СПОМЕННИК

[Adelina]

Предлагам да си направим нещо като споменник, подобен на тези от ученическите години, в който всеки оставяще някоя мисъл, мото, стихотворение, притча, народна мъдрост и други, за спомен на притежателя. А тук ще е за спомен на всички участници във форума.

Надявам се идеята да ви допадне :wink:

[Adelina]

ТРИТЕ ЗЛАТНИ ФИГУРИ
Преди много години един крал искал да изпита мъдростта и проницателността на краля от съседното царство, както и прозорливостта на народа му. Затова му изпратил три златни фигури с еднакъв вид и еднакво тегло. Кралят трябвало да разбере коя от тях е най-ценна.
Заедно със свитата си кралят от съседното царство разгледал фигурите, но не могъл да открие и най-малка разлика между тях. Дори най-мъдрите в кралството били готови да заложат главите си, че разлика няма. Кралят се натъжил от заплашващия го позор, че управлява царство, в което няма човек,достатъчно умен,за да открие разликите между фигурите. Цялата страна се занимавала с това и всеки правел най-доброто, на което е способен. Когато всички почти били загубили надежда, един млад човек се обадил от затвора. Той бил съгласен да определи разликите, само да го оставят да разгледа фигурите. Кралят го повикал в двореца и наредил да му ги дадат. Младият мъж ги разгледал много внимателно. Най-накрая открил, че всяка фигура има по една дупчица в ухото. Продължил изследването си, като прокарал тънка сребърна нишка през дупчиците. Открил,че при първата фигура сребърната нишка, вкарана през ухото, излиза през устата. На втората - през другото ухо. При третата - нишката най-после се показала през пъпа. След като помислил малко,той се обърнал към краля: ”Ваше височество, мисля, че решението на загадката ни се представя като отворена книга. Трябваше само да я прочетем. Вижте тук - както всеки човек е различен, така и тези фигури са различни. Първата фигура напомня на човек,който едва чул нещо, бърза да го каже на някой друг. Втората фигура наподобява човек, за когото казаното влиза през едното ухо и излиза през другото. Третата фигура прилича на човек, който щом чуе нещо, го запазва за себе си и душата му се вълнува. Господарю, след всичко това ти трябва да оцениш стойността на фигурите. На коя от тях би се доверил?На тази, която не може да запази нищо в себе си? На другата, за която твоите думи са като отминаващ полъх на вятъра? Или на онази, която ще бъде надежден пазител на твоите думи?”.

ЦЕНАТА НА ЗНАНИЕТО
Тракторът на един селянин се повредил.Той и приятелите му се опитали да го поправят, но без успех. Накрая селянинът се принудил да извика майстор. Той включил стартера, повдигнал капака на мотора и съвсем внимателно огледал всичко. После взел чук, ударил с него един-единствен път по определено място от двигателя и тракторът тръгнал. Моторът забръмчал, като че ли никога не е бил развален. Но когато майсторът дал сметката на селянина, същият се изненадал и ядосал: ”Какво?! Искаш 50 тумана за един удар с чук?”.
”Скъпи приятелю,--отвърнал майсторът—ударът с чук струва 1 туман. Но искам още 49 тумана за това, че знам къде да ударя.”.

[Katerina]

на всички!
Идеята ми допада.С удоволствие се включвам, разбира се с чужди мисли ,които ми харесват:
За всеки човек е важно творейки да оставя нещо след себе си.
Остави следата на живота си, отпечатай я със стил...

Да живееш значи да правиш нещо,което да те надживее.

[elena88]

~~СПОМЕНИ~~


Нощта величествено бдеше звезди заливаха небето, луната някаде блестеше, във сън потъваше сърцето. И в тая нощ неповторима , дойде при мен за първи път , расбрах съдба неизменима събрала ни е в този кът. В моя мрачен досега живот нечувана звезда изгря , непостигнат някога възход , моята любяща душа съзря. Защо безкрайно те обичам, защо за среща бдя случайно. с любов теойто име изричам испълвайки се с чувства тайно.



1.Обичахте и още те обичам

за тебе мисля често до зори

макар това пред всички да отричам и пред себе си дори

незнам дали ще те забравя скоро ще падне ли в сърцето ми слана

незнам но на земята има хора които любят цял живот ЕДНА!



