Аз специално попаднах на една изложба на гоблени, беше края на 2003 на Росица Бакалова и тогава си казах, че ако се науча да шия, няма спирка, и общо взето мен малко ми трябва да си намисля нещо и така започнах
Аз специално попаднах на една изложба на гоблени, беше края на 2003 на Росица Бакалова и тогава си казах, че ако се науча да шия, няма спирка, и общо взето мен малко ми трябва да си намисля нещо и така започнах
Не мога да кажа точно, че съм се "запалила", защото шия от както се помня - каренца, покривчици, в училище по трудово шиехме възглавнички и какви ли не други неща. Баба ми шиеше, майка ми шиеше, лелите и те и някак съвсем нормално беше да шия и аз. Гоблените дойдоха по-късно - май бях към 14 годишна и естествено Вилер, и естествено внесен почти контрабандно и разпространен между роднини, приятелки и познати. И така, с известни прекъсвания /най-голямото около 10-тина годиини/ и до днес. Ама то си е жива болест
преди 2-3 год.правихме ремонт на детската стая и тогава видях падаща звезда на милена стил.реших да го ушия на детето и тя стана каквато стана... с двата крака вътре...
Мен майка ми научи преди десетина години. Тогава се бях запали много, избродирах няколко малки вилерови гобленчета и пикльото, започнах 1-2, които така и не довърших и последва дълго прекъсване. И така до преди колко една година, когато моя позната ми каза за този форум и оттогава не съм спирала
По гоблените се запалих по време на първата си бременност-така се бях изнервила,че майка ми ми препоръча бродирането като вид психотерапия. Аз по принцип съм нервак, едвам копче зашивам и това ми се видя като..."Мисия невъзможна"...ама после, почти на инат,реших, че няма да оставя гоблените да ми се опънат- продължих..и така вече 9 години!
А аз шиех много карета и покривки българска бродерия. Един ден майката на снаха ми дойде и каза край, имаш да обзаведеш цял хотел. Минаваме на гоблени и така вече 35 години
Първо бях пленена от каретата на една кука, /_и сега плета, но рядко/ но като открих гоблените се влюбих в тях.Аз също съм нервак като ieti at , но учдващо за всички и особено за мен , те ме успокояват и мога да седя с часове без да мръдна.
Бог не повтаря нищо!
Музиката сприятелява, а приятелите правят музика!
Запалих се от майка ми,която вечер лягаше при мен и си шиеше,научи ме и от тогава няма спиране,засега съм малко в застой,но децата преди всичко!
Това е много увлекателно,защото като видиш нещо веднъж сътворено после искаш и още и още...Трябваше да си "облека" стените в нас и така от ходене да си търся готови картини или гоблени продавачите ме насочиха да се науча да шия - пробвах се. Като ми показа една продавачка на гоблени и така ...
Човек се ражда на земята, за да измине път не лек, с една професия - професията на ЧОВЕК
http://sineokata.multiply.com http://www.snimka.bg/album.php?album_id=340393
sineokata@abv.bg
Ами беше ми ясно че гоблените отнемат много време, а в един момент го имах и реших да пробвам. Викам си "Сега е момента - нали чакаше да имаш време - да видим какво можеш да направиш с него" И така започна. Сега нямам разбира се, но хобито си остана. Пък и нали човек трябва да има някакво хоби. Това е задължително.
Честно казано едва доживявам няколкото свободни часа за да шия. Даже шия насън ))) ако на някой му се е случвало.
Запалих се покрай една приятелка.Тя все ми обесняваше колко приятно било това занимание и колко успокояващо й действало.... Реших да опитам и ми хареса. Лошото е, че не ми остава много свободно време и шия само вечер, когато не съм много изморена.
Ами как. Още като ученичка гледах една приятелка как шие. Тя пък ме гледаше как плета. Сега аз шия, тя плете. От гледане си разменихме хобитата
Аз се запалих покрай майката на една моя приятелка. Колкото пъти отидех у тях, все я сварвах с гоблена в ръцете. А по стените в дома им можеха да се видят такива красоти... Чак се прихласвах! Особено по Ифигения! Като усети интереса ми към гоблените, леля Христина сама ми предложи да си купя нещо по-малко и да ми покаже! Така вече 24 години!
Когато се омъжих и чаках първото си дете започнах да плета малки дрешки за сина ми .След това блузки с картинки които са си един вид гоблен голямо броене падаше започнах да плета и на една кука след време имах проблеми с нервите и майка ми ми взела Моста мостар и ми показа как се шие гоблен от тогава не мога да спра да шия
Моето шиене започна през далечната 1975 г когато една колежка донесе схемата на"Параклиса" и аз цялата съм я прерисувала на милимитрова хартия/това беше голям труд/.След това баща ми ми купи конци от Гърция и така до днен днешен е моята страст.Шила съм няколко карета -българска бродерия ,който също са много трудни за изработване.
Bookmarks