Dilaila, и аз като майка ти , изпитвах ужас от кучета. Често дори ми се смееха. Но,когато синът ми проходи и вТракия се появиха първите кучета по блока,той ходеше да ги прегръща. Това ме принуди да вземем куче в къщи,за да съм сигурна,че е имунизирано и т.н. От тогава и аз винаги агитирам колко е хубаво да си имаш такова другарче,дори не винаги да ти е най-чисто --ами падат косми, понякога си разнася от сухата храна.Няма защо да обяснявам на хора с кучета.