2.Отиде си вратата се затвори

затвори се и моето сърце ,

остана само спомена да ми говори за

отминалите нежни часове.

Отиваш си добре! Върви!

Не искам и немога да те спра

Когато всичко изгори ти

неможеш да запалиш ПЕПЕЛТА!



3.Едни очи немога да забравя

едни очи ме карат да не спя

едни очи в очите ме изгарят

и като въгледн вечно ме горят

но аз никога не ще забравя магията

на любовта

едни очи ме лъгаха жестоко

но аз не ще им никога ПРОСТЯ!



4.Очите пак са насълзени

и в тях блести една сълза

аз плача може би за тебе

затуй че ти ме изигра

Играта беше много проста

На влюбена се престори ти

а аз повярвах и се влюбих доста а

може би щастлив бях дори.

Е аз съм свикнал да плача ,

В очите винаги блести сълза

като олово ми тежат клепачите

и устните проклинат ЛЮБОВТА!



5.Едно момиче те обича ,

но ти не си разбрал това

погледнеш ли я във очите

ще разбереш че е така.

Едно момиче всяка вечер

на сън ръцете ти държи

и този сън ще бъде вечен

ако за него не узнае6 ти.

Това момиче всяка вечер

те призовава във нощта и

тайничко си тя мечтае загледано

в една звезда. Тази вечвр тя отново

до прозореца стои , но вместо

весела усмивка сълза в очите и блести.

Ти никога не си я виждал и няма да я раз-

береш, но тя ще те обича вечно докрай,

дори и да умреш. Едно момиче те обича,

но ти не си расбрал това и трябва вече да

се слеят две влюбени сърца!!!



6.Защо сърцето ти не чувстава

нима сковано е от вечен лед

защо поне веднъж не се разтупа

когато плачех с глас за теб!



Ти имаш ли сърце се питам

обичал ли си някога жена

заспивал ли си като мъж пред нея

изпитвал ли си мъка, самота?



Защо сърцето ти не чувства

нима е късче лед

и питам се защо се влюбих

защо обичам точно теб.



7.От угасващия залез

Бликат езерни води

И небесен свод се къпят

Чудно хубави звезди

Аз очаквам вече време

Мълком да прошепнеш ти

Тайнствено сърцето мое

Една истина мълви!



8. И птицата понякога умира зареяна

във синйото небе , ала с огромна обич

вятъра и свири и целува мъртвите криле.

Умира цветето и пада без цвят без мириз

в пропастта , ала по тичинките му остава ,

влага и праи от смъртта му красота!!!



9.След залеза на всяка вяра , настъпва мрак

и тъмнина, след залеза на всяка обич,ще бъде

мъка и тъга.Когато някой си отива, а ти неможеш

да го спреш, когато виждаш че една любов умира

а ти неможеш с нея да умреш. Расбираш че мечтите

са измама, че спомена е болка отлетяла, че си оби-

чала , а обич няма че си била щастлива а не си расбрала.



10.Дв приятелкки те бяха , а сега са смъртни врагове

на един чин стояха, а сега са в различни класове.

Ената залюби чудно хубаво момче, другата без да се

потруди, любовта и отне. Две приятелки те бяха а сега

със във различни класове, но май и двете проумяха, че

любовта със жертви се кове!!!



11.Любов ли? Нима съществува, това са тъй слаби слова

.Целувка и нощи безсъннии свършва се тази игра."Обичам"

нима можеш да кажеш."Внимавай после ще тъжиш, че

любовта е измама, затова си мълчи. Раздяла! На какво ти

прилича? Начало на нова игра? И пак се повтаря безкрайно

любов ли се казвза това?



12.Простих аз първата ти грешка, апосле и втората простих

помислих си че е човешко и мъката си тайно скрих. Така

привикнах да прощавам и ти привикна да грешиш и май

забрави вече мила че любовта със мен делиш. Да скъсам с теб

не беше лесно, ужасно много ме боли, но по добре да страдам

чесно, отколкото в безброй лъжи!!!



13.Прости ми сега тези думи изричам и толкова много сгреших

прости ми защото те обичам, но сам аз нашата любов провалих.

