Обичам да стоя на компютъра , но намирам време и за шиене.
Обичам да стоя на компютъра , но намирам време и за шиене.
katya ivanova
И аз обичам да стоя пред компютъра,защото научавам много от всички вас,а и получавам страхотен стимул за шиене.
Здравейте, малко късно се включвам, но отскоро ви намерих. И май оттогава не мога да хвана гоблена. Не знам как успявате вие? Поздравявам ви
А между другото. В Сливен си мисля, че ако изляза навън да шия може да ме гледат като извънземно, но през лятото бях в Пловдив и там видях едно момиченце да шие в един парк и на никой не му правеше кой знае какво впечатление. Нямаше погледи от сорта "Я виж една луда девойка". Това страшно ме накефи. Но не знам как ще изглеждам аз в нашия парк. Не че ми пука, но и едва ли ще ми остане време от щихото ми
бродирам от много години, но едва когато открих този форум, разбрах колко малко знам и колко много мога още да науча за това прекрасно изкуство. Добре, че докато съм на работа, мога да хвърлям по някое око на новите неща из форума - влизам си вътре и ако ми остане някоя свободна минута - разглеждам. В къщи трудно се докопвам до компа, но затова пък гобленът напредва. Така, макар и по неволя, нещата се съчетават много добре и се намира време за всичко.
И на мен все по рядко ми остава време да шия от компютъра и от децата. Но издебвам свободните моменти и сядам да направя поне 2-3 реда от гоблена. А сега в момента шия страхотен гоблен.
Аз пък откакто открих форума много,много рядко шия!За съжаление!Ама какво да правя като сред вас ми е толкова приятно!
Откакто ви открих няма откъсване от компа.С домашните сме се разбрали да се редуваме,иначе няма спасение,не мога да се доредя.Всеки ден влизам в сайта и всеки ден откривам нещо ново.А колкото до гоблените напоследък нямам време за шиене, но чакам да ме хване мерака и тогава няма спиране.
Имам си време и за двете. Сутрин след като нахраня децата си правя кафе и сядам пред компютъра, като на тях им пускав някое филмче да гледат. А, следобед докато спят, бродирам. Изобщо не се притеснявам от факта, че шия и не се крия от никой. Та това си е талант, даже много хора искат да ги науча.
Аз съм много щастлива,че преди почти две години дъщеря ми ми показа форума.До тогава не можех и да пускам компютъра,а камо ли да свалям схеми и да обикалям други линкове.Естествено, запознах се с много приятели, с някои се и видяхме, а и никога не съм предполагала какво огромно количество от гоблени може да съществува.Засега компютърът печели пред гоблените,но ще се опитам да ги балансирам,че страшно много време седя в мрежата.
Откакто имаме Интернет надделява компютърът,но намирам време и за гоблена.Радвам се,че съществува този форум,в който намирам много съмишленици.Защото в новия ми дом,този на съпруга ми,ме гледат като"полезно изкопаемо"като си шия гоблена,ама на мен хич не ми пука,проблемът си е техен. Успех на всички!
Чудя се на тези хора които намират шиенето на гоблени за "косене на нерви"напротив за мен това е най - голямото удоволдствие .Съчетавам стоенето пред компютъра с шиенето.Когато се уморя от стоене на едно място сядам да поиграя карти онлайн-белот.Това са моите две най -любими занимания.Радвам се че ви открих.
Bookmarks