата си и отвърна:
- Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
- Това, че се отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново. Това че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели...
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че добрите приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посяли слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. Бог потъна в мълчание...

[dona-ilona]

Ето няколко стиха от Елвира Божилова/мои любими/

Забудь печаль,тревоги Пусть память в будущем приятна,
другой не облекчит судьбу! хоть ждут нас бури и борьба!
Ведь впереди-еще дороги!
А счастье-плата за борьбу!
От нас зависит сделать мир чудесен
Создать гармонию и каплю красоть!
Без радости,уль!бок и без песен
нам в праздник не познать мечть! !
Я твердо знаю:песни и страдания
приходят вместе как с слезами-смех.
Ведь в етом-жизнь,и все ее познание.
И в етом боль,и радость и успех!

[neli0909]

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

[mimka]

ЖИВОТЪТ НЕ Е ДА ЧАКАШ БУРЯТА ДА ОТМИНЕ....ТОЙ Е ДА СЕ НАУЧИШ ДА ТАНЦУВАШ ПОД ДЪЖДА!