Полезни съвети за вашето здраве

[snejanka77]

Как да предпазите бебето си от инвалидизиране

Причина за инвалидизиране е вроденото изкълчване (луксация) на тазобедрената става. Освен това има деца, на които ставата не се е оформила напълно през ембрионалния период и има по-голяма вероятност от изкълчване отколкото нормално оформила се става.

Момичетата страдат по-често от момчетата. За да се развие тази болест играят роля: наследствеността и действието на външен механичен фактор.

Унаследява се “свръхеластичността” на ставите. Освен това в края на бременноста и няколко дни след раждането в организма на бебето циркулират хормони, които правят съединителната тъкан по-разтеглива, еластична, и поддатлива на увреждане от външни фактори.

Втората група фактори са именно външните механични фактори. Те могат да действат по време на бременността, по време на раждането и след това.

По време на бременността увреждащ фактор е твърдата коремна стена на бременната и твърдата стена на матката на жени в първа бременност.

Рискова група за увреждане по време на раждането са децата със седалищно предлежание, защото те се израждат с дърпане за крачетата.

Периода след раждането е най-отговорен за родителите. Какво трябва да знаете: - не дърпайте детето за крачетата (повдигайте долната част от тялото му с длан под тазчето); - не дърпайте крачетата, за да ги изправите и приближите едно към друго; - не увивайте бебето като пашкул; - при носене на ръце на детето, то да е с разкрачени крачета, които да обхващат тялото ви, а не със събрани.

Това е така, защото до раждането физиологичната поза на крачетата е “жабешка” – свити и раздалечени. Ще дойде време, когато детето само ще се научи да ги изправя и събира, без да го насилваме.

Първите 7-10 дни след раждането, когато съединителната тъкан е още под въздействието на хормоните, са най-опасни за изкълчване под въздействие на външни механични фактори и едновременно с това са най-благоприятни за коригиране на луксация.

За лечение и профилантика е препоръчително и задължително на детато да се обуват специални гащички – най-отгоре на облеклото. Те раздалечават крачетата на бебето. Памперсите също имат добра, но не решаваща роля.

До края на първия месец 80 % от децата, носили такива гащички се стабилизират. Останалите 20 % трябва да ги носят още 2-3 месеца. Гащички можете да намерите в ортопедичните клиники.

В по-късна възраст луксацията се коригира със стремена на Павлик; наместване (с екстензия – разтягане или ръчно) с последващо гипсиране; апарат на Ханаусек и оперативно.

Кои са признаците на луксация:

несиметричност на седалищните гънки и гънките от вътрешната страна на бедрата
разширена и сплесната седалищна област от страната на болната става
кос таз – тазът е наклонен към здравата страна, защото мускулите от болната страна са отпуснати, за да щадят и да не натоварват ставата
по-къс и извъртян навън болен крак
походка с накуцване ( “патешка походка” при двустранно изкълчване)
засилена извивка в поясната област на гръбначния стълб (хиперлордоза) или сколиоза – при двустранно изкълчване
в легнало по гръб положение и свити в колената и тазобедрените стави крака, коляното на болното краче е по-ниско от това на здравото
трудно отвеждане на болното краче навън (разкрачване)
Специфично се изследват симптомът на Томас, тестът на Маркс-Ортолани, тестът на Барлоу и тестът на Палмен.

За симптома на Томас детето е легнало по гръб. Вдигаме едното краче свито в тазобедрената става. Ако при това се вдигне и другото, то симптомът на Томас е положителен. До 3-4 месеца положителен симптом дава зравата става, а над 3-4 месечна възраст наличието му е болестно състояние.

Тестът на Маркс-Ортолани се прави на деца в първите 10 дена след раждането. Детето лежи по гръб. Крачетата са свити в тазобедрените (90°) и в коленните стави. Раздалечаваме и след това приближаваме крачетата. Ако при приближаването се чуе изпукване, тестът на Маркс-Ортолани е положителен и луксация има. По-подробни са тестовете на Барлоу и на Палмен. Те доказват и склонност към изкълчване (без да има такова) поради ембрионалната незрялост на ставата. Правят се само от опитни специалисти-ортопеди.

Най-точна диагноза се поставя след рентгеново изследване и оценка от специалист ортопед.

Галина Андреевска
(стажант лекар към МУ-Соф

[snejanka77]

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ УХАПВАНЕ И УЖИЛВАНЕ ОТ НАСЕКОМИ И ЖИВОТНИ

I. Ухапване от змии.



В България има само 4 вида отровни змии –пепелянката,каменарката,усойницата и остромуцунестата усойница.

Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързоразпостраняващ се оток,след което се проявяват общите-висока температура,коремни болки,студена пот,обща слабост,червени петна по тялото и загуба на съзнанието.Най бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване.

Най-общо може да се разбере че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези:

· -зигзагообразна лента на гърба на змията.

· -характерно рогче на челото й.

· -наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см.

