Имате ли си животинче?

**Дида** · 27.11.2008, 08:46

Ако знаете колко плаках два дена като ви следях темата...
И нашата Пердита умря -тумор,старост и т.н. Имаме си вече и Роналдиньо, и Лиза,но не са ми в сърцето . С котките по-лесно свиквам - за 20 години имаме страхотни попълнения . Две ми умряха от старост,но си оставям винаги една малка хубавелка и всички у нас се казват Люси.Смеят ми се,но аз не искам друго име.Това лято ни подариха Муша,персийска глезотия. Предпочитам Люска ,но много ми свиди да я затворя в апартамента. Не мога да си представя да и отнема свободата. Да ми е жива и здрава ,по два пъти в годината ражда. Умирам за малки котенца. И си мисля,lucy, защо не си вземеш едно котенце? Кученцето те обича,а котката иска да бъде обичана.Пробвай заедно да ги отгледаш и ще видиш,че всичко ще се оправи. А Макс ми се струва едно прекрасно паленце,подари му другарче и заедно ще преживеете всичко.

Целувки на всички животинки!!!!

**Denica** · 27.11.2008, 11:16

Ето го и моят Рори!
Появи се съм в живота ми - както казвам - той ме намери

Уличен е, но за сметка на това е СУПЕР СЛАДЪК

Никога не съм робувала на порода, въпреки че съм имала и родословни и безпородни кучета ...
Разбрала съм едно - важно е какво ти дават, погледът, с който те посрещат, радостта ...

**lucy** · 27.11.2008, 11:50

Дени, значи и твоя е уличен ? И той те е намерил , а не ти него ?
И при нас беше така! Макс е кръстен така, от "Макс и Мориц", защото с братчето му бяха влезли в двора на строежа ни и нашия палавник беше паднал в 3 метровата дренажна шахта, а братчето му стоеше отгоре и скимтеше неистово. Ако някой не знае, дренажната шахта не е като кладенеца - тя е широка около 30-40 см, колкото маркуч да влезе , човек да се спусне е невъзможно. Цял ден мъж ми си игра с една кофа да извади мъничето и накрая успя! Дотук - нищо особено, но това кученце не искаше да си тръгва от двора ни... Майка му се появи и братчето му си тръгна след нея, а нашия Макс не се отделяше от краката на мъжа ми. На другия ден мислехме, че няма да го има , но той си стоеше в бараката на работниците и ни чакаше! И така 3-4 дена. Накрая решихме, че щом ще остава в двора ни по-добре да го заведем на ваксина и да се погрижим за него както трябва, а доктора ни препоръча след ваксината да го приберем у дома на топло, защото е слабичък имунитета му. Та така Макс се озова у нас. Той си ни избра, не ние него!

А по въпроса за котка - нещо не се погаждаме с тия животинки ... Първото ни домашно животинче беше една сиамка - Криса, страхотна котка, но само с мен се разбираше! Аз бях бремена, тя не понасяше никой освен мен! Тероризираше де що види двукрако същество да влезе у нас, включително и мъжа ми, който я хранеше все пак! На Криса не й пукаше! После с бебето у дома стана страшно и се принудихме да я подариме... Та оттогава мъжа ми като чуе котка и се изприщва горкия!
Аз по принцип исках голямо и малко куче - след Хети се бяхме засилили да си намерим един мопс и един черен лабрадор, ама черен! Макс се появи изневиделица и сега ми е трудно да преговарям с половинката за още два красавеца, но дай Боже напролет като мъника поотрасне малко да съм късметлийка и да си взема мечтаните кучета. Пространство ще имат, само да има кой да ги обича ...

