Та кой обича? Разшивам, ако е нещо,което ще се забележи. Мислех си , че само аз правя "лични интерпретации", но така запазвам индивидуалността на гоблените си.
Та кой обича? Разшивам, ако е нещо,което ще се забележи. Мислех си , че само аз правя "лични интерпретации", но така запазвам индивидуалността на гоблените си.
аз обичам да шия,а не да разшивам,но за съжаление понякога и това ми се случва и направо
Наистина едва ли има някой, който обича да разшива. Та това си е чиста загуба на време и хабене на нерви. Аз като сбъркам много се ядосвам, но няма как - грешките се поправят.
Отговора ми е твърдо НЕ, но щом се налага го правя, макар и все по-рядко да се налага.
Съмнявам се да има някой, който да обича да разшива. Доста хора дори се изнервят от това. Като светъл пример мога да дам майка ми, която при едно разшиване се изнерви и дръпна по рязко конеца, с което и се скъса панамата. От тогава ако има нещо за разшиване аз се заемам с него...
Аз МРАЗЯ!!!
Направо бих казала ОТВРАТ
За съжаление понякога се налага да се разшива.Аз разшивам само когато се личи,ако съм разменила два бода ,а съм ушила всичко около него изобщо не се занимавам,продължавам нататък.
Едва ли има някой,който да обича тази операция...
Като си открия грешка, гледам веднага да разшия и да оправя обърканото, защото ако го оставя така има вариант със седмици да не хвана гоблена...като знам, че ме чака- разшиване...
Докато, колкото и да съм бясна, докато разшивам, на другия ден, когато всичко ми е ок, пак с желание си сядам пред гоблена...
Досега само веднъж съм "замаскирала" един объркан бод, като мина отгоре с друг цвят...и то си го позволих, защото беше във фона и наистина беше само едно единствено бодче....ето признах си!
leti_at@abv.bg
Случи ми се тия дни преди празниците. Шия "Йерусалимската Богородица" и не стига дето са 50 цвята, ами и аз съм блейка, та смених знаците. Вместо само точка съм шила квадратче с точка, а има и кръгче с точка. И нали е все точка шила съм първата, която ми е попаднала. Още не съм го разшила, а се преместих от другата страна да шия. Грешката е в дясно, а аз си шия в ляво. Чакам да ми дойде музата за разшиване. Ще ми се да се набия сама в такива моменти.
мразя да разшивам
Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
Обикновено когато нещо друго ме е нервирало и сядам да се разтушавам с гоблена правя най-много грешки. Все си казвам - няма да разпорвам ще го замаскирам, но едно гласче ме яде отвътре - толкоз труд и накрая няма да стане както трябва - и айде изнизвам конеца и се връщам в изходно положение. не ги обичам тези моменти - ма хич.
Не понасям да разшивам!
Много е обезкуражаващо, а и става по-бавно от самото ушиване! Да не говорим, че аз така оплитам отзад конците, че понякога не е възможно да се разшие нещо......
Bookmarks