Как се запалихте по шиенето?

[rascit0]

Моето шиене започна от скоро, по- точно от една година. " Зарибиме " Ради , която ми е колежка. До този момент гледах сестра ми как шие / Все голями и Вилерови/ и и казвах , че никога няма да седна и да си "вадя "очите.Когато започнах работа ,Ради непрекъснато ми говореше колко много я успокоявало шиенето, реших да опитам и така сега чакам всяка свободна минута за да се отдам на любимото си занимание. А сестра ми ме похвали за старанието с което шия

[Radi]

И аз да споделя как започнах. Около 1993-4 год. видях моя братовчедка да шие "Мостар" и възкликнах, че няма никога да шия, да ме вързат с верига ще я скъсам и ще избягам. Но една година по-късно отидох на гости у една приятелка и видях "Момичето с шапката" и "Момичето на скалата" и ..... отидох, сама си купих гоблен едно панерче с розички, показаха ми как и аз седнах и честно да си призная не мога да стана вече. Това хоби е доста скъпичко, но е по-страшно от наркотик, е поне за мене

[BIBETO]

Аз пък миналата пролет попаднах случайно в един гобленарски магазин. Моя приятелка искаше да види преждите там и , докато си избираше, аз се зазяпах по ушитите гоблени - ей, много красоти ! Започнах да разпитвам най-подробно продавачката. Моята дружка много изненадано ме попита - " Ама ти можеш ли да шиеш гоблени ? " , аз - " Откъде да знам, може и да мога, не съм пробвала" ......... и се пробвах . Сегаааа няма спиране......................

[Rossko]

Честно казано , аз не си спомням вече как точно съм започнала да шия. Спомням си първият ми гоблен много добре , ама дали сама съм изявила желание да ми го купят или са ми го подарили-нямам никакъв спомен. Четях на листовката указанията и ги следвах. Един ден /бях стигнала средата /леля ми ,която също шие го погледна и се оказа, че шия не с гобленов бод , а с някакъв странен наклонен бод. Не съм го разшила , а продължих вече както трябва.

[rujanka]

свекърва ми шие от 13-14 години и много пъти ми е казвала- много ме успокояват, защо не опиташ. Липсваше ми време, но вече синовете ми са големи и ангажиментите по-малко. Не че една жена няма какво да прави като се прибере от работа, но напоследък това което най-много работя в къщи са гоблените. Започнах преди 2 години, след като съвсем неочаквано и за мен самата си купих Диви коне на Милена стил. Една приятелка ми показа как се разчита схемата, как се правят пликчетата и т.н. няколко дни отварях гоблена и схемите по няколко пъти, но не събирах кураж, а и нещо не ми идваше мерака. Прибрах гоблена и го отворих отново чак след 8 месеца. Имах здравословни проблеми и се наложи да премина на намален работен ден. И така гоблена ми помогна да запълня времето( аз не мога да стоя със скръстени ръце) и от тогава, вече не пускам иглата. Щастлива съм че открих и вас и вече не мога да си представя как до сега съм живяла без да шия

[veselushka]

Бях още ученичка, когато с майка минахме покрай един магазин за гоблени. Влязохме и аз направо "залепнах" там. Харесах си едно гобленче и много молих майка да ми го купи. Накрая го имах, обясниха ми как да шия и се оказа, че много ми се отдава. Интересното е, че никой около мен не беше шил гоблени, но затова пък запалих много хора, включително и майка ми.

[valq_78]

Запали ме лелята на мъжа ми преди 10 години.Тя работи в такава фирма за гоблени и като се оженихме ми подари този http://images17.snimka.bg/003046136-big.jpg. Прибрах го в един шкаф където отлежа две години и като го започнах ми хареса и не съм спирала.Колекцията ми е скромна ,но си я харесвам.

[merita]

Още като малка имах мерак защото леля ми шиеше. Пращаха и гоблени от чужбина и тя се славише с това. Ушила е стотици гоблени които е продавала и подарявала. По късно към 9, 10 годишна у нас се подмяташе един гоблен помня че беше една зима и всички женки в нашето семейство го прехвърляхме от ръка на ръка. После сестра ми почна да шие и ми8 купи тя първия гоблен и татко каза докато не го ушия няма да се жена И бързам

[dimx]

аз пък се запалих от едно домашно на сина ми по трудово обу4ение,трябжа5е да бродира разделител за книга и като всеки мъж без помо6т не можа да се справи.След това реших 4е ако си зака4а икона,то поне да е нешто стоиностно а не тези ки4ове които се продават и запо4нах с иерусалимската икона и ....ве4е спиране няма...

[petkova26]

Аз започнах да бродирам през 2001 г ,когато видях една приятелка да шие и ми се стори доста увлекателно и тогава гоблените станаха моето хоби!

[stassi]

По гоблените ме запали жената, на която моите родители са кумове. Тя има уникална, огромна колекция от гоблени, просто целите й стени са обсипани....Гледах я и реших да опитам - и така вече 10-тина години.
Благодаря й от сърце

[merilinm]

скоро. може би преди месец и половина. един познат ме помоли да проверя къде могат да се продават гоблени - имал клиент с готови ушити и решил да ги продава . тогава реших и аз да опитам. и без друго отдавна се каня да го направя. сега нямам спирачки. то не бе шиене, не бе чудо. всяка минутка - вечер до 12 - 1 , сутрин преди работа, постоянно ми е гоблен в ръцете. а последния така ме изнерви ..... почнах го , и го сгреших, естествено. и понеже съм голям инат , плюс това, че обичам да правя нещата както трябва, реших да го почна наново. като го разших все едно панамата беше стреляна с пистолет. лошо ми стана. пък и един конец ми свърши ..... обърнах панамата и го почнах отдолу нагоре - откъм дупките. сега съм почти на 3/4 готова и този път няма грешки. надявам се до ден - два да го довърша, защото вечер шия по 6 - 7 часа.

[Estel]

И аз да докладвам как открих магията на гоблените....работех на място, където е невъзможно да не се ядосваш до краен предел ежедневно и една колежка ми препоръча шиенето като способ за успокояване....и така вече 5 години- Обаче насреща имам само 2 гоблена, а в момента шия трети, който става много бързо и е почти готов

[vgv73]

Aз се хванах на инат на свекърва ми ,която хвалеше нейна съседка,която шиеше гоблени.Никой не можел ,а какво нещо ушила жената!Иаз право в магазина за гоблени и си купих "Майчина усмивка".Като за пръв с всички екстри 1:1 + два образа.Показа ми моя позната,но без да ми каже тънкостите и първо добре ми се накара за изборът на гоблен.А аз и кръстче не бях шила ,но от мерак за един месец го уших.Мога да плета на една кука,на две,на пет но това не можех ,е вече го мога и то благодарение на свекърва ми.Така вече 9-10 години.Това е голяма краста и който се е хванал няма отърване.

[merilinm]

и аз да се похваля , за този около месец и половина съм ушила "лунна нощ", "снежно утро", "малкото езеро" - те са като носни кърпи и като за начало нарочно ги взех такова. тук там има по мякоя грешка в първите два, но третия ми е без грешка . сега / днес/ смятам да довърша "замъкът Мерсбург" - влача го от 18.10 и не ми стигнаха повече от 1/3 от цветовете, та затова забавих изпълнението докато си взема на другия ден съответния конец. днес взех последните изчерпани и се надявам до края на нощта да е готов. този път грешки няма за "дупето му " няма да говоря , но следващия смятам да започна да го изкусурявам и оттам, макар че ще става доста по - бавно. харесала съм си "горска хижа", той е малко по - големичък, но ще се справя.