Прости ми че толкова те виних и слушах целия останал свят.

Прости ми , защото не ти се доверих а сега безброй неща ни делят.

Прости ми поне и живей ти с друг ,който и да е той.Прости ми защо-

то в мен мъката се лей, и защото немога аз да си простя!!!



14. На Герито:

Защо когато очите си затворя, пред мене твоя лик стои?

Защо когато ги отворя рухват всичките мечти? Толкоз близо бе до

мене , а сега си толкова далеч , чакам да ми се обадиш всеки ден

нима си ме забравила веч?Тръгнахме си толкоз бързо , а сега през сълзи

към теб тичам. Признах любовта си твърде късно, но вече знам че те

обичам!!!



15. Ти искаш с теб да останем добри приятели. Как да расбирам това?
Длани, които до болка се стискаха слепи да се здраеисват едва? Пог-

леди до дъно пищи се жадно , едва да се вдигат сега , устни парещи се

безпощадно дружески да си мълвят? Не ние неможем да бъдем добри

познати, няма среда в любовта бяхме най близки , за туй от сега ще сме

най-чужди в света!



16.Да ето аз съм в бяло и цялата в коприна. В очите ми блестят сълзи. Усмих-

вам се на всички но на сила , а нещо в гърлото горчи. Ах, как тежко, как е за-

душно , хората се смеят.След малко ще влезе и той. Ще ме прегърне и ще каже:

"Хайде скъпа изтрий сълзите и бъди герой!" О, не немога! Чувствам че ще падна.

Пред всички ставам с пламнали очи. Не го обичам чувате ли хора!!! Нещо в мене

вика и крещи. Но срещам погледа ти мамо , единствена си ме разбрала ти. Те каз-

ват само "мълчи дете , заради мен мълчи" Сред хората се движим двама отрупани

с целувки и цветя. Усмихвам се единствено на мама , с каква надежда ме изпраща

тя. Едно дете към него приближава "Вземете казва тез цветя" Един човек ви поже-

лава щастлив живот със таз жена! Изтръпвам цяла, изпускам розите със вик. Една

бележка малка лежи в ръцете ми без плик , без думи , с неговото име само. Най-

хубавото име на света, което аз немога да изричам , защото съм омъжена жена!!



17.Ти спомняш ли си първата целувка? Лъчите в моите очи? А после капките дъждовни се сляха с моите сълзи.Ти спомняш ли си срешите лъжовни и нежеланото дете. Майка на 17 дори и малко смешно ми звчи. И мислих си понякога през сълзи

"това дете живота ми расби" А имах вид на малка и невинна и като че ли ор нещо се боях и много често на край града стоях. И чаках те отново да си дойдеш макар да знаех че при нея си добре. Напрано влак след влак очаквах , надявах се като дете. Но ти не се обади вече, дори не зная пще ли си жив? Единствената ми надежда е детето погледна ли го виждам теб. Но ако някога то ме попита: "Къде е татако , моляте кажи?" Тогава с какви очи ще го погледна, дали ще му раскажа без лъжи или ще го притисна до гърдите и ще целуна черните очи? И ако ти при мен се върнеш знай че аз ще те приема , но не заради първата си обич , а заради това че си баща на моя син!!



18.Едно момиче плава мълчаливо , едно момиче плава във нощта. В сърцето свойта мъка е стаила и рони тя сълза подир сълза. Те падат бавно, бавно се отронват, попиват в меката земя ,ала са толкова горещи че после дълго стене тя. Една сълза блестяща капва на нежните момически ръце , и пръстите опарени потрепват под огъня на свитото сърце.



19.Когато чуя че си се оженил , и с нея много си щастлив, ще дойда аз на твоята свтаба да видя огъня в очите жив. Леко вратата ще отворя ще се скрия в някой кът и незабелязано сред толкоз хора ще те погледна може би за последен път. После сред подаръците ще оставя моя дар. Пръстенът , който ти ми подари. Ти случайно ще го видиш и ще се запиташ "Кога ли е дошла?" Не се вълнувай аз просто връщам си дълга!!!



