а как се отнасят вашите половинки към гоблените

[emiliq]

НИКОЯ ОТ НАС НЕ БИ ИЗПИТАЛА УДОВОЛСТВИЕ ОТ ШИЕНЕТО,АКО ПОЛОВИНКАТА Е ПРОТИВ.В КЪЩИ РАДОСТТА Е ОБЩА ,КОГАТО СЕ ОКАЧИ НОВ ГОБЛЕН НА СТЕНАТА.ГОБЛЕН СЕ КОПУВА ПРИ НОРМАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА ГОДИНАТА ВЕДНЪЖ,ЧЕ И ПОВЕЧЕ-ТАКА,ЧЕ НЕ Е НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ.

[Juli71]

Имам късмет ,че живеем с майка ми и тя готви .Съпруга ми мърмори само когато трябва да пробива дупки за но в гоблен.

[yulianabori]

моят съпруг умира от яд когато започна да шия нов гоблен,но крайният резултат го радва притесява се эа эрението ми

[lotoss_r]

Съпругът ми много харесва гоблени. Даже се консултирам с него какво да ушия. Общо взето ме поущтрява.

[Katito]

Здравейте и от мен.Моят баща винаги казваше:По добре мъж с хоби в къщи отколкото в кръчма с приятели.И от четири години мога да кажа че това си е абсолютно вярно.Той се занимава с авиомоделизъм а аз си шия гобленчета.Е парите все недостигат щото и двете хобита са скъпички,но идилията е пълна. Важното е че се подкрепяме взаимно. На момичетата чиито мъже не ги подкпепят мога да кажа само НАМЕРЕТЕ ИМ ХОБИ БЕ ХОРА тогава няма да се занимават с вашето а може и подкрепа да получите

[Juli71]

Относно зрението аз използвам капки за очи които слагам вечер след като спра да шия ,за да се отпунат очите т. к. и на работа съм на изкутвена светлина и компютри.Капките се казват Систейн и ги препоръчват при умора от взиране - четене шиене компютър.Която предпочита може да ползва лупа има специалне за гоблени .На мен лично лупата не ми е удобно т. к. нося очила за късогледство.

[теодора]

В началото когато се запалих съпругът ми не беше очарован. Но сега ме подкрепя, с мерак ме сонсорира за сегашния гобленЧе едина вечер и той взе да разгрежда гоблените, които смятам да шия и да си дава мнението

[MEGGI]

няма койзнае какво мнение,но винаги е харесвал това което измайсторя.сега се уча да шия гоблени ,и единствено се притеснява за зрението ми.
когато купувах вторият си гоблен в магазина една възрастна жена ме посъветва да отида на очен лекар и да си направя подходящи очила за работа с гоблен,въпреки че нямам проблеми със зрението.
е понякога се натоварват очите и започват да ме болят....пусти мерак и страст

[кроти]

Тая темичка е събрала доста паяжини, а е интерена
Изчетох всички изказали мнение по въпроса. Явно щастлвките, които имаме подкрепа от близките си сме повече
Аз самата късно се запалих по гобленарството, но имам пълната подкрепа и на благоверния си и на синовете си. Мъжът ми ми купува това, което си пожелая, а понякога проявява и самоинициатива, ако съм му намекнала за нещо. Малкият син се мръщи само тогава, когато го помоля да ми разпечата дадена схема, защото принтера е вързан само с неговия комп, но все пак ми угажда, сам си пожела да му избродирам Рилския манастир и вече е щастлив притежател на тоя гоблен. За приятелката на големия избродирах една роза, която той одобри и това се оказа чудесен ход.
Добре е да имаме подкрепата на близките си, тогава и шиенето доставя по-голямо удоволствие.

[kaliakra2002]

Моят мъж ми купи първия гоблен за 8 март 2009- после поне още пет- та до ден -днешен той е основният ми спонсор, но пък за четирите години, за които сме заедно всичко над 5лв за неговия риболов,го плащах аз- е, все по разни поводи...онзи, който ме ремнува от гоблените е синът ни Асен-взема гергефа от ръцете ми, слага си го на главата си и бяга да се крие!

[mamanushi]

С моя съпруг сме толерантни към хобитата на другия - неговото е риболова, а аз освен гоблените обичам книгите и филмите. Гоблени не ми е купувал за разлика от книгите. Харесва когато ушия нещо ново, но в последно време не е очарован от гоблените които не са запълнени изцяло, ако ме разбирате какво имам впредвид. Аз пък обратно - Тоскана и Гърция на Хейгъл ми харесаха и затова ги уших. Децата са големи и са ми купували конци и разпечатвали схеми. Много се гордеят, че спечелих едно първо и едно трето място в конкурсите на Галерия Бродерия. Големия ши 1/3 от момичето с кучето и това беше. Сега не се интересува от гоблени. А малкия син е по-запален и когато преди години се регистрират в един руски форум се влюби в еднорога на Дименшънс и сега е горд собственик на гоблена, който го подарих за рождения му ден. Навсякъде се хвали с него - заедно избирахме рамката.
Въобще не мога да се оплача от членовете на семейството си. Съпруга ми има в офиса си 4 мои гоблени подарени по различни поводи.

[galina_iv]

дава ми зор,за да види крайния резултат.Ходи да ми пазарува конци,панами и т.н.,когато не мога да изляза.Продавачката се чуди,но пък и в магазина за рибарски принадлежности се чудят как жената пазарува за мъжа си пръчки и кукички.
Уважаваме си хобитата

[Navara]

Аз съм от малкия процент жени с половинки незаинтересовани от хобито ни.Имам предвид пълно безразличие - не негативно отношение.Ако му се хваля и показвам ушитото - ще изтръгна някоя похвала с половин уста и снизходителна усмивка.Ако съм пренебрегнала някой ангажимент заради шиенето - ще има леко мърморене.Иначе няма нищо против по принцип.Благородно завиждам на тези от вас , които срещат одобрението на мъжете до себе си !

[Q10]

Аз също съм от малкият процент-когато съпругът ми ме види,седнала с гоблен имам чувството,че рога му поникват.Веднага започва да ми напомня,че има скъсани джобове и чорапи за доизкърпване.Не дай си боже да ме завари нощем да бродирам,думите които казва са " Ама ти още ли си вадиш очите?".

[desimitkov]

При нас е малко смешно но моят не подозираше какво мога 8-9 години бях наблегнала на рисуване и работа Един ден видя Малката фрегата в апартамента на родителите ми и попита картината кога е купувана ей така изглеждаше като майка ми гордо каза- "ми това го е шила Деси" и се почна- миналата година, наново с крастата, аз шия, той се радва и ме проверява и мнение дава страшна работа. Даже двамата разглеждаме готовите творби и етапите Ви и се меси и се пени...спецът... да те заболи главата направо нищо че една игла ми я вдява 10 минути веднъж и завинаги...