-
Активност
Темата наистина е много интересна. Бродирам активно 15 години и винаги съм изпитвала угризения когато хвана гобленчето, а се окаже някой религиозен празник. Споделям мнението, че това не е работа, а хоби и ми носи страхотно удоволствие. Но съм леко гузна когато шия в тези дни.
-
Активност
Аз пък си шия, когато ми е настроение и разшивам -празник или не. Не се заяждам. Това е голямо удоволствие и релакс. Да не правя нищо, защото е празник е глупаво. Едно време са си почивали така - помислете си - да носиш всяка капка вода, понякога от кладенец някъде из селото, защото не всяка къща е имала собствен кладенец в двора, всяка храна - закуска, обед, вечеря - да ги готвиш едно по едно, защото няма хладилници, всяко пране - на ръка, всяко парче плат - от семка - садиш, копаеш, предеш и т.н. Всяко нещо да се прави на ръка - защото няма машини. Ако си заможен - друг ще върши тази работа, но не всички са били. Според мен това е било момент да си отдъхнеш. А с гоблените аз не работя, а си почивам
-
-
-
Активност
През 1999 година останах без работа и започнах да шия като луда.Шиех по 16-18 часа на ден всеки ден.На 26 ти октомври Димитров ден реших че не мога да стоя със скръстени ръце и ших.На другия ден почина свекър ми.
Аз продължих да шия още по настървено защото това беше единствения начин да избягам от мислите си .В нощта срещу 30 ноември сънувах че взимам гоблена но свекър ми казва че на е Андреев ден и е по-добре да не шия този ден.От тогава следя календара и на големите църковни празници не шия и не плета.
-
Правила за писане
- Не може да отваряте теми
- Не може да публикувате отговори
- Не може да прикачате файлове
- Не може да променяте мненията си
-
Forum Rules
Bookmarks