20.Недей ме пита имам ли сестричка, каква била къде е тя! Сестричката ми бе като звездичка но, уви тя се разболя. Умираше отиваше си вече ,а беше рано, рано призори. Умираше, а татко рече "градът е далече , а нямаме пари" Бе малка тя , а мъката и бе голяма, ковчега татко нежно бе сковал. Тя можеше да казва само "мама" и дори така смъртта си назова. Недей ме пита имам ли сестричка , една сълза в очите ми гори, че трябваше да имам като всички , но уви градът е далече , а мямахме пари!



21.Колко странен беше твоя първи поглед който толкоз много ме плене. Аз се отзовах на него , повярвах ти ,гледах с нежност плаха , виждах в твоите очи любов. Аз бях толкова щастлив в оня чуден и прекрасен миг и глава на твоите гърди склонил гледах с нежност плаха твоя лик. Защо ли трябваше да вярвам на този поглед мил, как тези чудно хубави очи са могле да ме излъжат. Защо така коварно ме излъга ти. Обичамте това е което искам да ти кажа за последен зов. Обичамте, немога повече да крия но не мисля да те моля за любов. Аз много те обичах но ти уви не ме разрбра , сам в живота ме остави по тебе вечно да скърбя.



22.Сам дойдох и сам ще си отида, какво ли мислиш ти сега за мен, дали таиш в сърцето си обида или все пак си спомняш със тъга. Кого излъгах тебе или мене , защо си спомням с плачещи очи , да плача вече тъй съм изморен , а да те питам зная ще мълчиш. Но да се върна пак при теб немога , че моята обич времето отвя , ще ме прегърнеш ти неискрено и дълго ще се смееш над това. Обичахте много те обичах , едно те моля само ми кажи , когато първи път влюби се момче , то винаги ли после ще тъжи???



23.Една девойка палава въвяла с теб в живота и нивите се диплили от крехкия и смях. А днес се стели шума над гроба и в гората. Незная нищо повече да питам не посмях , но тя върви навсякъде където идем двама. В неловкото замлъкване смехът и пречи. Заварвам аз ръката и в ръката ти голяма и в миг погледа и срещам в твоите очи. Тя млада е и хубава все 20 годишна и никога косата и не ще се посребри. Щстлива ще запази тя и вярата предишна и честотата нявгашна и силата дори. Боя се от убитата, но как да я пропъдя? Боя се че съм влюбена в незнайните черти. Да би могло тъй хубава и силна аз да бъда. Аз жадувам с нейната неотолима жажда. От светлините с трепети се боди трепет нов. Все повече очаквам те и чувствам как се ражда самото и безсмъртие любов.



24. Вървя по пътищата прашни и се прибирам удома , кървят в душата раните ужасни иска ми се тука да умра. Оставих те за 2 години братко любимата да пазиш у дома. Не ти ли сви сърцето , когато девойката прегърна? За мен говори ли ти тя? Кажи от обич ли го стори или просто ти трябваше жена? Сега пред мен как ти ше застанеш да гледа6 право в моите очи какви ли думи ще кажеш да спреш горчивите сълзи?



25.Обича6 ли , ще бъдеш изоставена игра такава има любовта. Единия за влюбен се признава, а другия излиза след това. Затуй на безразлична се преструвай , безчувствена като камък бъди. Обичай го но първа не презнавай и не победимата ще бъдеш ти!



26.Едно момче седи само на кея в далечината втренчило очи , сега , когато ти се смееш , то стиска устни и мълчи. Едно мълчи със тебе се сбогува , загубва първата любов, душата му от болка стене и чака сетния ти зов...!


27.Kъм себеси когато си на дъното на пакала когато си най-тъжен , най-злочест от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.Когато от безпътища премазан си и си зазидан ж четири стени от всички свой пътища прерязани, нов път си направи и пак излез.Света когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи сам слънце си създай и от лъчите му с последния до него се качи.Трънлив и сляп е на живота ребуса , на кръст разпъват нашите души не загубжай,загубил всичко себеси единствено така ще го решиш.


28.Красива си знаеш ли моето момиче,нежна и малка като капка роса,сълзи от очите ми често потичат,но ги скривам във твоята черна коса,знам че друг обичаш,горда не бъди, не ме лъжи истината я отричаш тая че сърцето ти кърви.Ще мине година и друга,но раната остава в твоята душа.Май лъжа е , че времето лекува,можеби друго , но не и Любовта..!