(акоима поредица от ухапвания значи змията не е отровна.)



Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват:

1.Лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа

когато е на крак или ръка като целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообръщение(забавя поемането на отровата в организма),като същевременно не се прекъсва притока на артериална кръв към крайника.

2.Поставяне на лед или кърпи със студена вода на мястото(за забавяне

на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове).

3.Максимално бързо осигуряване на медицинска помощ.

[snejanka77]

Ужилване от пчели,оси и стършели.



1. Изважда се жилото.

2. Поставят се лед или кърпи със студена вода на мястото.

3. При наличието на данни за тежка алергична реакция при предишни ужилвания, се поставя лека пристягаща превръзка за 1-2 часа с цел забавяне на разпостранението на отровата,поема се някакъв противоалергичен медикамент(Цетиризин,Кларитин,Лоратадин,Фенистил,А лергозан,Антиалерзин….), и се прави повикване в ЦСМП(център за спешна медицинска помощ).

[snejanka77]

Ухапване от куче.



1. Раната се измива с вода и сапун.

2. Обработка с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).

3. Медицински преглед с преценка за ваксинация за тетанус и бяс.

4. Наблюдение на кучето ако е домашно за прояви на бяс(прояви на необичайна агресивност,обилно отделяне на слюнка) до 10-тия ден от ухапването.

Ухапване от други домашни животни.



1. Раната се измива с вода и сапун.

2. Обработка с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).

3. Медицински преглед с преценка за ваксинация за тетанус и евентуален шев на раната.

[snejanka77]

Ухапване от паяк и скорпион.



В България няма паяци и скорпиони чието ухапване да е смъртоносно. Местните представители на тези 2 рода притежават отрова която може да предизвика единствено само подуване и болка на мястото на ухапването.
Поставят се лед или кърпи със студена вода на мястото, а срещу болката-Аналгин и Парацетамол по 2 таблети.


Ухапване от кърлеж.



В предвид на това че , кърлежите са преносители на няколко много опасни инфекциозни

болести, като Лаймска болест, Марсилска, Ку и Кримска хеморагична треска,трябва непременно да се извърши

лекарски преглед с оглед на евентуална необходимост от ваксинация срещу Тетанус и

попълване на Бързо известие до РИОКОЗ (бившата ХЕИ) с изпращане на кърлежа за изследване на евентуално

носителство на причинителите на гореспоменатите заболявания.

Това което трябва да направите през времето до прегледа е:

1. Намазване на кърлежа с мазнина ( вазелин,свинска мас,олио,крем ).

2. След 30 мин. се изтегля бавно и внимателно с пинсета или метални щипци,като същевременно се завърта леко по посока обратна на часовниковата стрелка,като кърлежът се запазва за да бъде предаден на лекаря,който ще го изпрати за изследване.

3. Мястото на ухапването се обработва с антисептичен разтвор(риванол,йодасепт,кислородна вода,калиев перманганат,пиоктанин,антибиотична маз-гентамицин,тетрациклин…).

[snejanka77]

Осемте Божии заповеди за употребата на антибиотиците



Ако искате да живеете повечко, спазвайте следните препоръки:

1. Не се лекувайте с антибиотици ... при вирусни и гъбични инфекции. Антибиотиците действат само на бактериите.

2. Ако Ви е сполетяла бактериална инфекция - изискайте да Ви се направи антибиограма. Антибиограмата представлява изследване, при което се установява кои оръжия (точно кои антибиотици) изтребват най-добре Вашите бактерии-нашественици. За целта ще трябва да дадете на лекаря или да му позволите по специфичен начин да вземе от Вас секрет съдържащ бактериите.

3. Измежду антибактериалните оръжия трябва да бъде избрано това, което се натрупва или просто минава през "най-болната част" на Вашия организъм в най-подходящо количество, за да си свърши работата.

За инфекции на пикочо-отделителната система подходящи са: цефалоспорини; сулфонамиди; пеницилини; 4-хинолони; аминоглюкозиди.
За белодробни инфекции: пеницилини, тетрациклини, цефалоспорини, макролиди.
За мозъчни инфекции: бензилпеницилин, хлорамфеникол, цефтриаксон.
За инфекции в устната кухина: ровамицин.
За инфекции на жлъчните пътища: цефамандол, цефоперазон, мезлоцилин, еноксацин, еритромицин.
За стомашно-чревни инфекции: сулфагванидин и др.
Лекарите знаят най-добре.

4. След като сте избрали най-точното и най-добро средство, трябва да Ви се направи кожна алергична проба с него. Ако сте алергичен към лекарството, то може само да Ви навреди повече - затова се сменя с друго, отговарящо на всички горепосочени условия.

5. Ако антибиотикът се приема през устата - някои храни могат да го дезактивират - попитайте лекаря. Въобще питайте преди или след ядене и на какъв интервал да го вземате.

