Ама много сте си добре вие с баби, лели и т.н., ама аз вече съм си сираче и какво да правя? Кога мама беше жива ... тя плетеше. Аз .... не си морях ръчичките, че са ми малки. Че то мама плетеше като за световното. Цяла машина беше. Колко съм се фръцкала с нейните творения. А сега като я няма.... и като съм си самичка, че и мама на дълго чакана принцеса.... питате ли ме какво ми е????



Ако знаете как набързичко си припомних много неща. Точно по думите на баща ми :"Като ме натисна горния, та видях долния..."



И ми е много приятно на моменти, когато мога с нещо оригинално да се представя пред близки и познати. Да ги зарадвам с подарък роден от "повредената" ми фантазия.



А за чорапчетата.... :? :? :?

дръжте се , че ида. Ще ги разбера аз тях, но по нашенски, от пръстите към петата ще ги плета. А какви чорапки имах като малка. Що се кипрех с тях... И как ми беше хубаво да ме оглеждат леличките.... "Мама ми ги оплете"... И носа ми неможеш го стигна, толкова се надувах. Нищо, че от наборите си бях най-мъничката.

Ей, как ме върнахте 35 год. назад... Пък ме и позасрамихте... толкова неща съм забравила, а други незнам...