Как се запалихте по шиенето?

[love_milica]

Аз специално попаднах на една изложба на гоблени, беше края на 2003 на Росица Бакалова и тогава си казах, че ако се науча да шия, няма спирка, и общо взето мен малко ми трябва да си намисля нещо и така започнах

[Helen]

Не мога да кажа точно, че съм се "запалила", защото шия от както се помня - каренца, покривчици, в училище по трудово шиехме възглавнички и какви ли не други неща. Баба ми шиеше, майка ми шиеше, лелите и те и някак съвсем нормално беше да шия и аз. Гоблените дойдоха по-късно - май бях към 14 годишна и естествено Вилер, и естествено внесен почти контрабандно и разпространен между роднини, приятелки и познати. И така, с известни прекъсвания /най-голямото около 10-тина годиини/ и до днес. Ама то си е жива болест

[чучулигата]

преди 2-3 год.правихме ремонт на детската стая и тогава видях падаща звезда на милена стил.реших да го ушия на детето и тя стана каквато стана... с двата крака вътре...

[Mimik]

Мен майка ми научи преди десетина години. Тогава се бях запали много, избродирах няколко малки вилерови гобленчета и пикльото, започнах 1-2, които така и не довърших и последва дълго прекъсване. И така до преди колко една година, когато моя позната ми каза за този форум и оттогава не съм спирала

[leti_at]

По гоблените се запалих по време на първата си бременност-така се бях изнервила,че майка ми ми препоръча бродирането като вид психотерапия. Аз по принцип съм нервак, едвам копче зашивам и това ми се видя като..."Мисия невъзможна"...ама после, почти на инат,реших, че няма да оставя гоблените да ми се опънат- продължих..и така вече 9 години!

[lari]

А аз шиех много карета и покривки българска бродерия. Един ден майката на снаха ми дойде и каза край, имаш да обзаведеш цял хотел. Минаваме на гоблени и така вече 35 години

[mimka]

Първо бях пленена от каретата на една кука, /_и сега плета, но рядко/ но като открих гоблените се влюбих в тях.Аз също съм нервак като ieti at , но учдващо за всички и особено за мен , те ме успокояват и мога да седя с часове без да мръдна.

[didi_ml]

Запалих се от майка ми,която вечер лягаше при мен и си шиеше,научи ме и от тогава няма спиране,засега съм малко в застой,но децата преди всичко!

[sineokata]

Това е много увлекателно,защото като видиш нещо веднъж сътворено после искаш и още и още...Трябваше да си "облека" стените в нас и така от ходене да си търся готови картини или гоблени продавачите ме насочиха да се науча да шия - пробвах се. Като ми показа една продавачка на гоблени и така ...

[hrisalinda]

Ами беше ми ясно че гоблените отнемат много време, а в един момент го имах и реших да пробвам. Викам си "Сега е момента - нали чакаше да имаш време - да видим какво можеш да направиш с него" И така започна. Сега нямам разбира се, но хобито си остана. Пък и нали човек трябва да има някакво хоби. Това е задължително.
Честно казано едва доживявам няколкото свободни часа за да шия. Даже шия насън ))) ако на някой му се е случвало.

[ves_si75]

Запалих се покрай една приятелка.Тя все ми обесняваше колко приятно било това занимание и колко успокояващо й действало.... Реших да опитам и ми хареса. Лошото е, че не ми остава много свободно време и шия само вечер, когато не съм много изморена.

[pepi_r]

Ами как. Още като ученичка гледах една приятелка как шие. Тя пък ме гледаше как плета. Сега аз шия, тя плете. От гледане си разменихме хобитата

[marji]

Аз се запалих покрай майката на една моя приятелка. Колкото пъти отидех у тях, все я сварвах с гоблена в ръцете. А по стените в дома им можеха да се видят такива красоти... Чак се прихласвах! Особено по Ифигения! Като усети интереса ми към гоблените, леля Христина сама ми предложи да си купя нещо по-малко и да ми покаже! Така вече 24 години!

[galia69]

Когато се омъжих и чаках първото си дете започнах да плета малки дрешки за сина ми .След това блузки с картинки които са си един вид гоблен голямо броене падаше започнах да плета и на една кука след време имах проблеми с нервите и майка ми ми взела Моста мостар и ми показа как се шие гоблен от тогава не мога да спра да шия

[nina55]

Моето шиене започна през далечната 1975 г когато една колежка донесе схемата на"Параклиса" и аз цялата съм я прерисувала на милимитрова хартия/това беше голям труд/.След това баща ми ми купи конци от Гърция и така до днен днешен е моята страст.Шила съм няколко карета -българска бродерия ,който също са много трудни за изработване.