29.Леглото ти със бели рози ше покрия , аз всяка роза съм целувал през ноща. На всяка казах колко те обичам и колко пусто е без тебе, по света.Питам се всеки път когато дойдеш ти , защо така жестоко времето лети , колко си мила с мен , и как да съм щастлив , когато тъй и кратък този хубав миг.До утре вечер е тъй далече.До утре вечер е цяла вечност.Ох Обичам те със цялото си сърце.Ти си въздуха който дишам, слънцето което ме радва, звездите който светят за мен, Обичам те..Обичам те..Обичам Те..!

[svirepo`limon4e]

Съдба

Ужас крещи някак муден
хвърля отенък с неясни окраски
и някакъв спомен мил безумен
за принцове балове и въшебни каляски
Или мечта беше,това безумно съзнание
Удавено в пламъци изкрящи от грях
Усетило цялата мощ що е страдание
и приело е в себе си ден и нощ
Но май мечтата беше по проста
Да гледа изгрева без да има тъгa
да върви с усмивка да стъпва да ходи
НО звънец прозвънява-Реалността
.
Окъпани ярко блестят си звездите
изпили чернилка крещящи в нощта
един блок окъпан-мечтите
за един са реалност за друг пък са ад
Квартира уютна но няма усмивка
а само гола тъй нежна плът
ръката подава хартийка банкнота
цигара угасва на половина,светът
пак се превръща във нещо
едно задължение на него е роб
блести червеникава ламба зловещо
или май е красиво-под ламбата гроб
всички мечти в кратък миг пак долитат
и после реланост една купчина прах
нощта е черна дори звездите са гадост
очи се затварят и мечтаят за рай
И всичко привършва ей тъй то привършва
за миг за два. Има ли значение ? то свърши
Сега топлят душ измива нощта
Една мечта изплува набързо за миг за два,звънеца
И ПОСЛЕ ПАК.







Kакво е животът???

Kакво е животът? Просто миг до смърта!!!
отваряш очи, вдишваш и толкоз.
Какво е животът? една душа във плътта
обича,мрази,умира и толкоз

Kак ще живееш ти сам си избираш
дали ще е в мрак или слънчева пролет.
но каквото да сториш, аз зная разбираш.
В пръстта свършва твоя полет,Умираш!!!

Слънцето свети, а ти си под него.
То безмълвно примигна,и тебе те няма.
Какво си сторил? Кажи какво постигна,
дали смърта го погуби в черна измама?

Накара ли някои теб да обича ?
да плаче за това че ти си отиде ?
и с гняв да крещи ,Аз те обичам!!!
И да не иска,не вярва че ти си отиде!!!

Ако успя, може не зная.
Смисъл е имало в твойто дихание.
Ако успя, може не зная.
Мигът е бил с на пролет ухание

Аз ще опитам, дали ще успея
да вдишам от чистата слънчева пролет.
Ще литна в небето ще питам за нея
и няма да спирам безумния полет.

Какво е животът??? Просто дихание
глътка въздух за миг, и смърта.
Какво е животът без на пролет ухание?
Безмислена крачка на там под пръстта!!!







Утре

Погледът се рее безметежно
и вижда дяволски напред.
Мрак ухание небрежно
и болест за която няма лек.

Градът утихва само светлинките,
в хиляди нюанси си блестят.
Погледът привиква а мечтите
изгарящи безмилостно седят.

Колата движи се по булеварда
а поглетът по примерен се рее
ноща красива чудесата.
кои са те ? И за какво копнее?

И после сън и следващ ден
и нищо утре пак е като днес,
Погледът е ту ярък ту сломен,
а утре пак е като днес.








Изгоних слънцето…

Изгоних слънцето приспах луната,
излъгах всичките звезди.
Oбърнах гръб на красотата,
напред по пътя от лъжи.

С безкраен огън преластявах,
с незнаен хлад за миг си тръгвах.
После да се върна общавах,
душа без жалост аз изтръгвах.

