тогава кмета взел решение той да стане шеф на топлофикация
изградил огромна пещ с комин в небесата, дал работа на много хора, наклал огън, който се виждал от 100 мили в морето - като фар и решил, че се е справил с всички проблеми...
а в това време краля решил че е наступила голяма неразбориа по негова вина и решил да се премести със семеиството си на един далечен топъл истров, кудето в съседство оцелявали 16 българи
И решил че е по добре на този остров с конкуренция отколкото в Либия кадето..
„Борбата е моята стихия, а победата — моето правило."
живеят още толкова много българи под страх!Един ден 12-тимата българи дошли на острова и изяли колибата на царя .
но той не загубил надежда , защото знаел , че 5 българи вече 8 год. гният в либийски затвор невинни и
въпреки всичко те с огромна надежда очакват свободата си,затова царят решил
да плюе на всички политически игри, да спре тази безсмислена жертва и да направи необходимото, за да ги освободи. орязъл бюджета за облаги на депутатите и дал необходимите пари срещу свобода...
togava toi reshil da prati komandosite da osvobodiat nevinite zaloznici
Обаче се оказало, че в българската армия не били останали войници
Bookmarks