Благодаря ви за съветите, ще измислим нещо.Всички сте много мили. Това, което разбрах за себе си е, че трябва да проявя повече търпение с нея, за да я спечеля за каузата гобленарска....
Да споделя нещо смешно:Още когато започвах да шия с 1 или 2-рия ми гоблен имаше една зарибявка да се търгуват гоблени по Интернет за чужбина.Ние с мъжа ми като всяко младо семейство имахме нужда от пари...Отиваме във фирмата и от там ни забиват едни цени....на мъжа ми свят му се зави...Предната седмица били продали "Тайната вечеря" в Италия за 10 000 марки, а 1999г. това си бяха доста пари....Лелееее, мъжът ми като се амбицира....той за толкова пари и да шие щял да се научи....и хайде да му купуваме гоблен....отиваме в магазина и аз го питам какво му харесва като тематика, а той готов, отговаря ми "Тайната вечеря".....казвам му , че това е гоблен , който е S-класа, върха на сладоледа и че не е за начинаещи...половин час го убеждавах в магазина,а продавачките се спукаха от смях, нааай-накрая купихме "Замъкът Мерсбург".С много усилия от негова и моя страна, успях да го науча да шие, но избродира 1 квадратче и се отказа, защото това било напрежение за очите, а на него работата му е свързана с взиране...Естествено гобленът довърших аз...Хубаво, че не награбахме "Тайната вечеря"...И до днес като мине покрай готовия гоблен казва:"Ей това квадратче аз съм го бродирал".Така вече много цени хобито ми. А фирмата след месец потъна като завлече много хора с много гоблени...Хубаво, че не бях довършила "Кралското езеро ", защото може би и аз щях да изгоря...Съпругът ми като видя колко трудно се шие, въобще не иска и да чуе да продаваме, който и да е гоблен...Така им си се радваме вкъщи.А аз съм убедена, че те зареждат с положителна енергия!Поздрави на всички вас!