Летях напред, падах и ставах.
След мене плачещи очи.
Какво погубвах осъзнавах,
но това не ще ме утеши.

[zuma]

Обичам те,когато идваш, когато сядаш тихичко до мен...Обичам те когато си отиваш и те търся всеки ден след ден...Обичам те когато ми говориш,когато свенливо ме гледаш с очи...Обичам те когато се усмихваш и потъваш в моите сълзи...Обичам те когато те сънувам, когато изгарям в огън от страст...Обичам те, когато те прегръщам и когато плачеш ти дори!

После пак

[svirepo`limon4e]

Едно дете

В детските очи бушува радост,
неопетнена и вълшебна.
Усмивка приказно красива
и просто сякаш съвършенна.

А стъпките са във полята,
там някаде вав вечна пролет.
Крачетата не стъпват по земята.
Летят не спират своя полет.

А погледът е просто всичко
едно ухание една надежда
и все нагоре не се свежда.
безкрайно чист и вечно яръ,к
и в него просто всичко, просто всичко.

Познал е болката, не я приема
отхвърля е и пак се смее,
усмихва се прекрасно. Взема,
всичко чисто без да го пилее.

И просто тича ,смее се и тича.
Вълшебно бие детското сърце,
смее се думички изрича
и слънцето прегръста със ръце.

И тича из градните на рая,
фонтаните шептят щастливо.
Тича лекичко игриво
и караме да замечтая ,
да се затичам с него във безкрая.

[Adelina]

Всички спомени са чудесни Радвам се че идеята ви допадна . Очаквам още такива красиви и поучителни изненади :wink:

[Djemma]

За тогава, когато днес ще бъде някога !

* * *

Загина Нещото-
така, от Нищо.
Внезапно то се изпари.

От Нещото-
остана дупка.
Остана Нищо да боли.

* * *

Седемнайсет лета-седемнайсет въздишки...
Бели и черни петна в паметта.
Недорасли усмивки...Седемнайсет години
непоканени, неизпратени...
Седемнайсет свещи изгорели в нощта-
и забравени...

* * *

Върши всичко с мяра, макар и удоволствие да е то.

* * *

Жени, недейте нивга остарява !
Бъдете като липовия цвят.
Макар, че още в юни прецъфтява,
години пази своя аромат.

* * *

Целувам те при всеки светофар,
когато той ни спре по правилата.
Целувам те, целувам те със жар
и тръпне от целувките колата.

Завиждат ми шофьорите отзад
и клаксони надуват, ще се пръснат.
Че вече светофарът е зелен,
а аз не мога устни да откъсна.

Пътуваме щастливи във нощта,
целувките по устните ми парят.
Ах, нека днес на всякъде в света,
червено светят всички светофари.

[ati]

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

[NIA]

"Животът се измерва не с години,
а с дирята оставена след нас"



А ето и един от любимите ми стихове


Връщайки се от зарана, вечерта веднъж
Джени вир водица стана в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж,
от къде ще знае всякой де,кога ,веднъж
някой си целунал някой в цъфналата ръж.

"Спасителят в ръжта" от Селинджър

[Nellyyyy]

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание.Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея.Възхитителна песен, заплатена с живота.Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва.Защото най-хубавото се добива само с цената на голямата болка...или поне така е според легендата.

Това е от една моя много любима книга - "Птиците умират сами"

[svirepo`limon4e]

ЛЮБОВ С ПРОКЪЛНАТАТА

В тази нощ сънувах, сякаш изживявах,
сякаш изживявах съня еротичен,
с друга бях,
аз самият някак си различен.

Крехкото й тяло ме желаеше и се боеше,
от очите наранени спомен стар сълзеше,
ръцете деликатни ме отблъскваха страхливо,
устните предателски, простенваха свенливо:

-Не ме докосвай! Да те отблъсна няма да успея,
на клада страстна цяла тлея,
а искам да съм силна, твърда и студена,
а ти ме виждаш наранена, опетнена....
И ти си мъж, като него ще изчезнеш,
щом спазъма отмине и улегнеш,
че си любил прокълната няма да повярваш,
друга ще прегръщаш, тайничко ще се покайваш....
А аз отново сама и прокълната,
ще споделям със луната болката позната
и твоята греховност с нея ще изкупвам,
самоопрощението твое вечно ще просмуквам....
И ти си мъж ще изчезнеш като него,
на своя Дао верен и на мъжкото си Его,
пречистен, ще прегръщаш своята любима,
а за мен ще си оставил вината непростима....

