Как се запалихте по шиенето?

[rascit0]

Моето шиене започна от скоро, по- точно от една година. " Зарибиме " Ради , която ми е колежка. До този момент гледах сестра ми как шие / Все голями и Вилерови/ и и казвах , че никога няма да седна и да си "вадя "очите.Когато започнах работа ,Ради непрекъснато ми говореше колко много я успокоявало шиенето, реших да опитам и така сега чакам всяка свободна минута за да се отдам на любимото си занимание. А сестра ми ме похвали за старанието с което шия

[Radi]

И аз да споделя как започнах. Около 1993-4 год. видях моя братовчедка да шие "Мостар" и възкликнах, че няма никога да шия, да ме вързат с верига ще я скъсам и ще избягам. Но една година по-късно отидох на гости у една приятелка и видях "Момичето с шапката" и "Момичето на скалата" и ..... отидох, сама си купих гоблен едно панерче с розички, показаха ми как и аз седнах и честно да си призная не мога да стана вече. Това хоби е доста скъпичко, но е по-страшно от наркотик, е поне за мене

[BIBETO]

Аз пък миналата пролет попаднах случайно в един гобленарски магазин. Моя приятелка искаше да види преждите там и , докато си избираше, аз се зазяпах по ушитите гоблени - ей, много красоти ! Започнах да разпитвам най-подробно продавачката. Моята дружка много изненадано ме попита - " Ама ти можеш ли да шиеш гоблени ? " , аз - " Откъде да знам, може и да мога, не съм пробвала" ......... и се пробвах . Сегаааа няма спиране......................

[Rossko]

Честно казано , аз не си спомням вече как точно съм започнала да шия. Спомням си първият ми гоблен много добре , ама дали сама съм изявила желание да ми го купят или са ми го подарили-нямам никакъв спомен. Четях на листовката указанията и ги следвах. Един ден /бях стигнала средата /леля ми ,която също шие го погледна и се оказа, че шия не с гобленов бод , а с някакъв странен наклонен бод. Не съм го разшила , а продължих вече както трябва.

[rujanka]

свекърва ми шие от 13-14 години и много пъти ми е казвала- много ме успокояват, защо не опиташ. Липсваше ми време, но вече синовете ми са големи и ангажиментите по-малко. Не че една жена няма какво да прави като се прибере от работа, но напоследък това което най-много работя в къщи са гоблените. Започнах преди 2 години, след като съвсем неочаквано и за мен самата си купих Диви коне на Милена стил. Една приятелка ми показа как се разчита схемата, как се правят пликчетата и т.н. няколко дни отварях гоблена и схемите по няколко пъти, но не събирах кураж, а и нещо не ми идваше мерака. Прибрах гоблена и го отворих отново чак след 8 месеца. Имах здравословни проблеми и се наложи да премина на намален работен ден. И така гоблена ми помогна да запълня времето( аз не мога да стоя със скръстени ръце) и от тогава, вече не пускам иглата. Щастлива съм че открих и вас и вече не мога да си представя как до сега съм живяла без да шия