а как се отнасят вашите половинки към гоблените

[mmilova77]

При мен е нещо по малко от на всички, не е запален, не познава моето хоби, но го уважава, и ми се кара че ще си разваля очите, но пък се гордее пред приятели и познати с това което съм ушила, нищо че не е много! Само един запален по гоблените може да ни разбере.......Но за мен е важно че не ми пречи да правя това, което ми доставя удоволствие - да шия гоблени и да отглеждам цветя

[mina]

У нас за мое щастие цари разбирателство.И съпруга ми и децата ме разбират и проявяват интерес/умерен/.Никога не ми мърморят-напротив-те често ме подканят-"Айде седни да си пошиеш....".Сам мъжа ми не ми е купувал гоблен,но с удоволствие изпълнява поръчките ми ,или ме кара до магазин - било в Пловдив,било в София.Той харесва "класическите" гоблени , а аз напоследък си падам по по-модернистични- тук имаме известно неразбирателство.

[ba4iiska]

При нас е едно приятно безразличие. Не си пречим с предпочитанията си, уважаваме си ги. Но при мен има нещо което остава завинаги, но точно вчера го улових, че се хвали с моите гоблени. Дори детето вече започна да се хвали с това, което съм ушила за нея. Никога не са ми правили забележка за това че съм оставила домашната работа за да шия. Но това не се и случва. Но в крайна сметка - уважават хобито ми.

[tdm13]

Моя образ вика"Дай да си избърша стъклата на колата",а майка му благовее и се възхищава.Котката само дебне да оставя някъде ръкоделието за секунда и веднага ляга отгоре и замахва с лапа като искам да си го взема.Кучето не знам как реагира,понеже реакциите са непридвидими и всичко се крие от него.А бе цирк сме!

[vesi700]

След като се омъжих години наред не бях шила. Той дори не знаеше, че мога да бродирам.После си купих един гоблен на път за морето от Казанлък и така се почна. Докато шиех първия си гоблен - "Сиси", мрънкаше, че не съм му обръщала внимание вечер, че щял да хвърли гоблена в печката и т.н. После уших "Ухажорът". Рамкира ги наш познат и когато ги донесе у нас, мъжът ми не беше вкъщи. Облегнах ги в хола да го чакам да решим заедно къде ще ги закачаме. Като се върна, момичета, като седна на земята срещу гоблените-15 минути не мръдна, вярвайте ми. Така горд беше единствено като родих щерката (щото за сина не можех да стана от леглото да го видя). Оттогава ми е страшна подкрепа. Непрекъснато се хвали пред познатите ни кои гоблени съм ушила и кой шия в момента. Тази година за годишнината от сватбата ни поръча да направят на гоблен една от сватбините ни снимки, дето сме само двамата. Имам още малко да довърша "Мадам Помпадур" и захващам вече и него. Та явно и аз съм от щастливо приобщилите половинките към хобито си жени.

[drmagi]

Moят мъж е "за" хобито ми,той е рибар и се занимава с такъмите си,дялка си воблери(примамки) от дърво, или е за риба,а аз съм с гоблена.Дъщеря ми е"по-ревнива",защото е на 2,5 години и иска да си играем,но когато заспи е моето време.Дори мъжа ми сам ме подканя да сложим в рамка някой гоблен,който е навит на рулото с готовите за рамка.Избираме я заедно и той отива да го получи,когато е готов и го закача на стената.Така,че може да се каже че съм от щастливките

[cBuHu]

Много хубава темичка, с интерес прочетох всички мнения. Съчувствам с цялото си сърце на момичетата, които не срещат разбиране и подкрепа.

Аз лично не мога да се оплача. Мъжлето ги гледа с интерес. На майтап все ме пита "как върви тензухът?". На скоро бродирах една готова покривчица за великден, а той - "хайде бре, кога ще е готова? Нямам търпение вече да си разлея кафето отгоре - хаха" (след това го гоних из къщата и яде пердах ).
И той е доволен, че съм кротичка като шия, а той гледа сериалчета. Единственият проблем е, че хем трябва да гледам с него, хем да шия, а тази светлина хич не я обича - примрънква по-малко, но без успех.