-Не ме докосвай пак! Да те отблъсна няма да успея,
веднъж го правя, повторно не умея....
-Проклятието свърши! Когато те прегърна,
друга страница за двама ще обърна....
Не бях те срещал и мислих си, че съм обичал,
а своята самотност, "любима" съм наричал,
самотен вятър вместо тяло съм прегръщал
и празнотата вместо въздух съм поглъщал....
Лицето на жената беше нейната маска,
а тайничко съм търсил истинската ласка....
Не ме отблъсквай, ще страдаме и двама
и вечно ще живеем в болка и измама...
Прокълната ще бъдеш, а аз ще съм лъжовен,
повярвай, за миналото ти не съм виновен.
-Направи ме да забравя! Да забравя! Да забравя!
-От проклятието ще те избавя! Ще избавя! Ще избавя!

-Не ме докосвай! Аз съм прокълната!
-Прокълната, ти за мене си жената!
-Ти си мъж, като него ще избягаш!
-Не ще избягам, трябва да ми вярваш!
-Всичко ще се срути! Не ме докосвай!
-Ще те докосна! Не ме отблъсквай!
-Не ме лъжи, че всичко ще се срути!
-Ще го срутят воплите мой нечути!
-Не ме лъсти накрая ще успееш!
-Ще успея и екстазно ще живееш!
-Не ме убивай! Ще ме убиеш!
-Друг живот във мене ще откриеш!

Под розовата дреха плътта й се разголи,
белоснежна прелест шепнешком замоли,
кат гарван чер, прелитащ над лозята,
захапах аз гръдта на прелестната непозната....

И вкус на квас и елексир изпълни ми устата,
любовниците са различни-една си е лъжата,
жената аз обичах, жената благославях,
жената лъжех и жената покорявах....

А стаята ни бе споена на скалите,
/някъде наблизо кряскаха орлите/
от стона ни започна да се кърти,
късно бе да спрем, предпочетохме да бъдем мъртви....

Сладостният пламък в ужас забушува,
в омагьосан кръг около тела ни затанцува,
голите тела, разпънати в средата
очакваха да срещнат скоро сатаната....

Разпънати във ужас, разпънати във сладост,
пияни от ярост, пияни от младост,
изкусени изкусители във пламъците си пленени,
в прегръдката фатална все още упоени....

-Отново ме излъга!-през стенания изрече.
-късно е да съжалиме вече,
все вярвам и после вярата се кърти,
на сутринта с поредния лъжец сме мъртви....
Вечер оживявам и пак тъй става,
в началото не вярвам и съм права....

Преди да стигнем края, мракът ме обгърна,
с ужаса не можех времето назад да върна....

Помислих, че съм мъртъв, но се събудих,
или може би, в реалност друга се изгубих....
На снимката ти, закачена на стената,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!
"Не ме докосвай!"-шепот от съня ми,
дали реални бяха измяната, грехът ми,
"Проклятието свърши!"-прошепнах на стената,
ти бе облечена като тайнствената прокълната!

[svirepo`limon4e]

Рисувам душата ти от пясък
и те викам...
Но вятърът рисунката отвява,
пустинята огромна е,
а аз сама те губя –
някъде в безкрайността.
Сълзите ми горещи стават дъжд,
обливам те и тялото ти аз покривам,
усещаш ме, но се страхуваш от това.
И търся те, и търся те, ала защо,
щом себе си не мога да открия...

[svirepo`limon4e]

Към твоя дом вървя по дивата пътека,
в гора от чувства и мечти,
вървя и търся мъничко утеха
и мъничко любов във твоите гърди.
Вървя и питам самотата
дали те има или те измислих,
дали ме искаш или си играеш,
дали обичаш или заблуждаваш?
Ще спра да питам,
ще спра да търся твоите следи.
Ще чакам твоя глас и твоята любов ще чакам.
Ще спра, но само за да ме откриеш сам.