Имате ли си животинче?

[NIA]

Люси,напълно те разбирам какво чувстваш,защото и аз съм го преживяла точно същото - от трудното решение за "приспиването", до мъката след това . Цяла седмица бях в депресия - рев по цял ден . Но пред мен не стоеше дилемата да взема или не друго. Просто през тази седмица не можехме да намерим,защото оз исках новото да бъде точно копие на предишното, но с разлика само във възрастта. Исках кученце на 1 месец, възрастта на,която беше предишното,когато ни го подариха. Намерихме, дори го кръстих със същото име като предишното. А когато видях,че новото кученце има същото бежово бетно на козината на същото място като предишното, разбрах,че няма нищо случайно. Неизбежно е първоначалното сравнение между едното и другото. Изминаха повече от 5 години, но и до днес от време на време сравняваме едното и другото,но не за да търсим недостатъци кой е по - добрия или лошия.
Повярвай ми, и новото кученце ще го обикнеш не по-малко от предишното. Само малко време трябва да мине, необходимо е както при всяка загуба.

[rosi_vesko]

Люси,съжалявам за тежката загуба!Аз до сега не съм преживявала такъв момент и не искам да си го представям като се знам каква съм ревла...Вярвам,че ти е много тежко,но не изоставяй новото детенце в къщата,ще свикнеш с времето с него!Това не означава да забравиш старото си другарче!Кураж миличка

[Ancho]

За съжаление болката от загубата не минава.Имах булонка която почина.Още не мога да я забравя и често сравнявам новото си куче с нея.Малко по лесно се реших на нов любимец, защото последните 3-4 години я гледаше майка ми.Аз се омъжих,родих две прекрасни деца и така живота ме повлече.Новото куче ми го подари мъжа ми за юбилея ми и понеже ми беше любимата порода(желана от детските ми години)бързо се привързах.Хората казват,че времето лекува,но не съм много сигурна в това.
Но все пак след време опитай с нов домашен любимец.Може и да се получи!

[kameia]

приятели,направо ме отчайвате аз вчера водих моето коте да го кастрират и го нямаше в къщи 3 часа и щях да се побъркам от притеснение,а не смея да мисля ако му се случи нещо...пази Боже.....и искам да попитам по- опитните "котарки" трябва ли да му намаля храната,сега след кастрацията

[rosi_vesko]

Моето котанче го кастрираха преди 10дни.Утре ще махаме конците.От лекаря купих храна-лайт за дебели котки,а тя наистина е дебела!родава се храна за кастрирани котки,за всичко това попитай ветеринарния лекар,той ще ти обясни всичко.Ако имаш въпроси-питай,с каквото мога ще помогна.

[kameia]

моя е на 1г.и 3м. и тежи 4 600 гр.лекаря му изписа антибиотик за пръскане на раничката,но не е с шевове и каза да го пазя да не си ближе раната.а съм чувала,че след кастрация надебеляват,ще го мина на зеленчукова диета

[Snejana]

Луси - много съжалявам за загубата ти и за тежкото решение, което е трябвало да вземеш. На мен ми се наложи да решавам два пъти. Много ми беше тежко "да се правя на Господ", но "когато ми замириса на раздяла" реших, че ще е по-добре да ги пусна - за да не изпитват болка. Мина доста време, но ето отново плача, когато пиша това. Болката намалява с времето, но мъката остава същата. Тези прекрасни същества бяха част от моя живот доста дълго време (булонката Бенджи беше на 14 год, а догът Шънай - на 8,5 год). До последния момент се надявах да стане някакво чудо, но......за съжаление чудеса стават явно само по филмите.
Никое друго същество няма да заеме мястото на съществото, което си загубила. Никое друго няма да бъде като него. Ние се опитвай да ги сравняваш. Само си помисли, че сега това паленце си има само теб и ти си неговия свят - то ще те обича по собствен начин - но истински. Но приеми моят съвет - не оставай без животинче. Когато човек свикне в краката му да се мотае нещо "живичко" - къщата му сякаш е празна, ако то липсва.
От 17 год. в къщи венаги има куче - в повечето време - по 2 бр. Когато през януари 2007 г. си отиде догът ни - направо полудях. Даже тук във форума търсех някой мъник - непородисто паленце, което да ме посреща с радостен лай. И намерихне нашия Арвин - малък(тежеше около 400 г), не знаещ как се яде, хранихме се с капкомер и бебешки пюрета - и днес имам един "разбойник", който не оставя никого да скучае - много енергично и игриво кученце.
Не е нито Бенджи, нито Люк, нито Шънай - той си е Арвин - коренно различен от тях, но аз го обожавам.
Искренно ти желая същото щастие
Р.С. - на снимката е Арвин -като бебе, другите му снимки.........нещо се губят из дисковете

[mimka]

разкошен мъник!Истинска пухена топчица.

[Snejana]

Благодаря ти

[lucy]

Благодаря ви , момичета , за разбирането и човещината, която проявявате! Наистина сте прави, че трябва просто да погледна с други очи на Макс, макар че и аз си го знаех! Явно ще трябва да се примиря с нещата такива каквито са ...
Снеже, много е сладък Арвин - вече сигурно е порастнал , но пак си е сладък, нали
Ето го въпросния Макс - много игрив, много умен и абсолютно уличен!

[rosi_vesko]

Луси,та той е страхотенМоля те целуни го от мен по сладката муцунка!Какъв е красавец

[Snejana]

lucy - Арвинчето порасна (повече отколкото очаквахме ), но и червен да беше станал пак щеше да си е МОЕТО КУЧЕ. По-гальовно и "досадно" животниче не сме имали
А твоят Макс е такъв сладур, че ми идва да го нагушкам, ама много. Искренно ти желая да ви е жив и здрав, да ви радва и да ви прави много бели (иначе няма да е интересно)

[Snejana]

Ето ни и ................."големи"

[Radi]

Арвин е страхотен сладур, а за Макс.... просто нямам думи. Той в очичките е като малко детенце. Такъв един..... сладък и замислен. Хей момичета, обичайте си домашните животинки. Е, не е същото както с предишните, но те са си нашите домашни любимци. Аз така, както си мислех, че няма да свикна с тъпата муцунка на моя Алекс сега не мога без него, наскоро бях в командировка и ме нямаше в къщи три, когато децата ми се обаждаха чувах не само тях и съпруга ми но и Алекс. Така скимтеше, че го чуваха всички около мене и се смееха. Толкова е мило да знаеш, че липсваш на всички "домашни любимци" ама без изключение. Така, че обичайте ги и им позволете и те да ви обичат!

[lari]

Арвин е чаровник! А Макс е такъм малък сладур.Муцунката му е толкова мила и чакаща обич и ласки, а очичките направо те привличат.Наистина е много хубаво да знаеш, че всички домашни любимци-независимо на колко крака са, те обичат и чакат.Аз отсъствах само няколко часа от града-но всичко се усеща безпогрешно.Като се прибрах то бяха премятания, цвилене и такова въртене в краката ми,че едва не ме събори.Но разбираш колко си обичан!