6. Вашето антибактериално средство, за беда, може да има свойството да взаимодейства с лекарства, които вече пиете или се налага да пиете успоредно с него. Това сериозно може да Ви навреди или да навреди на силата на действие на антибиотика. Попитайте лекаря.

Някои примери:

Противокиселинните средства пречат на резорбцията на тетрациклините и 4-хинолоните.

Ефектът на противозачатъчните хапчета се неутрализира от хлорамфеникол и тетрациклини и т.н.

7. Ако имате тежки нарушения във функциите на Вашия организъм - бъбречна недостатъчност или чернодробни заболявания - някои антибиотици въобще не бива да бъдат прилагани, а дозите на други трябва да се намалят.

При бъбречна недостатъчност се избягват: пеницилин, 4-хинолони, аминоглюкозиди, цефалоспорини.
При чернодробни проблеми не се прилагат тетрациклини и хлорамфеникол.
8. При бременност и кърмене не бива да се прилагат: тетрациклини, бисептол и рифампицин, защото водят до уродства на плода.



Автор: д-р Мариан Ангелов



--------------------------------------------------------------------------------


--------------------------------------------------------------------------------

[snejanka77]

Не позволявайте това да ви се случи
Много хора, предимно млади жени и момичета, купувайки си нова дреха, нямат търпение да я облекат. Било за да се почувстват по-комфортно, или пък да се покажат някому. Облечете ли новата дреха без да сте я изпрали обаче, рискувате да си навлечете не малка неприятност. Особено ако се касае за интимно облекло, бельо, влизащо в пряк допир с кожата.

Съществува кожно заболяване наречено розов лишей (pityriasis rosea), основна причина за което се счита алергичната реакция на организма към някои вещества, употребявани при фабричната обработка на дрехите, за стабилизиране на цветовете или за подобряване издръжливостта на материята, от която са произведени.

Други автори приемат розовия лишей за инфекциозно заболяване с вирусна или микробна (стрептококова) етиология, поради честото му възникване след остро възпаление на горните дихателни пътища; едновременното заболяване на няколко души; последващия траен имунитет.

Чрез серологични изследвания, обаче, не се установява връзка между розовия лишей и различни вирусни и бактериални инфекции.

Изхождайки от позицията, че се касае за алергично заболяване, привеждаме подробности за неговото протичане. Наблюдава се в млада възраст 15-35 год. Има пролетна и есенна сезонност. Започва внезапно с появата на едно овално петно 2-3 см в диаметър, с розово-червен цвят, жълтеникав център и леко надигнат, залющващ се, белезникав периферен ръб. Петното се нарича първична "майчина" плака и оздравява в центъра, а се разпространява периферно. Локализира се най-често в областта на гърдите, като медальон. Няколко дни по-късно, обикновено след къпане, се появяват множество малки, овални, леко надигнати, розови петна, залющващи се по периферията. Разполагат се симетрично по тялото, крайниците (до коленете и лактите), а по гърба могат да наподобят "клонки на ела". При децата, обривите могат да засегнат лицето и окосмената част на главата. Лигавиците по принцип не се засягат.
Субективни оплаквания по правило липсват. В някои случаи се наблюдава слабо неразположение съчетано с леко повишаване на температурата и увеличаване на лимфните възли в шийната област.
По време на обрива, кожата е с повишена чувствителност към всякакъв вид дразнене (от физическо, химическо и медикаментозно естество), затова съветваме да се избягват:

изпотяване
излагане на слънце
носене на грубо (вълнено, ленено и др.) и непорьозно (синтетично) бельо
къпане (особено със сапун)
Въпросът с къпането е много интересен. Това е една от особените болести, които не го понасят. Ако направите грешката да се изкъпете основно има опасност да се появи сърбеж и по тялото Ви да плъпнат нови обриви. Единственото, което можете да си позволите е хладък душ без сапун и изтриване.

Протичането на заболяването е циклично със спонтанно излекуване средно след 6 седмици, в много редки случаи за 2-3 месеца.

На мястото на обрива остават хиперпигментации (засилено оцветяване на кожата), които с течение на времето избледняват.

Рецидивите (повторните обостряния) на заболяването са много редки (обикновено след 7-10 години).

Поради спонтанното излекуване, в повечето случаи въобще не се стига до медикаментозна терапия. Просто трябва да се избягва дразненето на кожата от каквото и да е естество, както беше споменато по-горе.
При силен сърбеж или неприятни усещания от страна на кожата, външно могат да се приложат индиферентни пудри и/или бяла микстура; мека цинкова паста или локални кортикостероиди в охладителен крем.
При по-тежко и затегнато протичане могат да бъдат предписани антихистаминови препарати (H1-блокери) и евентуално кортикостероиди в ниски дози.

С една дума: за да намалите риска от "евентуална среща" с розовия лишей, и за да не изпитате всичко горепосочено на гърба си, решението е просто: Не бързайте да обличате новата си придобивка, преди да сте я изпрали. Така ще можете да и се радвате след това без евентуални последици.

д-р Радка Тодорова