**Denica** · 27.11.2008, 12:32

Първоначално написано от vanina5860

А сега към Деничка - вие заедно ли сте ходили на фризьор? - с еднакав цвят коса сте

Всички прилики са абсолютно случайни

Люси, моят случай е почти същия ...
Януари ми изчезна кучето от склада – мъка голяма, бях се поболяла – и все мрънках, че искам куче за рожденния ден ...
Рори се появи на склада 3 дни преди рожденния ми ден – супер мръсен и стресиран от хора – криеше се под един фургон почти седмица и се бях принудила да му слагам вода и храна отдолу.
Всеки ден си мислех, че си е тръгнал, но той си седеше и чакаше.
И след третата седмица бях вече сигурна, ча това си е моето куче!

Сега си е избрал един огромен диван за легло, ближе терариума на игуаната и се чувства страхотно, особено когато ми разплита килима и дъвче кабела на телефона (рисковете на живото предаване

).

**Fairy** · 06.12.2008, 20:20

Мои животинче

и мои подруги

**eli_popova** · 03.01.2009, 18:43

Супер тема. Направо обожавам животните. Но най-много обичам кучетата. Имам една булонка-момченце на име Джефко. Много добро и обичливо животно, за разлика от предишното ми куче, коете не беше толкова добро.
Но в крайна сметки добри и не толкова добри си ги обичаме.

**kiki_niki** · 06.01.2009, 10:36

Ето я и нашата красавица,която преди два месеца и половина стана съвсем неочаквано член на нашето семейство

**elli** · 06.01.2009, 11:09

Влади, мацката ви е страхотна, направо ми се прииска да я намачкам

**Дивна** · 15.01.2009, 22:12

Ох, че сладки и двечките .

**kameia** · 17.01.2009, 19:05

да почерпя за моя именник-Тони

**leti_at** · 17.01.2009, 21:23

Здравейте и от мен,
чудя се как съм я пропуснала тази тема..а аз толкова обичам животните...
Винаги вкъщи сме били с някакво животинче...Голямата ми любов беше бяла болонка Джина-11год., която трябваше да евтаназирам, за да не я мъча...беше с рак на млечната жлеза, разсейки навсякъде...въпреки че беше раждала 2 пъти, отказаха ми операция..
Голяма мъка изживях..ходех и хранех всички улични кучета около блока ни в Тракия, месеци след това имах чувството ,че чувам стъпчиците й по балатума, дълго след това като се хранехме, вземах месце от масата и пусках ръката на долу...като рефлекс...само дето нямаше кой да ми го вземе от ръката... Не полудях само благодарение на това,че вече бях семейна и дъщеря ми вече беше родена -на 3месеца и около бебето имах много грижи...
След това за тези 11 години-(дъщеря ми вече е на толкова) сме гледали последователно риби, 3 пъти хамстери, 2 морски свинчета, папагали-вълнисти и корела,но детето взе да кашля , котка-мъжът ми и дъщеря ми отново проявиха алергия и тя остана у нас само 2 дни...
Миналата година ме врънкаха за куче-минипинчер, пекинез или чихуахуа, но понеже синът ми е още малък на 3 години съм поотложила този момент...пък и след Джина ми е трудно да помисля пак за куче...
Миналата зима им взехме този малък, синеок, пухкав дългоушко (не видях такова в анкетата в началото на темата), който се оказа перфектният домашен любимец за деца...
Казва се Анджело (в началото беше Анджелина, но се оказа ,че е момче)

Много си го обичкаме...
От време на време децата пак подновяват атаките си за куче, ама за сега аз ги отбивам, с доводите, че Дани още е малък,за да взимаме куче,колко ли ще издържам обаче..

**Radi** · 17.01.2009, 23:32

Олеле, колко е красив този пухкавелчо. И да не си се оплакала, че във вас няма кой да ти надува балоните за детските партита

**leti_at** · 18.01.2009, 00:21

Ради,
радвам се,че ти харесва нашият Анджело, той е много гальовен, любвеобвилен и непретенциозен...а и се поддава на известно обучение...преди не съм и предполагала,че това е възможно при зайците...
А по повод на снимката с балона...той много обича да си играе с балони..лекичко захапва стърчащата част с възелчето и го подхвърля и след това си го гони...
Лятно време го пускаме да си тича из двора ни ...такива спринтове прави...
Наистина е много забавен...