Майка ми и баща ми пък се пръскат от кеф и все искат да оставям гоблените си след рамкиране при тях. Голяма борба е, за да си ги взема. Зълвата и тя все иска да и ги подарявам, а мъжа и дума не дава да се каже, че ще подарим нещо, абе лудницата е пълна

[dudka_85]

Готина темичка Моята половинка много харесва хобито ми и все ме моли да му шия нещо.Смятам скоро и него да науча,та да имам време за моите си неща

[Peteto84]

Моят мъж се отнася с голям интерес към гоблените!Дори си е поръчал "Зимният параклис" за него.Често ми отделя пари от заплатата за да купя нов гоблен, който да ушия за вкъщи, дори ходи да ми купува конци вместо аз да се разкарвам.Често за празник или годишнина ме изненадва с подарък гоблен.Последно ми подари "Жълти рози".Как да не го обичаш такъв мъж

[Freeky]

Не мога да кажа, че моят мъж е запален като мен. Дори не проявява интерес когато шия, не поглежда да види до къде съм стигнала с гоблена, как се получава и ако не го попитам няма и да си каже мнението. Но въпреки това ме подкрепя и уважава хобито ми. Дори често се шегуваме, че сме като баба и дядо-той гледа телевизия, аз шия. Казвал ми е че се радва, че се занимавам с нещо стойностно, вместо да не правя нищо по цял ден. Аз не се дразня от това, че не се интересува от гоблените ми, нали не ми пречи....пък и всеки човек е различен и не е нужно и на него да му харесват колкото на мен. Иначе той ми купува гоблените и нито веднъж не ми е отказал, съграсява се веднага. Не съм чула една лоша дума от него и не ми е правил намеци, че прекалявам с шиенето. На мен това ми е достатъчно-уважението, което проявява.

[sneki3]

МдаааТака като гледам аз съм от щастливките.Когато започнахме да се виждаме с моята половинка преди около година, той прояви интерес с какво се занимавам.После пожела да му покажа как става и да види дали би се справил с такова нещо.Сега живеем заедно.Резултата: аз седя пред компютъра, а той си шие тихо и кротко.С няколко думи - присвои си хобито ми.Обаче много му се радвам.
Искрено съчувствам на тези сред вас, които не срещат същата подкрепа и разбиране.Но за тях пък си има този чудесен форум , където всички можем да се порадваме на прекрасните им творби.

[ечо]

Здравейте и от мен. Преди много години плетях на една кука карета и покривки.После се научих да плета миля на 5 игли и покривки за кръгли маси. НО моят съпруг винаги е мрънкал, защо но ушиеш един гоблен - много ми харесват.Аз пък се бях запънала , това го не мога . Обаче щом ме съкратиха от работа след като 13 години бях учителка - се видях в чудо . Домакинство и после скука.Карета и плетки в кашони и кашончета. Тогава една комшиика ми показа как се шият гоблени. Ще шиеш - Първа любов.Това са номерата на конците - купи си ги.Отивам към магазина и там отпред вестникарска бутка , а на нея списание за гоблени. На корицата гоблена - Брезова гора.Веднага купих конците и започнах.Познаите ,кой беше най- доволен----мъжът ми. След време когато си счупи крака - дори и той уши гоблен - Усещане за свобода. А сега ми купи Африкански лъвове , нищо че е скъп. Все пак и двамата сме зоодия лъв. Моят мъж ме подтикна да шия гоблени и съм много доволна от това.Пожелавам това и на всички гобленарки от форума.

[KatinkaPetrova]

Моя мъж е злато.Идва с мен да си закупя материалите за гоблена,който ще шия и като почна да шия нещо няма търпение да види крайния резултат.Даже за един гоблен ми помагаше като броеше бодовете на панамата,за да изчислим от къде да почна. Той не гледа мачове,но обича да си чете форумчета в нета.Аз си шия,той си чете и си приказване и се получава една готина семейна картинка

[kak4e_73]

Ние сме една семейна идилия-аз си шия гоблена а той играе на компютъра Когато някой попита нещо има моментно мълчание,защото единият брои а другият е в инстанция.Абе голяма картинка сме-нямам проблеми с хобито си и той с неговото.Както казваше един дядо -ние не се търпиме вече 19 години а живеем заедно и се обичаме!!

[TIEPAL]

Ние също сме идилична семейна картинка!Аз си шия,а той си чете новините в интернет.Това е в случаите,когато не съм му поръчала да ми свали някоя схема/компютърните ми умения са направо отчайващи/.След това двамата ходим да ни я принтират/или както там се казва/.Дори ми дава съвети,когато реша да подменя някой цвят конец.Наистина е много приятно,когато най-близкия ти човек цени твоята страст към гоблените